Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266 от 05.11.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1012/2025
Вид
Решение № 266
Подписан
05.11.2025
В сила
02.02.2026
Състав
Пламен Добринов Кючуков

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Сливен, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230201012 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на С. В. Д., с ЕГН **********, чрез упълномощен представител, против НП № 25-0804-005306/13.06.2025 г. н а Началник Група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ , с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неоснователност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което му е наложено наказание. Поради изложеното моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, алтернативно моли да бъде приложен институтът на чл.28 от ЗАНН, претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно или да бъде счетено като маловажно нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е депозирано становище от упълномощен процесуален представител, 1 който изразява становище по делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2025 г. полицейските служители св.С. В. и св.М. М. били на смяна, като изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването правилата за движение по пътищата в кв.“Речица“, гр.Сливен. Около 09:50 часа полицаите видели, че в кв.“Речица“ по ул. „Михаил Греков“, до дом № 7, посока към път II-66 се движи товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ........, водачът на който е без поставен обезопасителен колан, поради това спрели автомобила за проверка. Контролните органи установили, че водач на МПС е С. В. Д. и че товарният автомобил е оборудван с обезопасителен колан .

Въз основа на установеното на С. В. Д. бил съставен АУАН № GA3837401/18.05.2025 г. от мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР -Сливен св.С. В., за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 18.05.2025 год., който след като се запознал със съдържанието му го подписал и не вписал възражения и обяснения.

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804005306/13.06.2025 г. от Началник Група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ , с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията п о ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било лично получено от жалбоподателя на 28.04.2025 г.

Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С. В. и М. М., както и приобщените писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображенията:

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Установено е, че жалбоподателят като водач на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ........ на 18.05.2025 г. около 09:50 часа се е движел в гр.Сливен, кв.“Речица“, по ул. „Михаил Греков“, до дом № 7, посока към път II-66, без поставен обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения АУАН. Не бяха ангажирани писмени или гласни доказателства, които да опровергаят извършеното нарушение. Не бяха ангажирани и доказателства, които да обосноват и основателни причини за неизползването на обезопасителен колан, каквито са законовоустановени в ал.2 на същата разпоредба.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта безспорно се установява, че водачът на МПС по време на движение не използвал обезопасителен колан с какъвто е оборудвано МПС-то.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че същият е имал основателна причина, за да бъде без поставен обезопасителен колан. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП от задължението да използват обезопасителни колани са освободени: бременните жени, лицата, чието физическо съС.ие не позволява използването на обезопасителен колан, лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорнодвигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди, водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и инструкторите при управление на автомобила с учебна цел. По делото не е спорно, че жалбоподателят не попада в нито една от изброените категории на ал.2 на горецитираната разпоредба. Посочената от жалбоподателя причина, че поради ремонт на пътната настилка, управляваното от него МПС е пропаднало с едната гума в дупка и поради това е слязъл за кратко от автомобила, не би могло да бъде прието за основателна причина, водачът да не постави отново обезопасителен колан при следващото си потегляне с МПС-то. Следва да бъде посочено и това, че доколкото жалбоподателят сам признава, че след качването си отново в товарния автомобил действително не е поставил обезопасителния си колан, въпреки, че 3 е бил в движение, то съдът намира, че в случая не е било налице обективно основание за неспазването на чл.137а, ал.1 от ЗДвП от него.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно са описани извършените от жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са извършени.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. По отношение на наложеното отнемане на 10 точки по Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно, доколкото констатацията, че е налице нарушение, което следва да се санкционира по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДП, обвързва наказващият орган с налагане на санкция по чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г.

Предвид справката за нарушител водач приета по делото, от която е видно, че жалбоподателят е санкциониран многократно, включително за идентични нарушения обосновава извод, че същият е системен нарушител и правилно АНО е приел за неприложим чл.28 от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението в този смисъл.

Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0804-005306/13.06.2025 г. на Началник Група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“, с което на С. В. Д. с ЕГН **********, с адрес: с..........., за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5