Решение № 11 от 22.01.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Бургас , 22.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: МАРИНА И. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20202120203370 по описа за 2020 година

Производството е образувано по повод жалба, подадена от А. М. М. ЕГН ********** чрез адв. м от АК Варна с адрес за връчване: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № ... против Наказателно постановление № 20-07969-001674/04.06.2020г. на Началник на ОД на МВР Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

С жалбата жалбоподателят излага несъгласие с обжалваното наказателно постановление като счита, че е незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Намира за неизяснена фактическата обстановка. Намира, че собственик на МПС е ЮЛ – „Б“ ЕООД и че именно юридическото лице е това, което е трябвало да състави декларация по чл. 188 ЗДвП, а представената декларация от жалбоподателя е нищожна. Сочи, че АУАН е съставен една година след нарушението и не могат да се постигнат целите на наказанието. Счита, че не може да се установи чия скорост е била засечена. Намира, че не е безспорно установено, че нарушението е извършено в населено място.

По делото са проведени три съдебни заседания като на първото жалбоподателят се представлява от адв. й, която поддържа жалбата и прави доказателствени искания, а на второто съдебно заседание не се е явил представител и съдът е приключил производството по делото. След приключване на съдебно заседание е докладвана молба от адв. й, подадена по ел.поща преди съдебно заседание, сочеща уважителна причина за неявяването й в 1 съдебно заседание, поради което съдът, с оглед осигуряване на правото на защита на жалбоподателя е отменил определението, с което делото е обявено за решаване и е възобновил съдебното следствие. В насроченото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител, депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 31.07.2020 г., а жалбата е подадена на 06.08.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 08.05.2020г. св. р съставил АУАН срещу А. М. М. за това, че на 10.09.2019г. около 10,03 часа в гр. Бургас, път Е 773 км 491 в посока кв. Ветрен към КПП 1 управлява лек автомобил Мерцедес Е 220 с рег. № ... собственост на фирма Б ЕООД с наказуема скорост 145 км./ч при максимално допустима скорост за движение в населеното място въведена с пътен знак В-26 до 90 км.ч. Скоростта е установена с АРСС Multa Radar с фабр. № 00209D32D4F9 снимка № S0000562F005 и показана на водача при запознаване с нарушението. Приспаднат е толеранс -3% на измерената скорост като участъка е обозначен с пътен знак Е-24. Посочено е, че е нарушен чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Попълнена е декларация по чл. 188 ЗДвП от С, че на 10.09.2019г. МПС с рег. № ... около 10,03 часа е управлявано лично от А, който също така от своя страна е попълнил декларация на 01.04.2020г., че на 10.09.2019г. около 10 часа е управлявал МПС рег. № .... АУАН е връчен лично на жалбоподателя като не са депозирани възражения. АНО е възприел изцяло описаната фактическа обстановка и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е приел, че А е извършил „вр. чл. 21, ал. 1 водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл. 21, ал.

2 ЗДвП“ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване на видео радарна система тип Multa Radar със срок на валидност на удостоверението до 08.12.2020г. и протокол от проверка на Multa Radar с фабр. № 00209D32D4F9. Представен е и протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за сигнализиране по пътищата като се установява, че на главен път кв. Ветрен – гр. Бургас км 491 е монтиран пътен знак Е 24 .

Видно от писмо от Община Бургас ведно със схема на пътен участък на главен път I-6, км.

491 до бензиностанция Ромпетрол в посока кв. Ветрен към КПП – 1 ограничението на скоростта е 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, монтиран непосредствено след автобусната спирка до магазин Джъмбо, посока център като мястото попада в урбанизираната територия 2 на Община Бургас.

Съгласно справка за нарушител/водач А притежава валидно СУМПС, валидно до 21.02.2024г. Собственик на МПС рег. № ... е Б ЕООД.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства – разпит на актосъставителя, АУАН, декларации; снимки, удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол от проверка; протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за сигнализиране по пътищата; справка за нарушител, справка за МПС; Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.

На първо място съдът намира за неоснователни възраженията, че АУАН и НП не са съставени в предвидените за това процесуални срокове. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 10.09.2019г. като нарушителят е установен на 01.04.2020г., когато е била съставена декларация по чл. 188 ЗДвП и е установено кое е това лице, което е управлявало автомобила. АУАН е съставен 08.05.2020г., а наказателното постановление на 04.06.2020г., поради което съдът счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 34 ЗАНН и административнонаказателното производство протича в установените от закона срокове.

Съдът не споделя и възражението, че представената декларация по чл. 188 ЗДвП е нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая е посочено, че собственик на МПС е юридическо лице, което е собственик на МПС съгласно представената от ОД на МВР справка за собствеността. Негов управител е имено лицето, попълнило декларацията по чл. 188 ЗДвП С. Това, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила в процесния ден и час се установява и от декларация, попълнена от самия жалбоподател. По тези съображения този състав не приема изложените възражения, че липсва надлежно установяване кой е автор на деянието. Недоказани са и възраженията, че не е засечена именно скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя. От представения отговор от Община Бургас се установява, че процесното място попада именно в урбанизирана територия на Община Бургас. Съдът намира за нужно да посочи, че в случая ограничението за движение на скоростта е въведено с пътен знак В26 – ограничение до 90 км/ч като пътния знак е валидно монтиран и въвежда ограничения на скоростта.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и 3

НП са издадени от компетентен орган. В същото време обаче съдът намира, че не е посочена законната разпоредба, която е нарушена и е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Съгласно чл. 42, т. 5 ЗАНН, АУАН задължително съдържа законните разпоредби, които са нарушени в случая с АУАН е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, която предвижда, че „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. В НП обаче Михайлов е санкциониран за това, че извършил „вр. чл. 21, ал. 1 водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДвП“ като разминаването в АУАН и в НП води до неяснота точно за какво нарушение е санкциониран Михайлов – дали за това, че е превишил скоростта, с която трябва да се движи в населено място съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – 50 км/ч или за това, че е нарушил въведено в населено място ограничение на скоростта с пътен знак съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в km/h за категория „В“ в населено място 50 км.ч., а ал. 2 - когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая фактите, описани в АУАН и в наказателното постановление не съответстват на дадената правна квалификация, с което се ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице да организира защитата си и се касае за процесуално нарушение, което е съществено и не може да се отстрани в съдебната фаза на процеса. Правилната правна квалификация би следвало да бъде чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Посоченото от АНО като „извършено“ и „виновно е нарушил“ не позволява да се разбере дали се касае за превишение на скоростта над въведеното ограничение от 50 км.ч в населено място или се касае за превишение над въведеното с пътен знак ограничение от 90 км.ч. По тези съображения съдебния състав намира, че НП следва да се отмени.

На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът следва да се произнесе по разноските като в случая, право на разноски има само жалбоподателят, който претендира такива. Представен е договор за правна защита и съдействие л. 45 за платено възнаграждение в размер на 200 лева в брой, което следва да се присъди в полза на жалбоподателя. Възнаграждението е под установения минимум по чл. 18 вр. чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-001674/04.06.2020г. на Началник Група към ОДМВР Бургас, с което на А. М. М. ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на А. М. М. ЕГН ********** сумата в размер на 200 (двеста) лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5