Решение № 16060 от 23.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16060 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110159568 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, А. 1 ГПК от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответника Р. М. М. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, А. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, А. 1 и А. 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, А. 1 ЗЗД, за сумата 1470,84 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 823412 от 10.02.2017г., ведно със законната лихва от 06.06.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане на вземането, за сумата от 388,85 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2017г. до 31.08.2018г., за сумата от 895,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.02.2017г. до 05.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023г. по ч.гр.д. № 31035/2023г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата Р. М. М. е сключен договор за потребителски кредит № 823412 от 10.02.2017 г. по реда на ЗПФУР, за сумата от 1470,84 лв. Поддържа, че ответницата се задължила да върне заетата сума на 18 вноски, всяка в размер от 128,81 лв. в срок до 31.08.2018г. Твърди, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %. Ответницата обезпечила кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, въз основа на който между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство от 10.02.2017г., според който поръчителят се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови задължения по кредита. С Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 02.03.2021 г.

„Кредисимо“ ЕАД прехвърлил вземанията си срещу ответника в настоящото производство, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, в полза на „АПС Бета България“ ЕООД. Въз основа на упълномощаване от цедента, ищецът като цесионер уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Въз основа 1 на изложеното предявява настоящите установителни искове. Претендира разноските по делото, както и направените такива в хода на заповедното производство.

Ответницата Р. М. М. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковите претенции. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания преди 06.06.2018г. Навежда твърдения, че направените от нея плащания, съгласно представени към отговора платежни нареждания, са в размер по- голям от претендирания такъв. Твърди, че претендираната възнаградителна лихва е нищожна, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва. Моли за отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, А. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, А. 1 и А. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, че с ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние /договор за кредит/, по което на ответника е предоставена в заем посочената сума, а той се е задължил да я върне в посочения срок; че е придобил вземанията въз основа на договор за цесия и уведомил длъжника за нея.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане.

По настоящото дело е представен Договор за потребителски кредит № 823412/10.02.2017г., от съдържанието на който се установява, че „Кредисимо“ АД и Р.

М. М. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 1700 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на 18 месечни вноски, всяка в размер на 128,21 лева, считано от 20.03.2017г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 41,24 %, ГПР – 50 %, с общ размер на всички плащания 2307,78 лв., последна вноска с падеж 20.08.2018г. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита. Документите носят подпис само за заемателя, като се твърди сключване на договора по електронен път.

Предвидено е също, че в срок до три дни след подписване на договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. В тази връзка, между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и Р. М. М. е сключен договор за поръчителство от 10.02.2017г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да погаси задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора, според което същото възлиза в размер на 121,55 лева на месец, или 2187,90 лева за целия срок на договора.

Сключен е и договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, според който поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД се задължава пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД да отговаря солидарно за дълга на ответника. В договора се съдържа овластяване кредиторът да приема и администрира вместо поръчителя 2 изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по сключения между потребителя и поръчителя договор за предоставяне на поръчителство.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД /цедент 1/, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД /цедент 2/ и „АПС БЕТА България“ ЕООД, цесионер, от който се установява, че цедент 1 прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто дружество цедент – цедент 2, прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпването му като поръчител в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица.

Сключеният между „Кредисимо“ ЕАДД и Р. М. М. договор е такъв за паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ. Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл.

18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (А. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, А. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, А. 3 и А. 4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава 3 значението на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, А. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, А. 1 ГПК. Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. дело № 672/2017 г., І т. о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. Ето защо, съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието "електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма, т.е. не е необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с оглед представените и приети по делото договор за потребителски паричен кредит № 823412 от 10.02.2017г. и договор за поръчителство от 10.02.2017г., съдържащи подробна информация относно личните данни на ответника Р. М. М. - три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация няма основание да се счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в случай, че същата не им е била предоставена именно от кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът приема, че процесните договори са били сключени именно от ответницата, която се е съгласила на отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите лични данни. Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че "Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, респ. "Ай тръст" ЕООД, в качеството си на поръчител, са получили съгласието на заемополучателя, респ. потребителя Р. М. М. за сключването на двата договора от 10.02.2017г. по реда на чл. 18, А. 1, т. 3 ЗПФУР. В допълнение към това, видно от заключението на съдебно -счетоводната експертиза, ответникът е получил заемната сума, като е извършвал и плащания за погасяване на същата. Ето защо, съдът намира, че е спазена формата за действителност както на договора за потребителски кредит, така и на договора за предоставяне на поръчителство, като същевременно от страна на ответницата не са релевирани никакви оспорвания в тази насока.