Решение № 428 от 22.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. София, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001000993 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - ищец в първата инстанция, чрез пълномощника В. П., юрист, директор на Дирекция „Държавни взмания“ против решение №261269 от 25.08.2021 г. на СГС, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д.№443/2020 г., с което са отхвърлени предявените от НАП срещу „Зърнени храни – Изток“ООД /Н/ искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, във вр. с чл.722, ал.1, т.1 ТЗ за установяване, че вземанията на НАП срещу ответното дружество за главница в размер на 16 998 331,03 лева и за натрупани лихви в размер на 18 546 680,89 лева са с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.

Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като в жалбата се излагат подробни и конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи предявените искове изцяло като основателни и доказани.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от синдика К.Г. Б., в който са развити доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.

Ответникът в първата инстанция „Зърнени храни – Изток“-ООД /Н/ – въззиваема страна, не е депозирал отговор.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя, съображенията, развити в отговора и събраните по 1 делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ищецът НАП е предявил срещу ответното дружество „Зърнени храни – Изток“-ООД /Н/ иск по чл.694 ал.2, т.1 ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на предявени и приети публичноправни вземания с главница от 16 998 331.03 лева и начислени лихви в размер от 18 546 680.89 лева. Твърди, че публичните вземания са удостоверени с три постановления за налагане на обезпечителни мерки на публичния изпълнител.

Според ищеца публичните вземания се ползват от привилегия, защото са обезпечени с постановленията за налагане на обезпечителни мерки, които са вписани с ЦРОЗ. Срещу списъка е било подадено възражение по чл.690 ТЗ, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността, поради което се иска да се установи, че вземанията за главница от 16 998 331,03 лв. и за лихва от 18 546 680,89 лв. са с поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.

С отговора на исковата молба синдикът на ответника e оспорил исковете с възражение, че вписването в ЦРОЗ е извършено на 29.02.2016 г., но в рамките на 6-месечния срок по чл.193 ал.4 ДОПК публичният изпълнител не се е удовлетворил от обезпеченото имущество, поради което производството по ДОПК подлежи на прекратяване. Поддържа също, че с измененията на ЗОЗ –ДВ,бр.105 от 2016 г. е отпаднала възможността да се вписва в ЦРОЗ наложен по реда на ДОПК запор. Поддържа, че към момента на вписването в ЦРОЗ липсва яснота за основанието и размера на публичните вземания. По отношение на вписването в ЦРОЗ на 04.12.2020 г. се сочи, че то е извършено след вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на 14.11.2019 г.

Съдът е отхвърлил иска приемайки, че вписаният в ЦРОЗ запор за обезпечаване на публично вземане, подлежащо на принудително събиране по ДОПК, не води до възникване на право на предпочитателно удовлетворение в производството по несъстоятелност, поради което кредиторът по този запор не може да се ползва от правилото на чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.

Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви, касаещи както установените факти, по които няма спор между страните, така и формираните правни изводи, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви.

От събраните в първата инстанция писмени доказателства се установява, че с Решение №2043 от 14.11.2019 г. по т.д. № 2066/2019 на СГС, ТО, VІ – 3 с-в е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Зърнени храни

–

Изток“-ООД , обявена е неплатежоспособността на търговеца,определена е началната дата на неплатежоспособността – 28.02.2013г., дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието.Решението е 2 обявено в ТР на 14.11.2019г.

В срока по чл.685 от ТЗ кредиторът НАП е предявил в производството по несъстоятелност публични вземания с главница от 16 998 331.03 лева и начислени лихви в размер от 18 546 680.89 лева, които са включени в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ.

В срока по чл.690 от ТЗ НАП е подала възражение срещу списъка на предявените приети вземания, като е оспорила посочения в него ред на удовлетворяване на приетите публичноправни вземания с твърдение, че вземанията следва да бъдат приети с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като те са обезпечени с вписване на запори в ЦРОЗ, които са наложени с:

Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. №1453-008674#1/09.12.2015г., вписано в ЦРОЗ на 29.02.2016г, под №2016022900303.

Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С160022-022- 0014310/07.07.2016г., вписано в ЦРОЗ н а 01.03.2017г. под №2017030100831;

Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С170022-022- 0061969/26.10.2017г., вписано в ЦРОЗ на 04.12.2020г. под №2020120402879.

Към молбата за предявяване на вземания е приложено

Удостоверение от 04.12.2020 г. на ЦРОЗ , от което се установява, че по партидата на длъжника на 29.02.2016 г. е вписан наложеният в полза на НАП запор върху банковите сметки на длъжника до размера на 22 479 752,35 лв., както и че на 01.03.2017 г. е вписан запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк и Еф Джи България“-АД за сумата от 27 956 797,53 л в . ; на 04.12.2020 г. е вписан запор върху наличностите по банковите сметки, вложени вещи в трезори и съдържанието на касетите, както и върху суми, предоставени за доверително управление. Това удостоверение в качеството си на официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК.

С Определение №261200/24.02.2021г. е одобрен списъка на приетите вземания, като е променена по възражение на НАП посочената поредност за удовлетворяване на вземанията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, произтичащи от договор за банков кредит от 24.06.2008г. и предмет на договор за цесия от 15.10.2018г. в общ размер от 4 626 662.58 лева. В останалата част, касаеща възражението на НАП досежно поредността на удовлетворяване на публичните вземания, възражението е оставено без уважение.

Поради това кредиторът НАП е предявил в законоустановения 14дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.692, ал.4 настоящия иск с правно основание чл.694 от ТЗ, с предмет - установяване поредност на удовлетворяване на публични вземания 3 за следните суми: главница от 16 998 331.03 лева и начислени лихви в размер от 18 546 680.89 лева.

По така установените факти няма спор между страните.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл.690, ал.1 от ТЗ, респ. и на иска по чл.694 от ТЗ, вкл. в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение/привилегия, както е в настоящия случай.

В случая спорът е правен и е концентриран около въпроса дали вписан по реда на ЗОЗ запор придава на кредитора качеството на „привилегирован“, който има право да се удовлетвори от запорираното имущество по предпочитание за сметка на хирографарните кредитори, т.е дали запорът по ЗОЗ води до възникване на „привилегия“, която е основание за поредност на вземането по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваният акт е неправилен, защото: разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ е императивна, не подлежи на стенително тълкуване и „регламентира привилегия на вземания при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност; разпоредбата на чл.638, ал.4, изр. трето от ТЗ не създава пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриване на производството по несъстоятелност, както и че въпреки отмяната на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ, със ЗИДЗОЗ ДВ, бр.105/2016г., в сила на 30.12.2016г., регламентиращ изрично възможността да се вписва запор като обезпечителна мярка по ДОПК, това правомощие не е отменено и се извършва съгласно чл.2б, ал.3, т.2 от ЗОЗ.

Тези доводи не могат да бъдат споделени по следните съображения:

Според нормата на чл.724 ТЗ, когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. В тази норма не е предвидено, че кредиторът, в чиято полза е наложен по реда на ЗОЗ запор, има право на предпочитание при удовлетворение от стойността на запорираното имущество. Ето защо съдът намира, че вземането на такъв кредитор не се ползва с поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.

Обстоятелството, че два от запорите са вписани по реда на ЗОЗ преди откриване на производството по несъстоятелност, не придава на ищеца качеството на привилегирован кредитор в конкуренцията му с останалите хирографарни кредитори в производството по несъстоятелност. Съдът 4 споделя изразеното в правната доктрина становище, че вписаният по искане на публичния изпълнител запор в ЦРОЗ има действие само в производството по ДОПК, но не води до възникване на привилегия в производството по несъстоятелност – Г., Г.“Несъстоятелност“, 2017 г., стр.395-396.

Вписването на запор има значение при конкуренцията между обезпечения със запор взискател и кредитор, в чиято полза е учреден покъсно особен залог върху запорираното имущество - чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал.

1 ЗОЗ. В тази хипотеза по-рано вписаният запор е противопоставим на кредитора с вписан по-късно особен залог по ЗОЗ, в резултат на което заложният кредитор би имал качеството на хирографарен в производството по принудително изпълнение.

Вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ има за цел да предостави предимство на ползващия се от запора кредитор, когато е налице конкуренция между различните способи на принудително изпълнение срещу заложеното по реда на ЗОЗ имущество. Това е така, защото с вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК се пресича възможносттта заложният кредитор по ЗОЗ да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ - чл.32а ЗОЗ. Крайната цел на вписания по реда на ЗОЗ е да се пресече възможността срещу имуществото на длъжника да се насочи от заложния кредитор изпълнение по реда на ЗОЗ, но не и да се създаде в пола на обезпечения със запора взискател право на предпочитателно удовлетворяване.

В полза на взискателя, в чиято полза е наложен запор или възбрана, не възниква право на предпочитание при удовлетворяването му от запорираното или възбранено имущество, както когато производството по принудително изпълнение се провежда по реда на ГПК - чл. 459 ал. 1 , вр.457, ал.1 и чл.460 ГПК, така и когато принудителното изпълнение се провежда по реда на ДОПК - чл. 217 ал. 1 и ал. 3, чл. 194 ал. 5 ДОПК.

Освен това, нормата на чл.193 ал.1 ДОПК предвижда, че имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Според ал.4, ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал.1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.