Решение № 1151 от 05.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДОБРИНА П. при участието на секретаря Марияна Рашева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4838 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от “О.Ф.Б.“ ЕАД, *** срещу Т.Н.К. ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл.78 от ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.

9, ал. 1 ЗПК за заплащане на сумата от 979,10 лева - неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект от 24.11.2015 г. сключен между „Б. Д.“ ЕАД и Т.К. и сумата 222,68 лева, претендирана като договорна лихва за периода от 20.03.2016г. до 28.03.2019г. и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 22.06.2018г.

В исковата молба ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД твърди, че на 24.11.2015 г. между „Б. Д.“ ЕАД и Т.К., е сключен договор Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект, по силата на който "Б. Д." ЕАД е предоставила на Т.Н.К. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) с месечна падежна дата всяко 20-о число на месеца. Кредитът се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка за целите на картата №BG67STSA93000023120580,с променлив лихвен процент в размер на 17.95 % към 24.11.2015 ГПР в размер на 19.50 %.

Ответникът не е обслужвал редовно кредита, което е дало основание на банката да обяви вземанията за предсрочно изискуеми, на осн. чл. 31 във вр. с чл.30 от Общите условия към договора за кредит, поради забава, изпращайки нотариална покана, връчена от нотариус на майката на ответника.

С договор за цесия от 22.06.2017г., „Б. Д.“

ЕАД е прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД всички вземания, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект от 24.11.2015г., които ответникът, въпреки уведомяването си, не е погасил чрез плащане.

С оглед изложеното се настоява за уважаване на предявените осъдителни претенции.

В едномесечния срок за отговор, ответникът чрез назначения от съда особен представител, оспорва предявените искове като сочи, че ищеца не е страна в договорните отношения с Т.К.. Оспорва наличието на валиден договор за цесия от 22.06.2017г между Б. Д. ЕАД и О.Ф.Б. ЕАД за прехвърляне на вземанията по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 24.11.2015г. ведно с всичките му принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения. Сочи, че не са спазени изискванията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Оспорва ответника да е получил претендираните суми по договора.

Оспорва и представляващите неразделна част от договора общи условия, както и част от клаузите в тях, които считам за неравноправни и противоречащи на Закона за защита на потребителите и нищожни на основание на същия закон. Неравноправна клауза в договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, доставчика и потребителя, като се задължава потребителя при неизпълнение на задължението да заплаща необосновано високи такси, неустойки, обезщетение и пр. Сочи, че в императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности свързани с управлението на кредити не е допустимо да се изисква.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

По делото са представени договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 24.11.2015г.,сключен между Б. Д. ЕАД и Т.Н.К. и ОУ. По силата на договора банката е предоставила в заем парична сума от 1000 лева под формата на кредитен лимит усвояван чрез кредитна карта.

Процесният договор за паричен револвиращ потребителски кредит чрез използване на кредитна карта е консенсуален, поради което, макар и при постигане на съгласие между страните относно поетите с него субективни права и правни задължения да е породено правното действие на тази възмездна двустранна сделка, за да възникне договорното задължение за връщане на предоставения кредит от ищеца на ответника, ведно с уговорените възнаградителни лихви и други съпътстващи използване на кредитната карта такси, следва в процеса на доказване да се установи по несъмнен начин, че кредиторът е изпълнил своето договорно задължение за отпускане на картодържателя на съответен паричен кредит чрез използването на съответната кредитна карта.

С цел доказване на този правнорелевантен факт по делото е приобщено заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Същото е резултат от приложени специални знания при преценка на счетоводните записвания на кредитора и осчетоводените от него данни, получени по сметката за ползване на кредитната карта. От заключението се установява, че сумата е усвоена по посочена в договора сметка 02/0000000023120580, като е изтеглена с три тегления на АТМ, 400 лв. на 08.03.2016г,. 400 лв. на 09.03.2016г. и 200 лв. на 10.03.2016г., поради което са неоснователни възраженията на ответника в тази насока.

Съгласно чл. 1, ал. 3 ГПР е 19,50 % и общо дължимата сума е 1099,87 лева. Падежната дата се определя на всяко 20-о число на месеца. С подписа си, ответникът е удостоверил, че е запознат и приема ОУ за този вид договори за кредит и кредитни карти, както и че му е предоставена преддоговорната информация по чл. 5 ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора. Следователно, процесният договор за револвиращ кредит е валидно сключен. Предоставеният от банката револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който, съгласно Договора за кредит, се осигурява чрез кредитна карта (Картата), се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора е 17,95 годишно, или 0, 05 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен EURIBOR, за карти в EUR и USD в размер на 0, 486 %, който индекс при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 16,964 %. Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR в сроковете, посочени в общите условия. В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната надбавка.

Съгласно чл. 25, ал.

2 от Общите условия към договора за кредит, срокът за ползване на кредита е обвързан със срока на валидност на кредитната карта. За месечна падежна дата е определено 20-то число на месеца. Определя се и минимална сума за револвиране, която е различна в зависимост от размера на погасената част от ползвания кредит.

Представените договори са подписани от ответника и предвид не оспорване тяхната автентичност същите обвързват редовно страните.

Погасяването на усвоения лимит от картата е уговорено като месечно задължение, тъй като до всяко 20-то число от месеца, картодържателят е следвало да погасява задълженията си съобразно уговореното по чл.29 от ОУ. Поради невнасяне изцяло или частично на минимална сума за револвиране четири поредни месеца на определените падежни дати /съгласно чл. 30 и чл. 31 от Общите условия на Б. Д. ЕАД по договори за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит/, вземането на банката става изискуемо за целия използван кредитен лимит и започва да се олихлява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Съгласно чл. 30 от ОУ в случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита му се начислява такса за нереволвиране, а невнесената част започва да се олихвява с лихва равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. На осн. чл. 31 от ОУ при непогасяване на задълженията за минимална сума за револвиране в срок до края на петия гратисен период ползването на кредитния лимит се прекратява.

Тези уговорки на практика обезсмислят падежа като разсрочване в полза на длъжника, тъй като той ежемесечно е задължен да връща ползваните суми, за да има право на кредитния лимит и занапред. Респективно предсрочната изискуемост се свежда само до преждевременно лишаване на длъжника от револвиране (в случай че е имало неусвоен остатък), но не и от срок, в който дълга не е изискуем. В този смисъл, самото заявяване на получения дълг като "предсрочно" изискуем е излишно при несъмнено изтичане на краен срок за ползване на главницата и месечно начислявани възнаградителни лихви много преди предявяване на иска.

Няма спор, че като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл. 146 ЗЗП, както и че ответникът, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Разпоредбата на чл. 144 ЗЗП визира изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, по чл. 143 ЗЗП, са неприложими.

Съдът счита, че сключеният договор обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита. Договорното съдържание е съставено на ясен и разбираем език, макар и безспорно да се изисква в известна степен икономическа грамотност. Не се установява обаче от доказателствата по делото, че ответникът е бил лишен от възможността да проучи детайлно всички клаузи по договора и съдът приема, че при проява на обичайно дължимата грижа и съобразителност е могъл да прецени личните си икономически последици от договора. Фактът, че ответникът е изпълнявала клаузите по договора от 24.11.2015 г. до датата 26.01.016г. води до извода, че е съзнавал, че договора за кредит е индивидуално договорен с него.

Не се установи и първоначално договореният лихвен процент по чл.1 ал.2 от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 24.11.2015г. да е променян съобразно дадената възможност.

С договор за покупко-продажба на вземания от 22.06.2017 г., "Б. Д." ЕАД е прехвърлила всички свои вземания, произтичащи от предоставени просрочени потребителски кредити на "О.Ф.Б." ЕООД ведно с правото да извърши уведомяване на длъжника за извършената цесия съгласно чл.

99, ал.3 ЗЗД. От приобщения към доказателствения материал приемо-предавателен протокол към договора за покупко-продажба на вземания от 27.06.2017 г. /л.58 от делото/ е видно, че процесният кредит от 24.11.2015 г., попада в предмета на цесията. В решение на ВКС, ТК по т.дело № 362/2015 г. на второ т.о. се излагат съображения, че целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.