Протокол № 997 от 19.05.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 997 гр. Пазарджик, 19.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Частно гражданско дело № 20265220101107 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:17 часа се явиха:

За молителя * Септември се явява адв. Б., с пълномощно по делото.

Ответникът * ЕООД се представлява от пълномощника си адв. А. М. с пълномощно по делото.

Явява се вещото лице Б. Г..

Страните са редовно и своевременно призовани за съдебното заседание.

АДВ. Б.: - Моля да се даде ход на делото.

АДВ. М.: - Няма пречка да бъде даден ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

И ГО ДОКЛАДВА:

Производството е по чл. 207 от ГПК. Образувано е по молба на * Септември за обезпечение на доказателства. Твърди се, че същите ще послужат в бъдещо производство срещу ответника * ЕООД за разрешаване на правен спор по повод изпълнението от страна на ответника на договор за изработка сключен между страните.

АДВ. Б.: - Поддържам молбата.

1

АДВ. М.: - Запознах се с депозираната молба, макар доверителят ми да ангажира дружеството и в частност мен след изтичане на срока за поставяне на въпроси към експертизата, но днес ще поставя такива в заседание.

АДВ. Б.: - Нямам възражения, моля да се изслуша експертът.

Съдът ДОКЛАДВА писмената молба на адв. Б. – пълномощник на молителя * Септември, ведно с приложено платежно нареждане, от което е видно, че са изпълнени указанията на съда, дадени след насрочването на делото, за внасяне на допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата СТЕ.

С оглед на това, съдът счита, че са изпълнени указанията на чл. 162 от ГПК и разноските необходими за събирането на допуснатите доказателства са внесени допълнително, поради което няма пречка да се пристъпи към изслушването на вещото лице. Ето защо, съдът ДОКЛАДВА постъпилото по делото заключение на допусната съдебно-техническа експертиза, депозирано от вещото лице Б. З. Г. на 05.05.2026 г., в срока по чл. 199 от ГПК.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, както следва:

Б. З. Г.: на 64 години, българин, български гражданин, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

В. Л. Г.: – Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Поддържам представеното заключение.

АДВ. Б.: - Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. М.: - Първият ми въпрос е свързан с образованието на вещото лице, тъй като считам, че съгласно Наредбата за вещите лица, изискванията към тях да имат висше образование съгласно чл. 229, ал. 3 ЗУТ, както и съобразно нуждите на процесната експертиза вещото лице е необходимо да бъде строителен инженер с пътно строителство.

В.Л. Г.: – Техническото образование ми е средно-специално, гражданска специалност – архитектура и строителство, военна специалност – картография и геодезия.

2

АДВ. М.: - Посетихте ли улиците, които са предмет на договора, ако да, на коя дата и имаше ли представител на страните?

В.Л. Г.: – Направих оглед и измерване на място на процесните улици.

Нямаше представители на страните, нямах и такова указание от съда, за да уведомя страните кога ще извършвам огледа да присъстват и те. Огледът и измерването го направих миналата седмица, сега не мога да си спомня точно кой ден – в един ден го направих.

АДВ. М.: - Можете ли да кажете за пробите на асфалта – Вие ли сте ги вземал, ако да, кога, ако не, какви проби сте използвал?

В. Л. Г.: – Както съм записал в заключението, използвал съм вече извършените преди това проби на 09.03.2026 г. и на 10.03.2026 г. от лицензираната фирма, които съм ги приложил към моето заключение, и те са приложени по делото – протоколите.

АДВ. М.: - Имате ли информация по какъв критерий са избирани местата за вземане на ядките, дали е случайно, по преценка на възложителя, по преценка на лабораторията, по Ваша преценка или по предварително определена схема?

В. Л. Г.: – Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като пробите са взимани преди моето посещение на място.

АДВ. М.: - Имало ли е такава информация – приложена ли е схема или скица на местата?

В. Л. Г.: – Не намерих информация по каква схема или скица и как са избрани местата на които да се вземат пробите. На място открих следите от взимането на ядките, които по начина на разположение върху пътното платно, според мен са вземани на случаен принцип, не са в строго определен ред или в строго определена форма.

АДВ. М.: - Достатъчна ли е една ядка от улица, за да се направи технически категоричен извод за средната дебелина на асфалтовата настилка по цялата улица?

В.Л. Г.: – Те улиците са къси улици, средната им дължина на улиците е в рамките на 100 до 150 - 200 метра, и за тази дължина на улицата, една проба, мисля, че е достатъчна, за да се направи съответният извод. По задълбоченото пробиване на асфалтовата настилка би увредило нейната плътност.

3

АДВ. М.: - На страница шеста на заключението, на която пише: „Следва да се има предвид, че от всяка улица е взета по една ядка, като нейната дебелина не означава автоматично дебелина на асфалтовата настилка по цялата улица.“

В.Л. Г.: – Разбира се, че е така, да, но тя ми стига да си направя извода.

АДВ. М.: - Съществува ли някакво нормативно или стандартово изискване за минимален брой проби според площта, дебелината, тонажа на положения асфалтобетон?

В.Л. Г.: – Относно броя на взимането на пробите, няма в строителните правила и норми съществуващо такова нормативно изискване. Те се взимат по преценка на участниците в строителния процес – възложител и изпълнител.

АДВ. М.: – Може и единична ядка взета от края на платното кръстовище, наклон или друга локална зона да бъде представителна за цялата улица?

В.Л. Г.: – Аз преди малко нали отговорих – това са къси улици, които една проба е достатъчна, за да се направи извод за дебелината на асфалта, отделно и при огледа и измерването на място.

АДВ. М.: - За „34-а“ улица посочвате, че пробата е взета в стръмен участък на Т-образно кръстовище, мисля, че е на стр. 7, и няма логическо обяснение защо е с 10,5 см. При това положение защо тази проба е използвана за технически извод, относно дебелината?

В.Л. Г.: – Защото тя е направена единствената проба такава, съществува тази проба с 10см. Съгласно строителната документация и техническото ценово образуване е установено, че дебелината на асфалтовата настилка трябва да бъде 5 см.

АДВ. М.: - А има ли лабораторен резултат, който установява, че асфалтовата смес – какъв състав има, плътност, уплътняване, други характеристики. Въпросът ми е дали има лабораторен резултат, който установява асфалтовата смес какви характеристики има, за да се прецени нейните характеристики – дали е годна или негодна – овен дебелината?

В. Л. Г.: – Не ми е поставян такъв въпрос да изследвам състава на асфалтовата смес. Не съм проучвал.

АДВ. Б.: – Такава задача е поставена на лабораторията, но тъй като 4 ответникът по молбата е канен два пъти писмено да представи документи за източника на асфалта, но те не са представени, от лабораторията казват, че без данни и документи няма как да даде тази информация, затова възразявам.

АДВ. М.: – Следващият ми въпрос е свързан с допустимите отклонения и кой конкретен нормативен акт или техническа спецификация или друг стандарт, определя допустимите отклонения в дебелината на положения асфалтобетон, при текущ ремонт?

В.Л. Г.: – Минималните размери са допустимите отклонения. Не е записано конкретно, също, в кой нормативен акт трябва да бъдат ограничавани от толкова до толкова.

АДВ. М.: – А в техническата спецификация изискването за пет сантиметра посочено ли е като минимална дебелина, средна, проектна или номинална дебелина?

В.Л. Г.: – В техническата спецификация към Договора е записано: