Определение № 17 от 12.01.2024, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4/2024
- Вид
- Определение № 17
- Подписан
- 12.01.2024
- В сила
- 12.01.2024
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 · Закон за наследството
- чл.49, ал.1 · Закон за наследството
- чл.52 · Закон за наследството
- чл. 61, ал.2 · Закон за наследството
- чл.130, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.130, ал.3 · Семеен кодекс
- чл. 130, ал. 4 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17 гр. Ямбол, 12.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500004 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Ямболският районен съд с Определение №15 от 03.01.2024 г. по гр.д. №3463 по описа за 2023г., поправено с Определение №18 от 03.01.2024г. по същото дело, е повдигнал спор за подсъдност за това дали той или Районен съд – Бургас е местно компетентен да разгледа и реши делото, образувано по молба на К. Н. Н. от гр.*****, която в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Б. К. Ж., пред БРС е поискала да се разреши извършване от името на малолетното дете на отказ от наследство на починалия му баща К. Г. Ж., поч. на ********г. в гр.******.
За да се произнесе по така повдигнатия спор, ЯОС установи следното:
К. Н. Н. от гр.*****, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б. К. Ж. от гр.*****, е подала молба до Бургаски районен съд, с която е поискано от районния съд да извърши преценка относно интереса на детето и да разреши да се извърши от негово име отказ от наследството на К. Г. Ж., починал на ********г.
Искането е обосновано с твърдението, че бащата на детето – К. Ж. е починал, като е оставил наследство, в което пасивите съществено превишават активите, наследодателят е бил сериозно задължнял и за дълговете му неговите имоти/ид.части са ипотекирани или възбранени и отказът от наследство ще облекчи както живота на детето, което страда от детски аутизъм, така и живота на неговата майка, за която е непосилно да издирва кредиторите и имотите на починалия К.Ж., вместо да полага грижите за детето.
Сезираният с молбата съд - Районен съд – Бургас е счел, че с молбата се прави отказ от наследство и този съд не е местно компетентен да разгледа делото съгласно нормата на чл.49, ал.1 и чл.52 от ЗН, тъй като на основание чл.1 от ЗН наследството се открива в последното местожителство на починалото лице, което в случая е в гр.Ямбол, а местно компетентен съд в охранителното производство е съдът, в района на който е открито наследството. По тези съображения с Определение №6910/06.12.2023г. по гр.д.
№7395/2023г. БРС е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр.Ямбол.
За да повдигне спора за подсъдност, Ямболският районен съд е приел, че е сезиран с молба по чл.130, ал.3 СК, от чиято обстоятествена част и петитум е безспорно искането към съда да разреши на молителката К.Н., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б., да извърши от негово име отказ от наследството на починалия му баща К.Ж.. Позовавайки се на практика на ВКС ЯРС е посочил, че в производството по 1 чл.130, ал.3 СК съдът следва да съпостави стойностите на активите на наследството със стойността на задълженията на наследодателя и няма пречка с цел охрана интересите на детето разпоредбата на чл.130, ал.2 СК да се тълкува разширително. ЯРС е приел, че производството по чл.130, ал.3 СК предхожда това по чл.52 от ЗН и се осъществява пред районния съд по настоящия адрес на детето, който в случая е в гр.******, при което компетентен да се произнесе е Районен съд – гр.Бургас.
Настоящият състав на ЯОС намира, че релевираното искане от К. Н. Н. от гр.*****, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б. К. Ж. от гр.*****, намира своето правно основание в нормата на чл.130, ал.3 от СК. С подадената молба се иска даване на разрешение от районния съд по настоящия адрес на детето за извършването на действия на разпореждане с имуществени права на детето, което се допуска ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Искането е съдът да даде разрешение на детето да извърши отказ от наследството на своя баща. Не се касае за производство по чл.52, вр. с чл.49, ал.1 ЗН – отказ от наследство, нито за отказ от наследство на недееспособно лице, изрично уреден в закона - чл. 61, ал.2 ЗН. Налице е практика на ВКС - Определение № 180/30.10.2019г. по ч. гр. д. № 3644/2019г. на ВКС, I г. о., според която не е налице пречка по реда на чл. 130, ал.3 СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес, макар отказът от наследство да не представлява действие по разпореждане с конкретно имущество. Според ВКС съображенията за това са свързани с необходимостта интересите на детето да бъдат охранени чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител и извършваната от съда по реда на чл. 130, ал. 3 СК преценка е с цел охраняване интересите на детето, при което няма пречка разпоредбата на чл.130, ал. 3 СК да бъде тълкувана разширително. Такъв е именно разглежданият случай и сезираният съд следва да се произнесе със съдебен акт по същество, с който да уважи или отхвърли искането, с което е сезиран. По въпроса дали е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, е налице противоречива практика и по този въпрос е образувано т. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, по което към момента няма постановено решение. Този въпрос обаче няма отношение към вида на производството, което в случая е по реда на чл.130, ал.3 СК и съдът е длъжен да се произнесе по искането, отправено до него, без да тълкува същото и да го квалифицира по друг ред. Както правилно е отчетено от Ямболския районен съд, местната компетентност по чл.130, ал.3 СК следва да се определи по настоящия адрес на детето, съгласно изричната норма на закона – чл.130, ал.3 СК. Видно е от извършената справка в НБД "Население", че настоящият адрес на детето Б. К. Ж. е в гр.******, който попада в съдебния район на Бургаски районен съд. Ето защо компетентен да разгледа и реши делото, образувано по молбата на К. Н. Н. от гр.***** е Бургаският районен съд.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и реши делото, образувано по молба вх.
№46027/05.12.2023г. от К. Н. Н. от гр.*****, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б. К. Ж. от гр.*****, е Бургаският районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на Бургаски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Ямболски районен съд –за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3