Решение № 6732 от 09.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6732

Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН РУСЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ канд № 20267180700973 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208- чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Ц., чрез адв.Р. Р. срещу Решение № 189/19.02.2026 г. на Районен съд гр.[област] по АНД № 20255330205141 по описа на съда за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0438-000835 от 20.08.2025 г., издадено от Г. Р. Г. - Началник сектор в ОДМВР - [област], РУ 03 [област], с което на М. Г.Ц., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „************* на основание чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) евро с равностойност от 3 000 лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд, като се сочи, че съдът не е установил всички обстоятелства по делото, аргументира се неправилно вписано в АУАН и НП местоизвършване на нарушението. Излагат се аргументи за липса на дрифт, небазиране на решението на техническите характеристики на автомобила. Иска се отмяна на оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно и отмяна на оспореното НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание не се явява, не се представлява. В постъпила молба се излагат допълнителни аргументи за отмяна на оспореното решение и на процесното НП.

Ответната страна не е подала отговор на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд [област] е посочил в решението си следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят М. Г. Ц. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), валидно до 09.09.2034 г. и с налични 19 контролни точки.

На 08.08.2025 г. около 23:40 ч. в [населено място], по бул. „[държава]“ жалбоподателят Ц. управлявал лек автомобил „*****“ с рег. № [рег. номер] в посока към [населено място]. Достигайки до № 115 на бул. „[държава]“ жалбоподателят се подготвил за изпълнение на маневра по завиване в обратна посока. В този участък от пътя движението било регулирано от пътен светофар. Автомобилът, управляван от жалбоподателя, застанал в лявата пътна лента, където изчаквал подаването на зелен светлинен сигнал на светофара. Докато престоявал там в очакване на разрешителния сигнал, жалбоподателят започнал да форсира двигателя на автомобила. Шумът привлякъл вниманието на свидетелите А. Д. Б. и Т. Д. С. - полицейски служители в 03 РУ при ОД на МВР - [област]. Двамата изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм, назначени в състава на автопатрул, като се намирали в близост до магазин „Лидл“ на бул. „[държава]“ в [населено място]. От мястото, където били застанали свидетелите Б. и С., те имали пряка видимост към автомобила „*****“ с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя. При подаването на зелен сигнал на светофара Ц. привел автомобила в движение с рязко подаване на газ, като в завоя поради действията на водача по умишлено презавиване задните колела на превозното средство загубили сцепление с пътната настилка, което довело до поднасяне на задната част на МПС, която криволичила наляво-надясно. След като изпълнил маневрата по този начин, жалбоподателят продължил движението си по бул. „[държава]“ в посока изток, но веднага бил последван от автопатрула в състав свидетелите Б. и С.. Те подали сигнал за спиране на водача и след като той спрял, пристъпили към извършването на проверка. В хода на същата жалбоподателят обяснил на полицейските служители, че е извел автомобила извън контрол, тъй като бил подарък от родителите му и искал да го изпробва, както и че сам бил изключил системата, която предпазвала от поднасяне на превозното средство.

На място свид. Б. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4092501 срещу жалбоподателя Ц., в негово присъствие и в присъствието на свид. С.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е извел извод за доказаност на нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Това е мотивирало съдът да приеме, че има основание за потвърждаване на оспореното НП.

Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС [област] са неоснователни.

Настоящият съдебен състав споделя фактическите и правните изводи на районния съд.

Първоинстанционният съд е събрал, анализирал и преценил доказателствата в тяхната съвкупност, като е обосновал правилно приложението както на материалноправната разпоредба на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата, така и на санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, както и спазването на процесуалните изисквания при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление.

Основният спор в касационното производство се свежда до това дали правилно е прието, че жалбоподателят е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари, като е извършвал резки, демонстративни маневри с цел преднамерено извеждане на автомобила извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните колела ("дрифт"), както и дали първоинстанционният съд е извършил правилна и пълна преценка на доказателствата относно характера на това поведение.

В тази връзка спорът се концентрира върху оценката на свидетелските показания на полицейските служители – очевидци на поведението на водача, върху изводите относно преднамереността и умисъла на деянието, както и върху въпроса дали описаното поведение действително попада в обхвата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Същевременно се поставя въпросът дали в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Следователно предмет на касационната проверка е правилността на фактическите изводи на районния съд, правилността на правната квалификация на установеното поведение като нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и законосъобразността на извода, че са налице всички обективни и субективни елементи от състава на това административно нарушение, ангажиращо административнонаказателната отговорност М. Г. С..

Съгласно чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Разпоредбата има императивен характер и въвежда изрична забрана за поведение, при което пътната инфраструктура се използва не като средство за придвижване, а за демонстративни, развлекателни или други несъвместими с предназначението й цели. Обективната страна на нарушението се осъществява при установяване на поведение, което излиза извън рамките на нормалното и законосъобразно управление на моторно превозно средство с цел придвижване, и представлява съзнателно използване на пътя за различна цел.

Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП предвижда налагане на административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок 12 месеца на водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари. Санкциите са кумулативни и фиксирани по размер и срок, поради което при доказаност на нарушението съдът не разполага с възможност за индивидуализиране на техния размер, извън предвиденото в закона.

От систематичното тълкуване на посочените разпоредби следва, че за ангажиране на административнонаказателната отговорност е необходимо кумулативно да са налице: поведение на водача при управление на моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване; използване на този път за цел, различна от превоз на хора и товари; и виновност на деянието. Законът не изисква настъпване на пътнотранспортно произшествие или причиняване на вреди, нито поставя като условие създаването на конкретна опасност за определено лице – достатъчно е самото използване на пътя за несвойствена цел.

Особеностите на административнонаказателното производство по ЗАНН предполагат разграничение между установяването на фактическите обстоятелства и правната им квалификация. Фактическите данни се установяват чрез допустимите доказателствени средства – акт за установяване на административно нарушение, показания на очевидци, писмени доказателства от преписката и други събрани по делото доказателства. Правната квалификация се извършва чрез съпоставяне на установените факти със състава на материалноправната норма. В конкретния случай следва да се прецени дали описаното поведение – извършване на резки, демонстративни маневри с форсиране на двигателя и преднамерено извеждане на автомобила извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните колела ("дрифт") – представлява използване на пътя за цел, различна от неговото предназначение.

По отношение на субективната страна нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП изисква виновно поведение, като с оглед естеството на забраната обичайно се осъществява при пряк умисъл – водачът съзнава, че използва пътя не за придвижване, а за демонстративни или други несвойствени действия, и желае това поведение. За разлика от формалните нарушения, при които е достатъчна и непредпазливост, в хипотезата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП следва да е установено съзнателно отклоняване от предназначението на пътя. Установяването на умисъла се извежда от обективните характеристики на поведението – неговата продължителност, интензитет, повторяемост, липса на обективна необходимост и демонстративен характер.

В този нормативен контекст правилно следва да се изследва дали установените по делото факти сочат на обикновено инцидентно поднасяне на автомобила или на съзнателно, демонстративно управление, несъвместимо с предназначението на пътя. Само при доказване на последното е налице пълно покриване на обективните и субективните признаци на състава по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, ангажиращ административнонаказателната отговорност на М. Г. Ц..

В тази връзка следва да се прецени дали доказателствата по делото установяват по несъмнен начин поведение, което по своите обективни характеристики излиза извън рамките на нормалното управление с цел придвижване, или напротив – сочат на единично, инцидентно отклонение в траекторията на движение. Тази преценка не може да се основава на изолирано обсъждане на отделен доказателствен източник, а следва да бъде извършена въз основа на съвкупната оценка на свидетелските показания и останалите материали по административнонаказателната преписка.

Настоящата съдебна инстанция приема, че е доказано нарушението по безспорен начин. От мотивите на първоинстанционното решение се установява, че съдът е извършил самостоятелна, подробна и съвкупна преценка на всички събрани доказателства – както на свидетелските показания, така и на писмените доказателства по административнонаказателната преписка.

Неоснователни са и доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити – посочени са датата, мястото, времето, конкретното поведение, правната квалификация и приложимата санкционна норма. Описанието на деянието е достатъчно ясно и конкретно, за да позволи на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си. Не се установява разминаване между фактическото описание в акта и това в наказателното постановление, нито разширяване на обвинението.

Разпечатката съдържа 39 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7bdc935-4784-4f14-b5e9-706c3f13ba7d