Решение № 2877 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2877 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100504640 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 3331 от 26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 50226/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 46-и състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. Д. А. дължи на Б. В. Х. по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 252, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 250 ЗЗД сумата от 10000 лева, представляваща главница за дадена за отговорно пазене сума по договор за паричен влог от 01.11.2019 г., ведно със законната лихва за период от 26.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 28638/2023 г. на СРС, 46и състав.

Разпределена е и отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1850 лева за исковото производство и сумата от 400 лева за заповедното производство по ч. гр. д. № 8638/2023 г. по описа на СРС, 46-и състав.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата В. А., подадена чрез процесуалния й представител адв. П. И., в която са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Въззивницата намира, че неправилно районният съд е приел за недоказано възражението й, че е върнала цялата сума на ищеца на 13.10.2021 1 г., въпреки че за това обстоятелство по делото е налице изрично негово признание, обективирано върху представена в нотариално заверен препис на корица на папка. Не е съгласна с изводите на първоинстанционния съдебен състав, че този документ е подправен и че съдържанието на обективираното в документа признание не е достатъчно конкретизирано, за да има характер на разписка. Намира и, че неправилно контролираната инстанция се е позовала на забраната за доказване на погасяване с установено с писмен акт задължение със свидетели, приемайки, че съдържанието на изгубения документ е било изначално негодно да удостовери връщане на процесната сума на ищеца.

Развива по-подробни съображения, изразяващи се в следното:

На първо място сочи, че между страните не е спорно, че на 01.11.2019 г. ответницата е получила от ищеца сумата от 10000 лева, за което е подписала разписка от същата дата. Противно на възприетото от районния съд обаче, счита, че въпросната разписка не доказва по недвусмислен начин постигнато между страните съгласие за сключване на договор за влог. В този смисъл застъпва становище, че в тежест на ищеца е било да установи по безспорен начин възникнало влогово правоотношение между страните, а последният не е сторил това, с оглед на което районният съд е следвало да приеме за недоказан предявения иск.

На следващо място, въззивницата посочва, че още с отговора на исковата молба е представила в нотариално заверен препис корица от папка, на гърба на която под № 10 е направено изявление „вър. цялата сума от 10 х. лв. по разписка от 2019 г.“, след което били положени три подписа. От заключение на изготвената по делото съдебно графологична експертиза (СГЕ) пък се установявало, че първият подпис, положен непосредствено след изявлението, принадлежи на ищеца, а при разпита си в открито съдебно заседание вещото лице не могло да даде отговор на въпроса възможно ли е документът да е манипулиран и подписът на ищеца да пренесен върху него, като не направило дори предположение за извършена такава подправка. Сочи, че от друга страна по делото били изслушани двама свидетели, които непротиворечиво и еднозначно посочили, че ищецът е положил подписа си върху документа лично и пред тях, като те на свой ред са удостоверили това обстоятелство с полагане на подписите си след неговия. По делото бил изслушан и трети свидетел, който заявил, че е виждал оригинала на папката непосредствено преди да бъде изгубен от ответницата и той е имал съдържанието, което има и преписът, включително и по отношение на подписа на ищеца. Ето защо обосновава извод, че преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, тези данни водят до два извода – че представеният по делото нотариално заверен препис е идентичен с оригинала на документа и, че ищецът е положил собственоръчно подписа си върху гърба на папката под посоченото изявление, което изключва пренасянето му чрез техническа подправка. Намира, че изложените от първоинстанционния съдебен състав мотиви в противен на втория извод смисъл са формирани в резултат на грубо нарушение на съдопроизводствените правила и в 2 противоречие със събрания доказателствен материал, както и с практиката на ВКС. В тази връзка посочва, че районният съд не е посочил защо не кредитира заключението на вещото лице, че отсъстват данни за подправяне на документа, както и е игнорирал показанията на свидетели очевидци относно времето, обстоятелствата и причините за съставянето и подписването на документа.

Ето защо намира, че по този начин вместо да формира решаващите си изводи въз основа на събрания доказателствен материал, СРС е сторил това напълно произволно и в противоречие с данните по делото в условията на съществено нарушение на процесуалните правила. Нещо повече, според въззивницата контролираната инстанция е иззела функциите на експерта, като е приела за доказани обстоятелства, които е невъзможно да бъдат установени от наличните по делото данни, а именно подправката на спорния документ.

Намира, че това прави решението и необосновано поради противоречието му с логическите и опитните правила. Счита мотивите на районния съд и за вътрешнопротиворечиви, доколкото в една част е прието, че документът е подправен, а на следващата страница било посочено, че съдът приема за установено съществуването на документа с такова съдържание каквото е налично в преписа, находящ се на л. 34-35 от делото.

Въззивницата не е съгласна и с втория решаващ мотив на първоинстанционния съд, че оспореното изявление върху гърба на представената в заверен препис корица от папка не представлява разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД, тъй като няма необходимото индивидуализиращо съдържание. В тази връзка се позовава на съдебна практика на ВКС и на различни съдилища в страната, съгласно която минимално необходимото съдържание, което следва да има документът, за да му се придаде характер на разписка, е от него да може да се извлече информация за характера на задължението и платената сума, като в настоящия случай обективираното върху представения гръб на папка изявление на ищеца покрива посоченото минимално съдържание.

По-нататък в жалбата въззивницата аргументира теза, че по делото е доказано, че папката, съдържаща процесното изявление, е изгубена не по нейна вина, като е доказано и съществуването на оригинала на документа във вида, в който е представен като препис. Сочи, че във връзка със съдържанието му са изслушани двама свидетели очевидци на изготвянето и подписването на документа, като и двамата категорично заявили, че след като ответницата е предала на ищеца сума в размер на 10 000 лева, той собственоръчно е положил подписа си върху гърба на папката, непосредствено след процесното изявление. Ето защо намира, че предаването на процесната сума е доказана веднъж от съдържанието на оспорения препис от документ и втори път от показанията на изслушаните по делото свидетели, като поради загубата на оригинална на документа, за тези показания е отпаднала забраната по чл. 164, ал. 1 ГПК.

Според въззивницата следва да бъде съобразена и практиката на ВКС по 3 приложението на чл. 20 ЗЗД относно критериите за тълкуване на съглашенията, включително и на едностранните изявления. Намира, че съдът следва да зачете изразената, а не предполагаемата воля на страните, включително като отчете обстоятелствата, поведението на страните и изявленията им при сключване на договора, респ. едностранното изявление. В тази връзка посочва, че не е съгласна с проведеното от първоинстанционния съд тълкуване на спорното изявление, доколкото последният не е съобразил граматическите и логическите правила при изследване на съдържанието на оспорения документ. Според въззивницата макар и записан със съкращения, текстът му е в достатъчна степен ясен, конкретен и последователен, за да обоснове извод, че се отнася до погасяване на процесното задължение. Нещо повече, намира, че по делото отсъстват твърдения и доказателства за наличие на друго правоотношение между страните, към което може да бъде отнесено плащането, а пък свидетелите А. и П. описали много подробно фактите, отнасящи се до времето, мястото, поведението и изявленията на ищеца при съставяне и подписване на спорното изявление. В тази връзка счита, че за въпросните свидетели отсъстват данни за заинтересованост, а показанията им се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Ето защо обосновава извод, че районният съд е провел изключително повърхностно и изолирано от събраните по делото доказателства тълкуване на изявлението на ищеца в оспорения документ, като не го е отнесъл към обстоятелствата, при които е направено, за които са налице достатъчно събрани писмени и гласни доказателства.

Обобщавайки всичко изложено до момента, въззивницата отправя молба до настоящата инстанция за отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В законоустановения срок от ищеца Б. Х. чрез адв. П. Г. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е застъпено становище за неоснователност на същата. Според въззиваемия районният съд е изяснил делото от фактическа страна, като правилно е приел, че ищецът е предоставил на ответницата сумата от 10000 лева по договор за паричен влог с уговорката да я върне при поискване и предвид отказът на последната да върне процесната сума, е признал за установено съществуването на претендираното вземане. Намира още, че законосъобразно решаващият съдебен състав е счел за недоказано и голословно твърдението на ответницата, че сумата била върната на 13.10.2021 г., като правилно е отказал да зачете доказателствената сила на представения нотариално заверен препис от корица на папка, за който е счел, че е подправен, а подписът на ищеца – пренесен. Въззиваемият споделя и изводите на районния съд, че въпросният документ няма характер на разписка, доколкото е напълно нечетлив, недоказващ връщане на сума, на размера й, на вида на валутата, включително и защото в него липсват съществени реквизити като данни за страните, основанието на задължението и датата на съставяне. Намира за правилен и извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, тъй като не се касае за загубване на 4 документ, а за несъществуване на такъв.

По-нататък въззиваемият сочи, че в противоречие с правилата на разпределение на доказателствената тежест са и оплакванията на насрещната страна, че щом вещото лице не е дало отговор на въпроса възможно ли е документът да е манипулиран и подписът на ищеца да е пренесен върху него, то съдът е трябвало да приеме, че няма подправка. Напротив, според въззиваемия доказателствената тежест в този случай се носи от подписалия документа и при оспорване именно той трябва да установи по несъмнен начин, че документът е истински, автентичен и подписан от него, като при липса на категоричност съдът е длъжен да приеме, че авторството е недоказано и да изключи документа от доказателствата.

Въззиваемият намира за неоснователни и оплакванията на насрещната страна, че макар да липсват реквизитите на т. нар. „разписка“, това не се отразявало на доказателствената сила на документа. Счита, че в този случай изобщо не може да се приеме, че това е документ, тъй като липсата на основни реквизити е очевидна, доколкото няма страни, липсва описана сума, дата на съставяне и т.н. Според въззиваемия се касае за някакво вмъкване пост фактум, след обработка на корицата и не без връзка с вече образуваното дело.