Решение № 59 от 20.03.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. См., 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500034 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ от Сдружение Туристическо дружество „КАРЛЪК” чрез адв.Д. К. против решение № 424 /30.11.2023 г. по гр.д.№ 445/2023 г. по описа на районен съд –См., с което е осъдено да заплати на „Гр. 55“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Пл. представлявано от управителя Н. Ат. Д. сумата от 20 271, 26 лева , представляваща неустойка за забава в плащането на цената по допълнително споразумение от 16.08.2018г. във връзка с т. 6 от Договор за строителство от 31.07.2017 г., което вземане е придобито от ищеца по Договор за цесия от 25.01.2021 г. както и е осъдено да заплати разноски по водене на делото в полза на „Гр. 55“ ЕООД, в размер на 2 311,00 лева .Намира ,че решението е неправилно и необосновано, като противоречащо на материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен изводът на съда, че изпълнителя по договора е изпълнил договорените с допълнителното споразумение СМР, за което му се дължи възнаграждение. и че при приемането на работата ответникът не е подписал акт образец 19 не порА. оспорване на извършените СМР в качествено отношение т.е. не е възразил, че работата има недостатъци, а порА. това, че е оспорил количеството и цените на актуваните строително-монтажни работи.Счита ,че районния съд не е обсъдил подробно клаузите на сключените между страните Договор за строителство от 31.07.2017 г. и Допълнително споразумение от 16.08.2018 г„ както и намира ,че неправилно е 1 тълкувал постановените съдебни решения по т.д.№ 12/2021 г. по описа на Окръжен съд -См. и по въззивно решение № 18/16.01.2023 г. по в.т.д. № 703/2022 г. на Апелативен съд - Пл..

Твърди ,че съгласно подписаното допълнително споразумение от 16.08.2018г. към договора от 31.07.2017г, на цедента "А.-21" ЕООД са възложени за изпълнение конкретни видове СМР“, включващи: изграждане на комини, вентилационни отвори, направа топлоизолационна система по фасА., допълнителна покривна конструкция по северна фасада, състояща се от дървена покривна конструкция, дъсчена обшивка, топлоизолация, пароизолация, покривно покритие - ламарина с улуци и снегозадържане, заготовка и монтаж на PVC дограма, конкретизирани по видове СМР и количества в оферти №13/13.06.2018 г. и №29/09.08.2018 г., приложени към анекса. Счита ,че съгласно &.3(4) от споразумението дължимите суми се изплащат от възложителя след приемане-предаване на възложените и извършени СМР, въз основа на издадена от Главния изпълнител данъчна фактура, както следва: - аванс в размер на 5 000лв., без ДДС, до 31.01.19г.; аванс в размер на 40 000лв., без ДДС, до 10.05.19г.; окончателно плащане в срок до 10.06.19г., след оформяне на акт-обр.19, за окончателните количества и стойности на извършените СМР на строежа.

Твърди ,че по договорените СМР по споразумението от 16.08.2018г. са съставени и подписани няколко броя акт обр.19, въз основа на които са издадени фактури от изпълнителя „А. 21“. Твърди ,че в хода на производството по търг.д. № 12/2021г. по описа на Окръжен съд гр.См. е направено възражение, че ТД „Карлък“ не дължи плащане по представените с исковата молба фактури, издадени от изпълнителя „А. 21“, тъй като описаните видове работи не са приети и признати - по вид, обем и стойност.

Обратно на изводите на районен съд- См. в мотивите по т.д.№ 12/2021 г. на Окръжен съд -См. е прието, че относно дължимия размер на възнаграждението за извършените работи, не следва да се приемат протоколите-образец -. 19 и издадените въз основа на тях фактури, издадени от цедента „А. 21“ ЕООД., тъй като протоколи /от № 2 до № 5/ са били основани на единични цени за извършените СМР, за които няма доказателства да са били договаряни, т.е. били са определяни едностранно от изпълнителя, а част от актуваните работи /каменна облицовка и др./ не са били договорени за изпълнение, не са и били необходими за постигане на степента на завършеност на обекта, по смисъла на договора - груб строеж с акт-образец14, за приемане на конструкции. Твърди ,че е налице несъвпадане на количествата на извършените работи по някои от протоколите и измерените на място от вещото лице, в присъствие на технически компетентни представители на страните.

Намира ,че районния съд правилно е констатирал, че „ изпълнителя по договора е бил неизправна страна, за което и е ангажирана договорната му отговорност за заплащане на неустойка за забава на изпълнението на договорените СМР“, но счита ,че неправилно е приел,че „това не освобождава ишеца-възложител от отговорност за неговата собствена забава за плащането на цената на извършените и приети СМР по допълнителното 2 споразумение.Счита ,че районния съд необосновано приема ,че вземането на ищеца „е станало изискуемо на 17.11.2020 г., когато договорените СМР са окончателно предадени от изпълнителя на възложителя, както е прието в мотивите на решението по т.д.№ 12/2021 г. на окръжен съд -См.. Твърди ,че съгласно Допълнително споразумение от 16.08.2018 г. към Договор за строителство от 31.07.2017г. срокът за изпълнение на възложените работи е до 05.12.2018 г. (&2Твърди че на тази дата няма съставен и двустранно подписан протокол за приемане - предаване на окончателните количества СМР, извършени на обекта. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в случая окръжен съд –См. като първа инстанция изрично е посочил, че между страните не е съставен и липсва протокол за определяне на окончателната стойност на извършените СМР, съгласно &.3, ал.1 и ал.4 от споразумението, с който се свързва последното плащане на окончателните количества и стойности на приетите СМР. В този смисъл счита ,че са и мотивите към решение № 18/16.01.2023 г. по в.т.д. № 703/2022 г. на Апелативен съд - Пл.

Намира, че в разрез с условията на договора за строителство от 31.07.2017 г. и допълнително споразумение от 16.08.2018 г. и мотивите към решение № 18/16.01.2023 г. по в.т.д. № 703/2022 г. на Апелативен съд - Пл. решаващият съд е приел, че ТД„Карлък“ е в забава за плащане на цената, и че в случая забавата на ищеца не е причина за забавата на ответника за плащане на цената. Съгласно чл.6 от Договора за строителство от 31.07.2017 г. при неизпълнение на задълженията по договора, по реда и сроковете уговорени в него неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 100 лева за всеки ден, но не повече от 20% от уговорената цена по този договор.

В конкретният случай намира,че ТД „Карлък“ не е неизправна страна по договора и не дължи претендираната от ищеца неустойка в размер на 20 271,26 лева. Твърди ,че окончателен протокол за установяване на окончателните количества и стойности на извършените СМР не е съставен, порА. което и не тече срок за плащане, след който могат да се начисляват неустойки. Твърди ,че в случая не са издавани и данъчни фактури за авансовите плащания и също не тече срок за плащане, след който могат да се начисляват неустойки. Издаваните от „А. 21“ ЕООД фактури твърди ,че са въз основа на междинни актове за извършени СМР, което не кореспондира с &.3(4) от допълнителното споразумение. Счита за неправилни и в нарушение на чл. 92 ЗЗД изводите на съда относно уваженият размер на исковата претенция. Видно от представеното с исковата молба първоинстанционно решение ТД „Карлък" е осъдено да заплати на Гр. 55 ЕООД - Пл. сумата от 64 270,09 лв., а по въззивно решение № 18/16.01.2023 г. по в.т.д. № 703/2022 г. на Апелативен съд - Пл. допълнително сумата от 7 363,78 лева или общо 71 633.87 лева, а не посочената от ищеца и приета от съда сума от 101 356. 29 лева. Съгласно чл. 92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тя е акцесорно задължение и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. В случая съдебно установеното вземане по воденото между страните т.д.№ 12/2021 г. на ОС-См. е в размер на 64 270,09 лв., а не претендираната от ищеца по това дело сума в размер на 146 3

046,92 лв. Счита ,че дори и да се приеме за правилна тезата на районен съдСм., че присъдената по първоинстанционното решение сума е в размер на

93 992,51 лв., то видно от съдебния акт тази сума представлява сбор от уважения размер на присъдени суми по издадените данъчни фактури, а не размера на прехвърленото с Договора за цесия вземане по тези фактури.Намира,че необосновано първоинстанционният съд приема, че неустойката следва да се начисли върху общия сбор на присъдените по отделните фактури суми, и то от дата 17.11.2020 г., а не от датата на падежа на задължението по всяка една отделна фактура.

Намира ,че районния съд неправилно е приел, че предявения иск не е погасен по давност.Съгласно чл.6 от Договора за строителство от 31.07.2017 г. при неизпълнение на задълженията по договора, по реда и сроковете уговорени в него неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 100.00 лева (сто) за всеки ден, но не повече от 20% от уговорената цена по този договор. А според &3(1) от споразумението от 16.08.2018г. възложителят изплаща извършените СМР въз основа на издадена от изпълнителя данъчна фактура. Твърди ,че издадените фактури са от края на 2018 г. Счита ,че падеж4 на плащане по всяка отделна фактура е различен, порА. което и претенцията за неустойка за неизпълнение на уговорката за плащане следва да се отнася и изчислява по отделните фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, която започва да тече от правилото на чл. 114, ал. 9 ЗЗД - от последния ден, за който неустойката се начислява.

Моли въззивният съд да обърне внимание ,че в мотивите към решение № 18/16.01.2023 г. по в.т.д. № 703/2022 г. на апелативен съд - Пл. окончателен протокол за установяване на окончателните количества и стойности на извършените СМР не е съставен, порА. което счита ,че не не тече срок за плащане по договора, след който могат да се начисляват неустойки. Намира ,че в случая обжалваното решение е в противоречие с цитираната съдебна практика /решение № 50126 от 2.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1264/2021 г., I т. о., ТК/, тъй като по давност следва да се счита погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска по т.д.№ 12/2021 г. на окръжен съд-См., а не по иска по настоящото производство. Счита ,че това е така ,тъй като няма определена цена за плащане по Допълнително споразумение от 16.08.2018 г., а задължението на ответника е съдебно определено с решение по т.д.№ 12/2021 г. на окръжен съд-См., влязлото в сила на 17.01.2023 г., и по него не се начислява неустойка.

Намира,че неправилно е прието, че в случая ответникът е в забава от 17.11.2020г. и от тази дата дължи неустойката. Счита ,че това е датата на съставяне на фактура 1000000030/17.11.20 г., по която е уважена сумата от 16 963,07 лв. Следователно намира ,че по правилото на чл. 111, б. „б“ ЗЗД и доводите на съда, вземането за неустойка не е погасено по давност само за тази сума, тъй като от момента на съставянето и /падежа на задължението за плащане/ до момента на предявяване на иска - 11.05.2023 г., тригодишния 4 давностен срок не е изтекъл.

Счита за неправилно решението и в частта, с която ТД“ Карлък" гр.

См. е осъдено да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 2 311,00 лева.ПорА. това моли въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно и и присъди на доверителя му разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.№570/25.01.2024г от „Гр. 55" ЕООД, представлявано от управителя Н. Ат. Д., чрез адв Ч. ,който намира че въззивната жалба е неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена. Счита ,че по същество, целият пасаж по т. 1 от въззивната жалба представлява безпредметен коментар на влезли в законна сила съдебни актове по т.д. № 12/21г. на Окръжен съд - См. и по в.т.д. № 703/22г. на Апелативен съд - Пл., постановени в процес между същите страни по спор за изпълнението и дължимите суми по допълнително споразумение от 16.08.18г. к ъ м договор за строителство от 31.07.17г. цитираните дела са обсъдени всички претенции и възражения на страните по настоящото дело, като в крайна сметка съдът постановява, че определен обем СМР са изпълнени, като присъжда установената в процеса тяхна стойност в полза на настоящия въззиваем .Счита ,че цитираните съдебни актове обвързват страните в настоящото производство чрез задължителната сила на мотивите си по отношение на всички фактически и правни констатации, които са направили първоинстанционният окръжен -См. и въззивният апелативен съд -Пл..