Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7099 от 20.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8112/2024
Вид
Решение № 7099
Подписан
20.12.2024
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7099 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100508112 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 6658 от 12.04.2024 г. по гр.д. № 56301/2022 г. по описа на СРС, 176 с-в, са отхвърлени, като неоснователни предявените от А. Р. С., с ЕГН: ********** Ц. Д. Т., с ЕГН: **********, М. А. Т., с ЕГН: **********, Д. И. Д., ЕГН: **********, Л. И. Д.а - М., ЕГН: **********, В. Н. Н., ЕГН: **********, А. Н. Н.а - Г., ЕГН:

*******, С. Т. П.,ЕГН: **********, Е. Г. Ц., ЕГН: ********** Р. Ц. Ц., ЕГН:

**********, Т. Ц. Ц., ЕГН:

**********, Я. Г. И., ЕГН: **********, М. Г. И., ЕГН:

**********, З. С. И. ЕГН: **********, положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на М. И. Г.,с ЕГН: **********, че ищците са собственици на идеални части от поземлени имоти, както следва: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра; Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София

(столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра; Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра; при следните квоти: 7/30 идеални части за А. Р. С., 1/30 идеална част за Ц. Д. Т., 1/60 идеална част за М. А. Т., 1/30 идеална 1 част за Д. И. Д., 1/30 идеална част за Л. И. Д.а - М., 1/30 идеална част за В. Н. Н., 1/30 идеална част за А. Н. Н.а - Г., 1/15 идеална част за С. Т. П., 1/45 идеална част за Е. Г.

Ц., 1/45 идеална част за Р. Ц. Ц., 1/45 идеална част за Т. Ц. Ц., 2/45 идеални части за Я.

Г. И., 2/45 идеални части за М. Г. И., 2/45 идеални части за З. С. И., на основание наследствено правоприемство и давност с искане за отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот на основание давност № 7, том VII, рег. № 10732, дело № 724/2021 г. в частта, касаеща притежаваните от ищците 41/60 идеални части от имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна.

В срок е подадена въззивна жалба от ищците с излагане на доводи за неправилност и необоснованост на решението на СРС. Изложени са оплаквания и за неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение съдопроизводствените правила.

Поддържат, че при разрешаване на спора по същество, съдът не е съобразил, че представената по делото служебна бележка от кметство с.Яна, сочеща деклариране на имота, не е от 25.11.1965 г., а от 25.02.1965 г. Освен това, съдът неправилно е счел този документ за установяващ начало на упражняваната от наследодателя на ищците давност при положение, че е налице записване на общия наследодател като собственик на имота в разписния лист към плана от 09.03.1955 г. Освен това сочат, че и преди кадастралния и регулационен план от 1955 г. е съществувал друг от 31.10.1949 г., в който процесния имот с пл.№ 962 от кв.37 е бил заснет и нанесен.

Заявяват, че при установяване на релевантните по делото обстоятелства съдът не е изследвал в пълнота и задълбочено показанията на разпитаните свидетели досежно начален момент на упражняваното от наследодателя на ищците Г. С. И. давност по отношение на имота, както и по отношение на неговото състояние. Чрез събраните гласни доказателства е установено, че начало на упражняваната от общия наследодател давност е от 1941 г., което не е било съобразено от съда. Наследодателят на страните е живял непрекъснато в собствения си имот до смъртта си през 1975 г., което в производството е установено по несъмнен начин.

По отношение на възраженията на ответника за липса на идентичност между имота, за който ответника се е снабдил с констативен нотариален акт и имота, който е бил записан в разписния лист към плана от 09.03.1955 г. заявяват, че съда е изложил правилни фактически констатации и правни изводи. Налице е пропуск обаче, според ищците, съдът да изложи фактически и правни констатации, че и преди кадастралния и регулационен план от 1955 г. е съществувал друг от 31.10.1949 г., в който процесния имот с пл.№ 962 от кв.37 е бил заснет и нанесен.

Молят за отмяна на постановеното решение и уважаване на исковете по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС. Претендират разноски.

2

В срок въззиваемата страна М. И. Г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С оглед доводите по въззивната жалба за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено по отношение на ответника М. И. Г., че ищците А. Р. С., Ц. Д. Т., М. А. Т., Д. И. Д., Л. И. Д.а - М., В. Н. Н., А. Н. Н.а - Г., С. Т.

П., Е. Г. Ц., Р. Ц. Ц., Т. Ц. Ц., Я. Г. И., М. Г. И. и З. С. И. са собственици на идеални части от поземлени имоти, както следва: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра; Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра; Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра; при следните квоти: 7/30 идеални части за А. Р. С., 1/30 идеална част за Ц.

Д. Т., 1/60 идеална част за М. А. Т., 1/30 идеална част за Д. И. Д., 1/30 идеална част за Л. И. Д.а - М., 1/30 идеална част за В. Н. Н., 1/30 идеална част за А. Н. Н.а - Г., 1/15 идеална част за С. Т. П., 1/45 идеална част за Е. Г. Ц., 1/45 идеална част за Р. Ц. Ц., 1/45 идеална част за Т. Ц. Ц., 2/45 идеални части за Я. Г. И., 2/45 идеални части за М. Г. И., 2/45 идеални части за З. С. И., на основание давност и наследствено правоприемство с искане за отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот на основание давност № 7, том VII, рег. № 10732, дело № 724/2021 г. в частта, касаеща притежаваните от ищците общо 41/60 3 идеални части от имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна.

В подадената искова молба са изложени фактически и правни доводи, че ищците и ответника са наследници по закон на преките наследници на Г. С. И., починал на 15.10.1975, който е бил собственик на имот пл. № 962, от който са образувани парцел VI-962 и парцел Х-962 в квартал 37 по плана на с. Яна - София, а в последствие и трите процесни имота - поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. Поддържат, че техният общ наследодател Г. С. И. е придобил процесния недвижим имот преди преобразуването му в настоящите три УПИ-та по давност с упражнявана фактическа власт в периода от 1955 г. до неговата смърт през 1975г.

Поддържат, че общият им наследодател Г. С. И. оставил и общо завещателно разпореждане, с което завещал на сина си Р. Г. С. 1/3 от цялото си движимо и недвижимо имущество.

Установили, че на 09.08.2021 г. в полза на ответника бил издаден констативен нотариален акт за собственост на описания недвижим имот на основание давност № 7, том VII, рег. № 10732, дело № 724/2021 г., който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по ККР на с. Яна. След снабдяване с описания нотариален акт, съответно легитимирайки се като собственик на имота, ответникът подал заявление рег. № 01-709330¬16.12.2021 г., въз основа на което било извършено изменение на КК и КР на с. Яна, район „Кремиковци“, а именно: поземлен имот с идентификатор *** бил заличен, а на негово място били образувани процесните три имота с идентификатори ***,

*** и

***.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Г. оспорва исковете за собственост, като неоснователни. Излага възражения, че общият им наследодател Г. И. не е притежавал собствеността върху процесните недвижими имоти на посоченото основание. Оспорва идентичността между недвижимия имот, предмет на нотариалния акт за признаване правото му на собственост на основание давност и имотите, записани в разписните листове на с. Яна на името на Г. И.. Твърди, че е владял като свои процесните имоти, които преди това са били един общ поземлен имот с идентификатор ***.

Възразява, че ищеца А. С. не е наследник по закон на Г. И. и оспорва действителността на съставеното в полза на баща му - Р. С. универсално завещание при твърдения, че същото не съществува, а в условията на евентуалност - че не е съставено и подписано от Г. И..

Чрез представените пред първата инстанция доказателства, съдът намира за установено, че общия наследодател на страните по делото Г. С. И., поч. на на 15.10.1975, е придобил по давност собствеността върху имот пл. № 962, от който са 4 образувани парцел VI-962 и парцел Х-962 в квартал 37 по плана за регурация на с. Яна – София от 1955 г., а в последствие и трите процесни имота - поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, които три имота са били образувани след разделянето на поземлен имот с идентификатор ***.

Така, чрез представените писмени доказателства и въз основа на констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че действащия регулационен план на с.Яна околия Елин - Пелинска е одобрен със заповед № 1163/09.03.1955г., като за имот 962, кв.37 са отредени парцели VI-962 и X-962, за който имот в разписната книга към регулационния план е вписан Г. С. И. - без документ за собственост.

Установява се, чрез представената служебна бележка пред първата инстанция издадена от кметство Яна, че Г. С. И. е декларирал имота като свой с декларация № 91/25.02.1965 г.

Установява се и страните не спорят, че: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра са идентични с имота описан като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2440 кв.м. в констативен нотариален акт № 7, том VII, рег.№ 10782, дело № 724/2021г., с който на 09.08.2021г. по реда на чл.587, ал.3 от ГПК, ответникът М. И. Г. е признат за собственик на основание давност. Чрез представената по делото преписка от нотариус И.Н. с рег.№ 040 и с район на действие – района на СРС се установява, че за формиране на извод, че ответника е собственик на имота на основание давност, нотариуса е съобразил показанията на разпитаните по образуваното нотариално дело свидетели В.С. А. и Я. Добриянов Я.в. В протокола и постановлението, които са изготвени в нотариалното производство нотариуса е посочил за установено, че имотът, който се ползва от М. И. Г. е наследствен и е бил на неговия дядо Г..