Решение № 12846 от 20.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12846 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110132236 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата 12 359,36 лева, представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2021г. до окончателното й изплащане.

Ищецът ДЗИ - О.” ЕАД твърди, че на 19.08.2019г. е реализирано ПТП, при което водачът на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № СВ ... НВ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ ... КС, по отношение на който с ищеца е сключена имуществена застраховка. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 24 718,71 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15 лева.

Връчил е покана на ответника за възстановяването на сумата, който му е заплатил на 02.09.2020г. сумата в размер на 12 374,35 лева. Предвид това в настоящото производство ищецът претендира от ответника заплащането на разликата между пълния размер на извънсъдебно предявената претенция и направеното от ответника плащане, възлизаща на сумата от 12 359,36 лева. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът „Застрахователно дружество ...” АД в срока по чл.131 ГПК оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че съставения протокол за ПТП не отговаря на законовите изисквания, съответно не представлява годен документ даващ основание за реализиране на регресната му отговорност. Оспорва заявения механизъм на произшествието, вината на застрахования при него водач, както и всички твърдени вреди да са причинени при процесното произшествие. Излага съображения, че вина за настъпване на процесното ПТП има и водачът на застрахования при ищеца автомобил, като твърди че е налице съпричиняване от поне 80 %. При условията на евентуалност твърди, че за увредения автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ ... КС е налице тотална щета. Твърди, че платеното застрахователно обезщетение е завишено. Претендира присъждана на сторените в производството разноски.

1

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото като увредено лице и извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита от ответника.

В случая по делото не е налице спор между страните и с определението на съда от 17.11.2022г. са отделени за безспорни следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ ... КС към момента на реализиране на риска, наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на л.а. „Фолксваген“ с рег. № СВ ...

НВ; настъпването на ПТП на 19.08.2019г. , около 10,25 часа на територията на АМ „Тракия” на км 319+500 в посoка от гр.София към гр. Бургас /в близост до разклона за гр. Карнобат/ със сочените в исковата молба участници; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. Посочените обстоятелства се установяват включително и от събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП от 19.08.2019г., застрахователна полица за застраховка "Каско", уведомление за щети по МПС, преводно нареждане, справка от информационната система на Гаранционен фонд за сключена застраховка

"Гражданска отговорност".

От приетия по делото протокол за ПТП № 1565853 от 19.08.2019г., изготвен от младши автоконтрольор при РДВР – Бургас се установява, че на 19.08.2019г., около 10:25 часа, лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № СВ ... НВ се движи по автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. София към гр. Бургас, като в района на км 319+500 водачът спира в аварийната лента на автомагистралата извън специално обозначените за целта места, при което е блъснат от водача на л.а. „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № РВ ... КС, съответно в резултат на ПТП са настъпили материални щети.

Следва да се посочи, че протоколът за произшествието, издаден от служител на МВР е официален свидетелстващ документ, който съдът цени по реда на чл. 179 ГПК. Същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него и непосредствено възприети от длъжностното лице факти при огледа. От документа се установява, че длъжностното лице е посетило мястото на настъпването на произшествието и отразило относимите обстоятелства за определяне на механизма на произшествието, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировка на мястото на произшествието, възпроизведени в схема на пътя. Протоколът представлява доказателство, че след направен оглед и събрани данни, съставителят на протокола е приел, че ПТП е 2 настъпило по описания в него начин. В частта за това удостоверяване протокола няма доказателствена стойност на официален документ и обвързваща съда доказателствена стойност, поради което механизмът на ПТП подлежи на доказване и с други доказателствени средства и не може да се приеме за установен само въз основа на горепосочения протокол.

За установяване на спорните по делото обстоятелства относно механизма на ПТП, са събрани гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетеля Д. З.. Свидетелят посочва, че има спомен за настъпилото ПТП. Свидетелства, че магистралата била много натоварена. Прибирал се от гр. Ямбол към гр. Бургас и спрял в аварийната лента, тъй като му светнала сигнализация на автомобилното табло. Посочва, че дори не успял да отвори шофьорската врата, когато бил ударен от другият автомобил в задна лява част. Възприел л..а „Мерцедес“ едва когато го ударил. Допълва, че следствие на удара неговата гума гръмнала, а джантата се разцепила на две. Носачът, цялата лява ходова част и мостът били също счупени. Активирала се въздушната възглавница.

Счита, че другият автомобил се движел поне със 160 км/час, тъй като спрял около 200 м, след неговата кола. При преценката по реда на чл.172 ГПК съдът намира, че от показанията на свидетеля З., подкрепени от протокола за ПТП и данните от преписката по щета, в т.ч. съставения АУАН № 450310/19.08.2019г. и издаденото въз основа на него НП № 19-0282-000371/18.09.2019г., се установява по категоричен начин, че действително свидетелят З. е спрял в аварийната пътна лента на автомагистралата, за което е санкциониран по реда на ЗДвП /нарушение по чл.58, т.1 ЗДвП/. Следва да се посочи, че е налице разминаване между констатациите, обективирани в съставения протокол за ПТП и изявленията на свидетеля, дадени при проведения разпит по делегация, относно причините за извършеното спиране. При разпита си свидетелят З. заявява, че нещо светнало на таблото на автомобила, което наложило спирането му в аварийното платено за движение. Същевременно подобно обстоятелство относно причините за отбиване в аварийната лента липсват в съставения протокол за ПТП.

Нещо повече, при разпита на актосъставителя И. Д., в качеството му на свидетел по делото, същият заявява, че има спомен за процесното събитие. Посочва, че при пристигане на мястото на инцидента възприел увреденият автомобил, като водачът му казал, че е паркирал в аварийната лента на магистралата, за да си почине и за да облекчи физиологична нужда.

От показанията на свидетеля Г. Г., се установява, че е участвал в ПТП на АВ „Тракия“, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“. Свидетелят посочва, че малко след гр. Ямбол имало спрял автомобил в вдясно на пътното платно на магистралата. Движел се в дясната лента и се изкачвал по нанагорнището, съответно нямал видимост, при което настъпило съприкосновение с другият автомобил, който според свидетеля, бил спрял неправилно. Изяснява, че застрахованият при ищеца автомобил бил наполовина спрял в аварийната, наполовина в дясна лента за движение, като не видял да има включени аварийни светлини. Посочва, че вследствие на удара била спукана предна дясна гума, капак и десен фар на управлявания от него автомобил, като след 10м спирачен път, колата навлязла в авариен режим и се отворили въздушните възглавници.

Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или 3 заинтересовано от изхода на правния спор. От изслушаната по делото заключение на допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява, че събитието е настъпило при следните обстоятелства: на 19.08.2019г., около 10:25 часа, лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № РВ ... КС се движи по АМ „Тракия” в посока от гр. Пловдив към гр. Бургас, като в района на км 319+500, водачът навлиза частично в аварийната лента за движение, където настъпва удар със спрелия в аварийната лента лек автомобил, като след удара лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № РВ ... КС продължава своето движение и се удря в крайпътната мантинела; първоначалното съприкосновение настъпва между предна дясна част на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № РВ ... КС и задна лява част на лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № СВ ... НВ.

В конкретния случай съдът намира, че са налице предпоставките за възникване на отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № СВ ... НВ - и по този начин на застраховалото гражданската му отговорност ответно дружество, който в нарушение на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.1 ЗДвП, е спрял в аварийната пътна лента на автомагистралата, без да е налице обективна причина за това и то на място, на което принципно спирането е забранено. По делото не се твърди и не се установява наличието на авария или друго независещо от водача обстоятелство, съгласно нормата на чл. 59, ал.1 ЗДвП, което би обусловило правото на последния да спре върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, с поставяне на предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал.

Следователно не се установяват обстоятелства, изключващи вината на този водач, поради което важи презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Основателно се явява възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл.

51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. /. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 233Д е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че застрахования при ищеца водач с действие или бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/.