Решение № 1384 от 23.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. В., 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100102390 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от Р. В. В., ЕГН **********, адрес гр. В., ул.

„****, ПРОТИВ Е. Е. П., гр. В., ул. ****, гражданин на Р.Ф., родена на **** г. в условията на евентуалност, а именно:

1 / за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Е собственик на следния недвижим имот: апартамент №7 /седем/, н а IV-V ет., /четвърти и пети етажи/, представляващ мезонет - 1 /първа/ сграда на площ от 115,79 кв.м./сто и шестнадесет цяло и 79 стотни квадратни метра/ състоящ се от кухня, дневна, три спални, тоалет, баня, коридор, при граници ат:. №5, an. №8, калкан, улица, заедно с прилежащото избено помещение №3/три/ на застроена площ от 9,13 кв.м. при граници изба №2, изба №5, коридор, калкан, както и 5,8516% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в недвижим имот находящ се в гр. В., ул. ****, дворно място с пространство от 485 кв. м./четиристотин осемдесет и пет квадратни метра/, съставляващо имот пл. №9 /девет/ в кв. 443/четиристотин четиридесет и три/ по плана на 1/първи/ микрорайон на гр. В., а по схема самостоятелен 1 обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. В., р-н **** ул.****, ******** намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на жилищния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:2, площ по документи 116,79 кв. м., с прилежащи части: 5,8516% от общите части на сградата и изба №3 с площ 9,13 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма, въз основа на осъществено от него давностно владение за периода от 2001г. до 2019 г.

2/ в условията на евентуалност за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Е собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид.част от апартамент №7 /седем/, на IV-V ет., /четвърти и пети етажи/, представляващ мезонет - 1/първа/ сграда на площ от 116,79 кв.м./сто и шестнадесет цяло и 79 стотни квадратни метра/ състоящ се от кухня, дневна, три спални, тоалет, баня, коридор, при граници ап. №5, aп.

№8, калкан, улица, заедно с прилежащото избено помещение №3/три/ на застроена площ от 9,13 кв.м. при граници изба №2, изба №5, коридор, калкан, както и 5,8516% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в недвижим имот находящ се в гр. В., ул. ****, дворно място с пространство от 485 кв. м./четиристотин осемдесет и пет квадратни метра/, съставляващо имот пл. №9/девет/ в кв. 443/четиристотин четиридесет и три/ по плана на 1/първи/ микрорайон на гр. В., а по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. В., р-н **** ул. ****, ******** намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135,1505.224, предназначение на жилищния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:2, площ по документи 116,79 кв. м., с прилежащи части: 5,8516% от общите части на сградата и изба №3 с площ 9,13 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма, придобита въз основа на прекратяване на СИО /съпружеската имуществена общност/, възникнала върху обекта по силата на законовата презумпция чрез построяване на сградата от двамата съпрузи по време на брака.

2

В исковата молба се твърди, че Д.К.К е съсобственик в поземлен имот, находящ се в гр. В., ул. ****, а именно дворно място цялото с пространство от 485 кв.м./четиристотин осемдесет и пет квадратни метра/ съставляващо пл. № 9 /девет/ в кв. №443/ четиристотин четиридесет к три/ по плана на I-ви микрорайон на гр. В..

На 20.03.1997 г. с нот. Акт №117, том XIV, дело 3840/1997г., Д.К.К учредява на К.А.К. право на строеж върху собствения си недвижим имот, срещу задължението му да построи жилищна сграда на пет етажа плюс сутеренен и партерен етаж с обща разгърната площ от 2 365,90 кв. м Съгласно т. 5 Д.К.К си запазва правото на строеж, а останалите съсобственици й учредяват правото на строеж за процесния имот.

Твърди, че на 15.09.1998 г. с акт е приета стоманобетонната конструкция на сградата в съответствие с нормативните изисквания. Към датата на приемане е изграден „грубия строеж" на сградата. Доколкото към тази дата Р. В. и Д.К. са били в брак, то процесният имот е част от съпружеската имуществена общност на Р. В. и Д.К..

С влязло в сила съдебно решение на ВОС №883/12.07.2019 г. по гр. д.

№774 по описа за 2019 г., ищецът е признат за собственик на целия недвижим имот по силата на давностно владение. Решението е надлежно вписано след влизането му в сила на 17.10.2019г.

При справка в СВ., извършена през лятото на 2022г., ищецът установява, че имотът е придобит чрез публичен търг с постановление за възлагане от трето лице и ответник в настоящото производство - Е. Е. П., вписано на 06.06.2019г. Проданта е извършена от ЧСИ Н.Д., с pen №807, с район на действие ОС - В., по ИД №20158070403001 и по присъединено ИД№20158070403106.

Заявява, че не е давал изрично писмено съгласие за извършване на публична продажба на целия имот по реда на чл. 500, ал.2 от ГПК.

В депозираната от ищеца уточняваща молба вх. № 2282 /21.09.2023 г. твърди, че:

Давностното владение от ищеца Р. В. върху процесния имот е осъществявано в периода от 2001г. до 2019 г. От 1998г. до 2001 г. двамата съпрузи са осъществявали фактическа власт върху имота, а след 2001г., 3 когато Д.К. е напуснала имота до 2019г. ищеца самостоятелно е осъществявал фактическа власт върху процесния апартамент.

Моментът на възникване на намерението за своене на ищеца по отношение на частта на съпругата му е след фактическата им раздяла, когато тя е напуснала имота през 2001г. и той самостоятелно е заживял в него.

Ищецът е отблъснал владението на Д.К., като непосредствено е владял цялата вещ – живял е в процесния апартамент непрекъснато в период от повече от 17 г., адресно се е регистрирал в него, единствено той е имал ключ за апартамента, без К. да е оспорвала това и не е претендирала тя също да притежава ключ от имота. Всички разходи по обикновената поддръжка на жилището, ремонти, заплащане на данъци са извършвани от Р. В..

Съпружеската имуществена общност между Р. В. и Д.К.К - В.а е прекратена с влизане в сила на Решение № 883/12.07.2019 г. по гр.д. № 774/2019 г. на 03.058.2019 г., с което за Р. В. е признато правото на собственост върху процесния имот.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил по делото отговор от ответника.

В отговора се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни.

Твърди се, че ответникът Е. Е. П. е собственик на процесния недвижим имот въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2018 г., влязло в законна сила на 05.04.2019 г., вписано в СВ. гр. В. на 06.06.2019 г.

На 08.07.2019 г. с Протокол за въвод във владение извършен от ЧСИ №807 Н.Д. ответницата е била въведена във владение върху процесния недвижим имот.

Твърдението на ищеца за придобиване на процесния имот в режим на СИО се основава на неправилно тълкуване на т.4 от Постановление на Пленума на ВС № 5/1972 г. Постановлението изхожда от нормалното и обичайното към датата на постановяването му, а именно двамата съпрузи със собствени средства и усилия да изградят постройката. В настоящия случай обаче се изключва приносът на ищеца в придобиването на процесния имот, тъй като строежът е извършен от трето лице К.А.К. срещу учреденото му право на строеж.

4

Счита още, че правата върху имота са придобити към момента на учредяване на вещното право на строеж.

Освен това счита, че е налице пълна трансформация по смисъла на чл.

23 от СК на лично имущество, поради което Д.К.К запазва индивидуалното си право на собственост върху придобитото ново имущество.

Сочи, че съдебното решение на ВОС. №883/12.07.2019 г. по гр. д.

№774/2019 на ВОС, с което ищецът е признат за собственик на целия недвижим имот по силата на давностно владение, няма действие по отношение на ответницата, съгласно чл.298, ал.1 от ГПК, тъй като Е. Е. П. не е страна по делото. Исковата молба не е била вписана преди наложените възбрани върху имота по изпълнителното дело.

Твърди, че процесът по гр. д. №774/2019 на ВОС е симулативен, поради което решението е нищожно. Решението се основава на признанието на иска от страна на действителния собственик Д.К.К.

Счита, че намерение за своене липсва у ищеца поради следните факти:

От протокол за въвод във владение на процесния имот е видно, че Р. В. е присъствал при въвода: той е предал ключове за общите врати на сградата и на него е била изплатена сумата 1200 /хиляда и двеста лева/ от купувачът за подобренията в имота след описа.

В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека № 006, т.1, per.

№ 159, дело № 006/2009 г., вписан в СВ. Акт № 37, т.1, дв.вх.рег. № 806/2009г. в полза на "ТБ Д" АД , ищецът Р. В. В. е дал съгласие за учредяване на ипотека върху целия имот, като в пункт II е посочено, че Д.К.К-В.а, със съгласието на съпруга си Р. В. В., учредява в полза на кредитора «ТБ Д» АД ипотека върху свой в индивидуална собственост недвижим имот. В пункт III е посочено, че в случай на неплащане на задълженията «ТБ Д» АД има право да събере цялото си вземане, чрез продажба по законоустановения ред на процесния недвижим имот. Даденото съгласие изключва намерението за своене на имота от страна на ищеца.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли за уважаването им, а ответницата чрез процесуалния си представител моли да бъдат отхвърлени същите.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа 5 страна:

Съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж срещу строителство № 117 том XIV, дело 3840/1997г., съсобствениците на дворно място /сред които и Д.К.К/, цялото с пространство от 485 кв.м. /четиристотин осемдесет и пет квадратни метра/, съставляващо пл. № 9 /девет/ в кв. №443/ четиристотин четиридесет и три/ по плана на I-ви микрорайон на гр. В., учредяват на К.А.К. право на строеж върху собствения си недвижим имот, срещу задължението му да построи жилищна сграда на пет етажа плюс сутеренен и партерен етаж с обща разгърната площ от 2 365,90 кв. м. Д.К.К, в качеството й на един от съсобствениците в дворното място, си запазва право на строеж, а останалите съсобственици й учредяват такова върху апартамент №7 /седем/, на IV-V ет., /четвърти и пети етажи/, представляващ мезонет - 1 /първа/ сграда на площ от 115,79 кв.м./сто и шестнадесет цяло и 79 стотни квадратни метра/ състоящ се от кухня, дневна, три спални, тоалет, баня, коридор, при граници; ап. №5, aп. №8, калкан, улица, заедно с прилежащото избено помещение №3/три/ на застроена площ от 9,13 кв.м. при граници изба №2, изба №5, коридор, калкан, както и 5,8516% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в недвижим имот.

Няма спор по делото, че дворно място, цялото с пространство от 485 кв.м. /четиристотин осемдесет и пет квадратни метра/, съставляващо пл. № 9 /девет/ в кв. №443/ четиристотин четиридесет и три/ по плана на I-ви микрорайон на гр. В. е лична /съ/собственост /с други лица/ на Д.К.К, а не е СИО.

Съгласно удостоверение за сключен граждански брак, Р. В. В. и Д.К.К са сключили граждански брак на 07.06.1998г.

Видно от Акт обр. 14 /л. 16 от делото/, сградата с инвеститор и изпълнител ЕТ К.К., находяща се на ул. **** е завършена на ниво груб строеж на 15.09.1998г., когато с посочения акт е приета конструкцията на сградата за съответстваща на строителните книжа и техническите изисквания.

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 006, т.1, per. № 159, дело № 006/21.01.2009 г., е учредена договорна ипотека в полза на "ТБ Д" АД от Д.К.К – В.а, със съгласието на съпруга си Р. В. В., върху притежавания от нея в индивидуална собственост недвижим имот /процесния/, като в пункт III е посочено, че в случай на неплащане на 6 задълженията «ТБ Д» АД има право да събере цялото си вземане, чрез продажба по законоустановения ред на процесния недвижим имот.

Разпечатката съдържа 48 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7bc44e1-b848-483a-a3fe-72806dc29180