Решение № 67 от 23.02.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Перник, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500061 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от ТП на НОИ –гр. Перник против решение № 219/16.10.2025 г. по гр. д. № 485/2025 г. по описа на РС – Радомир, с което се признава за установено, на основание чл.3, ал.1, вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по отношение на ответника ТЕРИТОРИАЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. Перник, по предявения иск от ищеца С. М. Т., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адв. Н.Х. - АК – П., с адрес на кантората: ***, че е налице трудов стаж на ищеца за периода, от 01.12.1993 г., до 24.06.1998 г., при работодател ЕТ „***, на длъжността „***“, при пълно работно време и с повременно определено трудово възнаграждение.

Със същото решение се осъжда ТЕРИТОРИАЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр.Перник, да заплати на С. М. Т., с ЕГН:********** с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адв. Н.Х. - АК – П., с адрес на кантората: ***, сумата от 900 лв. (деветстотин лева) – направени разноски по делото.

Оплаквания в жалбата са, че решението е неправилно, необосновано, немотивирано, постановено при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила, без да бъдат обсъдени в цялост събраните доказателства. Ищецът не бил успял да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е упражнявал трудова дейност при работодател ЕТ *** със задължителните доказателствени средства съгласно разпоредбите на ЗУТОССР. Било представено писмено доказателство по отношение на допуснатия до разпит свидетел Е.Д.Б., а именно копие от трудова книжка № ***, от което било видно, че същият бил работил при този работодател за част от процесния период от 01.12.1993 г. до 24.08.1994 г., поради което била нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТОССР. В този смисъл РРС неправилно бил кредитирал показанията на този свидетел по отношение на периода от 01.12.1993 г. до 24.06.1998 г. Ищецът не бил успял да докаже, че бил полагал труд 1 при посочения работодател на 8 часов работен ден. РС-Радомир не се бил съобразил със специалният ред предвиден в ЗУТОССР за установяване на трудов и осигурителен стаж и изискванията за допустимост и основателност на исковата молба. Бил разпитан по делото свидетел в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, тъй като не били приложени писмени доказателства, че същият бил работил на трудово правоотношение при този работодател за целия процесен период. Единствено могло да бъде прието за доказано, че ищецът бил полагал труд за периода от 01.12.1993 г. до 24.08.1998 г., но не и за останалата част от процесния период. Моли въззивната инстанция да отмени постановеното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.

Оспорва се допустимостта на въззивната жалба, тъй като същата била подадена от ненадлежна страна, тъй като била подадена от Директора на ТП на НОИ-гр. Перник, който не бил надлежен ответник по см. на чл. 3, ал.2 от ЗУТОССР, а следвало да бъде подадена от съответното териториално поделение на НОИ, а именно ТП на НОИ-гр. Перник. Заявява, че в случай, че се приеме въззивната жалба за допустима, същата била неоснователна, тъй като първоинстанционния съд бил обсъдил в пълнота събраните по делото писмени и гласни доказателства и бил направил законосъобразния извод за съществуването на положен трудов стаж от ищеца при посочения работодател. Свидетелските показания не били недопустими, тъй като били подкрепени от представени писмени доказателства-копие от трудова книжка № *** на разпитания по делото свидетел Е.Б., от което било видно че бил полагал труд при същия работодател за периода от 01.12.1993 г. до 24.08.1994 г., а за остатъка от процесния период били събрани писмени доказателства в подкрепа на свидетелските показания. Били представени допълнителни споразумения към трудов договор, които били касаели промяна на договореното трудово възнаграждение и по отношение на остатъка от процесния период, за които не били изслушани свидетелски показания. В трудовата книжка на ищеца също били налице вписвания по отношение на датата на постъпване на работа по трудовия договор и датата на прекратяване на трудовия договор, която била посочена като 24.06.1998 г. и били налице подпис и печат на работодателя, но записът не бил оформен съгласно изискванията на НТКТС-не били налице два подписа от страна на работодателя и правоъгълен печат. Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение и да постанови решение, с което да потвърди постановеното решения като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят ТП на НОИ-гр. Перник чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. моли въззивният съд да отмени постановеното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В съдебно заседание въззиваемият, моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

С представеното удостоверение с изх. № *** от *** от ТП на НОИ-Перник, е изпълнено изискването на чл. 4, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР отсъствието на доказателства за положения трудов и осигурителен стаж се удостоверява с издадено от работодателя или правоприемника му удостоверение, а когато последният е прекратил дейността си, без да има правоприемник, ал. 2 предвижда, че това 2 обстоятелство се удостоверява от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. По делото безспорно е установено, че ЕТ „*** не се е пререгистрирал в срока по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и съответно на основание § 5, ал.

1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е заличен, считано от 01.12.2012 г. Представеното удостоверение, обективира отказ на началника на сектор КР на ДОО при ТП – Перник на НОИ да издаде УП-13 за установяване на зачетен трудов и осигурителен стаж за процесния период. В него изрично е посочено и, че ТП – Перник на НОИ не е приемало ведомости и трудовоправни документи, от които да може да се установи спорния трудов и осигурителен стаж.

Отсъствието на документи, които да установяват претендирания стаж, без да е налице спор между работника/осигурения и работодателя/осигурителя за наличието на трудово правоотношение, е предпоставка за допустимост на предявения иск, а представянето на доказателства за това, е условие за редовност на исковата молба. В настоящия случай от представеното удостоверение се установява, че ТП на НОИ не съхранява ведомости или други документи на прекратения работодател/осигурител, от които да може да се установи твърдения от ищеца трудов/осигурителен стаж. Ищецът не твърди между него и работодателя му да имало спор за наличието на трудово правоотношение. Затова съдът намира, че са налице посочените по-горе изисквания за редовност на исковата молба и процесуална допустимост на предявения иск, поради което обжалваното решение на Районен съд – Радомир е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Решението е правилно.

Не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения при допускането, събирането и оценката на доказателствата. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР урежда предпоставките, при които са допустими гласни доказателства за установяване на спорния трудов и осигурителен стаж. От систематичното тълкуване на двата текста следва, че релевантните факти могат да се установяват със свидетелски показания, ако са представени писмени доказателства, издадени от работодателя по време на полагане на труда, от които може да се направи извод за вероятното им настъпване, като не е необходимо те да се отнасят до целия процесен период, а могат да касаят само отделни части от него. В ал. 2 примерно са изброени документите, представляващи начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, но като такова следва да се счита и всеки друг документ, отговарящ кумулативно на горепосочените условия. В изложения смисъл са Определение № 708 от 11.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 952/2017 г. и Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК.

В настоящия случай с исковата молба е представена Заповед № 17 от 01.12.1993 г. на работодателя по силата на която ищецът е назначен на длъжност „***“ с основно месечно възнаграждение в размер на 1250 лв., на безсрочно трудово правоотношение и на пълно работно време от 8 часа.

С исковата молба са представени три броя допълнителни споразумения към трудов договор, сключени между ищеца и работодателя на 16.11.1994 г., на 01.04.1996 г. и на 01.07.1996 г. за полагане на труд като „***“ с основно месечно възнаграждение в размер на 2200 лв., на 3500 лв. и на 4000 лв. на безсрочно трудово правоотношение и на пълно работно време от 8 часа. По делото е представено и копие от стр. 14 и стр. 15 от трудова книжка, подпечатана с печат на работодателя и подписана от него, но без подпис на счетоводителя, в която е отразен трудов и осигурителен стаж при същия работодател в периода от 01.12.1993 г. до 24.06.1998 г., положен на длъжност „***“. Трудовите договори, допълнителните споразумения и трудовата книжка са изрично посочени в чл. 6, ал. 2, т.1, т.

3 и т. 5 от ЗУТОССР, като годни да обусловят допустимостта на гласни доказателства. Те са издадени през процесния период, от работодателя/осигурителя, стажът, при който е предмет на установяване и дават основание да се приеме, че той вероятно е положен. Затова 3 настоящият състав намира за правилен извода на районния съд за допустимост на гласните доказателства и за неоснователно оплакването на въззивника за нарушение на нормите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР. Това становище не се променя от оспорването на посочените писмени доказателства от въззивния жалбоподател, заявено своевременно пред районния съд. Обстоятелството, че оформянето на трудовата книжка не е в съответствие с чл. 6, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж – не е подписана от счетоводителя, а само от работодателя, също не я прави негоден документ по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР, защото това е едно от основанията, отразеният в нея трудов и осигурителен стаж да не бъде зачетен и да породи спора, предмет на делото. Оспорванията на жалбоподателя по отношение на представените допълнителни споразумения към трудов договор не са конкретизирани и не касаят достоверността на датата и на авторството на лицата, които са ги подписали.