Решение № 94 от 03.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15122/2023
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 03.01.2024
- Състав
- СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА РАЧЕВА ЯНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.155 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20231110115122 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представляван от изпълнителния директор, гр.С.... против Н. Р. Г., ЕГН ********** с адрес в гр.София с назначен по делото особен представител адв.
И. В., с искове на ищеца с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае ответницата да бъде осъдена да му заплати следните суми: сума в общ размер на 1065.76лв., от ко и т о 854.77лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 187.83лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 15.03.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.02.2020г. м. 04.2021г. в размер на 18.81лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4.35лв. - мораторна лихва за периода от 31.03.2020г. до 15.03.2023г. за имот с аб. № 242307 инсталация с № 4000292054 ID: 181539.
Излага се, че Н. е наследник на Р. Д. Г., починала на 08.08.2022г. Твърди се, че Н. на основание наследяване е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.С..... и е била потребител на доставяна до имота топлинна енергия през исковия период. Излага се, че стойността на доставяната топлоенергия не е 1 заплатена и също така се твърди, че сградата, в която се намира жилището е в режим на етажна собственост и е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т....с“ ЕООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца. Моли се да бъде постановено решение, с което ответницата като наследник на Р. да бъде осъдена да заплати на дружеството претендираните суми, както и разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от назначения по делото особен представител – адв. В. – П., с който исковете се оспорват като недоказани. Оспорва се наследодателят и ответницата да имат качеството на собственик за имота ерго да е била потребител на топлофикация, навежда се, че тя не е и наследник като се ангажират доказателства – искане да бъде извършена служебно справка за това дали в особената книга за това е вписан отказ от наследството на Р., оспорват се претенциите и като недоказани досежно размера им, както и като погасени с давнист. Оспорват се исканията за допускане и назначаване на ССчЕ и СТЕ.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Страните спорят досежно обстоятелството дали ответницата е 2 наследник на Р., а това се установява от справка по Наредба 14/ 18.11.2009г. и служебна справка от особената книга за отразени откази от наследство – л.79 от делото, от които е видно, че Н. е дъщеря на Р. и към датата на приключване на съдебното дирене не се е отказала от наследството й. Спорно е и това, дали Р. е била потребител на топлоенергия в качеството си на носител на право на собственост или друго вещно право върху вещта, като съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе да установи тези обстоятелства. В хода на процеса и въпреки указанията на съда, ищецът не ангажира доказателства, които да удостоверят качеството на ответника като потребител на топлофикационни услуги. От представената заповед за настаняване № ЖН – 04-Р-008 / 21.07.2006г., издадена на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община – л.12, се установява, че Р. е била настанена като наемател в жилището за периода от 21.07.2006г., което е било общинско такова т.е. към исковия период собственик на имота на база на събраните доказателства е Столична Община, а не наследодателя на ответницата, което изключва качеството на Р., ерго на нейната наследница Н. като потребител на топлоенергия.
Това дава основание на състава да приеме, че искът на топлофикационното дружество е недоказан и като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При неоснователност на иска за главницата следва да бъде отхвърлен и акцесорната претенция за лихва.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма право на сторените от него в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът не е сезирал съда с искане за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т...“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на 3 управление: гр.С... против Н. Р. Г., ЕГН ********** с адрес в гр.София с назначен по делото особен представител адв. И. В. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за осъждане на Н. да заплати на ищцовото дружество следните суми: сума в общ размер на 1065.76лв., от ко и т о 854.77лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 187.83лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 15.03.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.02.2020г. м. 04.2021г. в размер на 18.81лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4.35лв. - мораторна лихва за периода от 31.03.2020г. до 15.03.2023г. за имот с аб. № 242307 инсталация с № 4000292054 ID: 181539.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т....с“ ЕООД, ЕИК 130036512 със седалище гр.София и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4