Решение № 509 от 01.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Варна, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20213110116000 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 19, бл.53 Е,вх.В срещу СН. М. СТ., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. А. за приемане на установено в отношенията между страните съществуване на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника СН. М. СТ. 4714,48 лв. по Договор за потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1600,69 лв., дължимо за периода от 20.03.2020 г. до 03.04.2021 г.; сумата от 253,22 лв., представляваща лихва за забава от 21.01.2020 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.04.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/, сумата от 106,06 лв., представляваща законна лихва, дължима за периода от 03.04.2021 г. – датата предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9241/2021г. по описа на ВРС.

Предявени са и осъдителни искове от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. София срещу СН. М. СТ. с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на за заплащане на сумата от 1312,50 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата в размер на 2712,49 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси по Договор за потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г., както и сумата от 70,49 лв. представляваща лихва за забава върху сумата от 1312,50 лв. за периода от 21.01.2020г. до 03.04.21г. и сумата от 145,69 лв. представляваща лихва за забава върху сумата от 2712,49 лева за периода от 21.01.2020г. до 03.04.21г. и сумата от 85,97 лв. лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 21.01.2020г. до 03.04.21г.

Предявени са и осъдителни искове от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. София срещу СН. М. СТ. с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумите 36,01 лв., 29,53 лв. и 61,02 лв., представляващи лихва за забава от 03.04.2021 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 23.06.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/ върху главниците за услуга Фаст-1312,50 лв., Флекси 2712,49 лв.и договорното възнаграждение от 1600,69 лв.

1

Ищецът твърди, че на 17.12.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30041376709 между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор и С.М. П., като длъжник.

Договорът е сключен при следните параметри:

Сума на кредита: 5000 лв.;

Срок на кредита: 24 месеца;

Размер на вноската: 308.30 лв.;

Годишен процент на разходите (ГПР): 48.99 %;

Годишен лихвен процент: 41.00 %;

Лихвен процент на ден: 0.11 %;

Общо задължение по кредита: 7399.42 лв.

По поискана и закупена допълнителна услуга :

Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1500.00 лв.

Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 3100.0С

Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 191.67 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги Общо задължение:

11 999.42 лв.;

Общ размер на вноска: 499.97 лв.; Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца. Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 17.12.2019г. превежда парична сума в размер на 5000 лв. по посочена от длъжника банкова сметка (документ за кредитен превод с банкова референция:

067029970051037 от дата 17.12.2019 г. От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит ,№ 30041376709, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 308,30 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца.

Твърди, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № 30041376709 клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално.

Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника.

Последният се е съгласил с определеното между страните възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст" сума в размер на 1500.00 лв. и „Флекси" сума в размер на 3100.00 лв.

От стрина на длъжника по услуга „Фаст" е заплатена сума в размер на 187.50 лева, а по услугата „Флекси" е заплатена сума в размер на 387.51 лева.

Ищецът излага, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения е направил само три пълни и една непълна погасителни вноски, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 03.04.2021г. договорът е обявен за предсрочно изискуем от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Твърди, че на длъжника е изпратено уведомително писмо, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита.

Сочи, че към настоящия момент размерът на погасеното от С.М. П. задължение по ДПК № 30041476709 е в общ размер на 1561.48 лева (хиляда петстотин шестдесет и един лева и четиридесет и осем ст.). С плащанията си длъжникът е погасил част т задълженията по договора, от които номинал в размер на 1276.53 лв. Сумата от 244.95 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.

2

Ищецът твърди, че с плащанията си клиентът е заплатил 40.00 лева от начислените такси по тарифа, като по тях няма дължими суми. За периода от изпадане на длъжника в забава 21.01.2020 г., дата на изпадане на длъжника и забава до 03.04.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост), С.М. П. дължи и лихва за забава, която е в остатъчен непогасен размер от 555.37 лева.

Дружеството претендира законна лихва в размер на 232.62 лева, дължима от 03.04.2021 г. -датата на предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г. и законна лихва от датата 3 на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски. В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище. В подадено по ч.гр.д.№9241/21г. възражение , сочи, че не дължи изпълнение по издадената заповед.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

По частно гражданско дело № 9241/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу З.Х.М. ЕГН ********** от гр.Варна, ул.

„Браила“ № 12 СН. М. СТ., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. А. да заплати на КРЕДИТОРА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес гр.

София, бул. „България“ 49, бл.53 Е, вх. В, сумата о т 4714,48 лв. по Договор за потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1600,69 лв., дължимо за периода от 20.03.2020 г. до 03.04.2021 г.; сумата от 253,22 лв. (петстотин петдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава от 21.01.2020 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.04.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/; сумата от 106,06 лв. (двеста тридесет и два лева и шестдесет и два стотинки ), представляваща законна лихва, дължима за периода от 03.04.2021 г. – датата предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 24.06.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски съобразно уважената част, възлизащи на 163,48 лева.

Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.

Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г.

, по които ответника се е задължил да заплаща сумата от по 499,97 лв. при уговорена лихва в размер на 41% и ГПР 48,99 %. На същата дата било сключено допълнително споразумение към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 191,67 лв. Задълженията по кредита и допълнителното споразумение на обща стойност 11499,31 лв. били разсрочени на 23 вноски по 499,97 лв. и последна 24 вноска от 500,11 лв. За установяване на тези обстоятелства по делото са представени договор за потребителски кредит № 30041376709, декларация от 17.12.2019г., погасителен план към договор за потребителски кредит,искане за отпускане на потребителски кредит по кредит

30041376709, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

Съдът намира, че тъй като "Профи Кредит България" ЕООД, като финансова институция отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Видно от представено по делото нареждане на л.14 от делото се установява, че уговорената заемна сума в размер на 5000 лева е усвоена от Снежана П., като е преведена по нейна сметка.

Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 48,99%, а ГЛП е в размер на 41 7 %. Към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал.

5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 48,99%, не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на договора от 10,01%, при определения от БНБ основен лихвен процент /0,01%/ и 10 пункта надбавка. Ето защо не е налице твърдяната от процесуалния представител на ответницата в тази връзка недействителност на договора.

Трайната съдебна практика приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Липсват доказателства за редовно връчване на представеното по делото уведомително писмо от 05.04.2021г. /л.19 от делото/ за предсрочна изискуемост на вземането по Договор за потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г.

Срокът на Договор за потребителски кредит № 30041376709 от 17.12.2019 г. е 24 месеца, т.е крайния падеж на договора е 17.12.2021 г. Предвид погасителен план от 17.12.2019г. е уговорена последна погасителна вноска дължима на 20.12.2021 г. или към датата на подаване заявлението в съда 25.06.2021г. не е била настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, вземането не е било изискуемо и към датата на подаване на исковата молба-04.11.2021г.

Независимо от гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

По делото не са събрани доказателства, установяващи уведомяването на длъжника за упражненото от кредитора право да обяви предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Въпреки това, след подаване на заявлението до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е настъпил крайния падеж на договора. Последният факт от своя страна обуславя настъпилата изискуемост на вземането за главница и догов. лихва по договора за кредит и същият следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.