Решение № 521 от 11.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Варна , 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100500203 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. К.

Д., ЕГН **********, от гр. Варна, действаща лично и като представител на детето Н. М. В., ЕГН **********, родителските права по отношение на което се упражняват от М. В. М., ЕГН **********, срещу Решение №261620/10.12.2020г. по гр.д. № 9381/20г. по описа на ВРС, 8-ми с-в, с което е отхвърлена молбата на М. К. Д. за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу М. В. М., ЕГН **********, както следва: да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и детето Н.; да се забрани на ответника да приближава жилището на молителката, находящо се в гр. Варна, бул. „Генерал Паренсов“ № 3, вх. А, ет. 9, ап. 35, на по-малко от 100 м, за максималния предвиден в закона срок; да се задължи ответникът да посещава специализирани програми и да му бъде наложена глоба в максимален размер от 1 000 лв. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно не е кредитирал представената по делото декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, както и ангажираните свидетелски показания. Твърди се, че актовете на домашно насилие, изразяващи се в саботиране на режима на лични отношения между детето и майката, са доказани. Моли се решението да бъде отменено и 1 молбата уважена чрез налагане на сочените мерки.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна М.

В. М.. Последният оспорва жалбата, като излага, че съдът правилно е интепретирал събраните по делото доказателства и е постановил законосъобразно решение. Моли решението да бъде потвърдено.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по молба, подадена от М. К. Д., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Н. М. В., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу М. В. М.. В молбата Д. излага, че с ответника са живели на семейни начала, вследствие на което на 27.11.2007г. се е родило детето Н. М. В.. Родителите са разделени, като детето е останало да живее при своята майка и до края на лятото на 2019 г. нямали затруднения при общите им решения къде да живее детето и как то да поддържа контакти с всеки един от тях. Твърди, че проблемите между тях започнали в началото на септември/октомври 2019 г., когато бащата не приел предложенията на майката за режима на учене, забавления и почивка на малолетната през учебната година. Контактите между тях били прекъснати. Детето се преместило да живее при ответника в неговия дом. Предвид затруднените й контакти с него, завела гр.д. № 786/2020 г. по описа на ВРС, Х състав, в хода на което били постановени привременни мерки, като на нея бил определен разширен режим на личен контакт – всяка седмица от 18:00 часа в петък до 09:00 часа в понеделник.

Поддържа, че покрай състоялите се по това дело открити съдебни заседания на 09.07.2020 г. и 06.08.2020 г. възникнали и проблеми между тях и детето по повод на определения режим на лични контакти. Твърди, че детето системно е настройвано от бащата срещу майката, като в периода 10.07.2020 г. – 12.07.2020 г. и 07.08.2020 г. – 08.08.2020 г. малолетната отказвала да бъде при нея. Непрекъснато си пишела по телефона с баща си, през времето на режима 2 на лични отношения с майката. Последният я е подстрекавал да саботира режима. Наложило се да бъде викана полиция. Детето стояло на улицата и не искало да придружи майка си, тъй като било отчуждено от нея по внушения на бащата. Поддържа, че Н. е направлявана в своите действия изцяло от ответника. Дори е звъняла по телефона за спешни случаи на ОДЗ – Варна, за да се оплаква от майка си и я заплашвала с полиция. Като причина за поведението си казвала: „Ти вкара баща ми в съда“. Излага, че проблемите ескалирали още повече при следващата им среща – на 07.08.2020 г. Това наложило тя да предложи на дъщеря си да нощува при баща си, а само през деня да са двете заедно. Твърди, че ответникът по всякакъв начин се опитва да осуети срещите й с момичето, като е инсценирал подаване на молба за ползване на отпуск именно в периода, в който тя е искала да осъществи определения й режим за лични контакти през лятото. По изложените подробни съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита, а именно: да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и детето; да се забрани на ответника да приближава жилището на молителката, находящо се в гр. Варна, на по-малко от 100 м, за максималния предвиден в закона срок; да се задължи ответникът да посещава специализирани програми и да му бъде наложена глоба в максимален размер от 1000 лв.

Ответникът М. В. М. в открито съдебно заседание и с писмен отговор оспорва изцяло изложените в молбата за налагане на мерки за защита факти и обстоятелства. Излага своите виждания относно случилото се както непосредствено след раздялата на родителите, така и на конкретните дати, на които се твърди, че са извършвани актове на домашно насилие. По изложени подробно в отговора съображения счита, че именно майката и нейното поведение допринасят за отчуждаване на детето от нея, поради което и оспорва обвиненията, че именно ответникът в качеството си на баща, при който и към настоящия момент детето живее, е отговорен за настъпилия разрив в отношенията майка-дъщеря. Моли молбата за налагане на мерки за защита да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ в нарочна молба от 26.11.2020 г. посочва, че Отдел „Закрила на детето“ към ДСП е запознат и проследява историята на детето Н. М. В. с родителите М. К. Д. и 3

М. В. М. от м. ноември 2019 г. Придобитите впечатления в хода на работата им по случая са, че нарушената комуникация между родителите и оформилите се между тях конфликтни взаимоотношения са довели до възникване на проблеми във взаимоотношенията майка-дъщеря. Наблюдава се все по-засилваща се емоционална дистанцираност от страна на Н. към майката. Съвкупността от всичко това е причина за твърде тревожното психоемоционално състояние в момента на детето Н..

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че същите са съжителствали на семейни начала, както и че двамата са родители на детето Н. М. В., родено на 27.11.2007 г.

Не е спорно, че между страните се води дело за упражняване на родителските права спрямо детето Н. – гр. д. № 786/2020 г. по описа на ВРС, Х състав, което към настоящия момент е висящо и по което са постановени привременни мерки, като родителските права са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на личен контакт с момичето.

Видно от констативен протокол за отстраняване на клиентски проблем от 08.08.2020 г., в 19:20 часа, съставен от „А1 България“ ЕАД, е установен проблем в мрежа извън помещенията на абоната – срязан кабел извън апартамента до входната врата на височина от 1.80 м., като констатираните проблеми са отстранени и услугите работят коректно.

Приет и приобщен по делото е социален доклад от 10.09.2020 г., съгласно който актуалната ситуация, свързана с взаимоотношенията между майката и бащата, се характеризира с липсата на конструктивен диалог между тях. Отношенията им се определят като конфликтни. Комуникацията им е непълна и не води до желаните резултати. Тези отношения дават отражение на поведението на момичето и на действията му. По време на режима на личен контакт майка-дете на засегнатите в молбата дати се е стигнало до намеса на органите на реда. Родителите са търсили съдействие от 4

Националната телефонна линия за деца, депозирани са жалби и сигнали в Прокуратурата. Отдадени на конфликта си родителите поставят дъщеря си в ситуации, които могат да имат в последствие негативно влияние върху Н., както и да доВ. до развитие на манипулативно поведение на детето по отношение на същите.

По делото е допусната съдебно-техническа и ай ти експертиза със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото и след като получи достъп до телефона на детето Н. и до телефона на ответника М. да даде заключение по следните въпроси: 1) Какво е съдържанието на кореспонденцията между детето, бащата и членовете на неговото семейство във вайбър, съответно в месинджър, на датите 10.07.2020 г., 11.07.2020 г., 12.07.2020 г., 07.08.2020 г. и 08.08.2020 г., като опише ясно и конкретно същото?

Съгласно заключението на вещото лице инж. С.Д. от 31.08.2020г. по депозираната СТЕ, изследвани са мобилните устройства на ответника и на детето Н.. Онлайн кореспонденцията между двамата се е водела чрез Вайбър.

След обновяването на iPhone – Update Release 13.6.1, бащата е имал проблем с ползването на приложението, затова го е преинсталирал. Той не е бил активирал архив на Вайбър към предоставените от Apple облачни услуги с пространство от 5 GB iCloud, които бяха запълнени изцяло със снимков материал, което обяснява липсата на Вайбър архив. Предвид, че не е ползвал архивиране на данните на облак, най-старата намерена кореспонденция е от 21.08.2020 г., а предходната изчезва с преинсталацията на Вайбър. В устройството на детето чат приложенията също са празни, но тук причината е, че самата Н. ги изтрива периодично /според нейни собствени показания/. Ето защо вещото лице не може да отговори на така поставения към експертизата въпрос.

В обясненията си, дадени в проведеното по делото на 11.09.2020 г. открито съдебно заседание, вещото лице Д. посочва, че при разговор с Н. тя му е обяснила, че сама си е изтрила съобщенията, защото майка й ги гледала, а тя не желае. Ъпдейтът на телефона на г-н В. е причината приложението Вайбър да блокира или по някаква причина да спре да функционира правилно, поради което той го е преинсталирал. Самата преинсталация е изтрила всички стари данни. Вещото лице посочва, че е проверил в интернет 5 дали има резултати да е имало срив във вайбър системата при този ъпдейт и е намерил такива, където хората споделят, че са имали проблеми. Това го е навело на мисълта, че вероятно не е имало умисъл в изгубването на кореспонденцията.

Приета и приобщена към доказателствата по делото е представената от молителката разпечатка от вайбър кореспонденция от профила на детето във вайбър от тел. № 0899905285 – 34 листа.

Съгласно заключението на вещото лице д-р К.К. от 09.09.2020 г. по допуснатата съдебно-психологична експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, детето има изградена позитивна емоционална връзка с бащината фигура и изразена негативна нагласа към майчината фигура. Има данни за леко изразен синдром на родителско отчуждение спрямо майчината фигура, но преживяванията на детето не достигат до ниво на тежък дистрес, който да нарушава функционирането му.

В изследванията на родителите има данни за конфликт между двамата, като детето заема позиция близка до тази на бащата. Няма данни за тежка дисфункция, тежка психологична травма. Според вещото лице, за разрешаване на настоящата ситуация би трябвало родителите да се справят с негативното си отношение един към друг. Няма обективно формулирана причина за това детето Н. да не желае да нощува в дома на майка си и да осъществява режим на личен контакт с нея. Изградената силно полярна негативна нагласа е това, което води до такъв тип поведение. Няма данни за емоционално насилие, няма данни за психическо насилие, няма данни за психологична травма, достигаща до ниво на стабилизирано нарушение, тоест разстройство.

В обясненията си, дадени в проведеното на 11.09.2020 г. открито съдебно заседание, вещото лице Куков посочва, че не е установил никакви конкретни действия от страна на майката към детето, които да му оказват влияние, че то да не желае да контактува и да осъществява режима на лични контакти с нея. Според вещото лице, детето има мнение, което се опитва да отстоява и да бъде зачетено. От гледна точна на психологията, в случая имаме едни конфликтни отношения между двама възрастни, но има и едно дете, което иска някаква стабилност и когато вижда конфликта, който е явен 6 между тях, абсолютно нормално е то да иска да се прилепи към единия или към другия, доколкото разбира за какво става въпрос. Отговорността за установеното родителско отчуждение е и на двамата родители. Детето става свидетел на конфликтите между двамата и дори да няма директно някой да му каже нещо, самият факт, че става свидетел най-малкото му качва тревожността. Негативното отношение на майката се прехвърля и към човека, с който тя живее. Съответно, позитивното отношение към бащата изгражда позитивно отношение и с новия му партньор.