Решение № 2638 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2638 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330108288 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против М. С. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:

1 . 64,22 лева – месечни такси за периода 25.09.2020 г. – 24.12.2020 г. по договор за мобилни услуги от 21.08.2020 г. за моб. номер ....;

2. 1,80 лева – доп. такси за периода 25.09.2020 г. – 24.11.2020 г. по договор за мобилни услуги от 21.08.2020 г. за моб. номер ....;

3. 97,76 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, представляваща сбор от три стандартни месечни аб. такси, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния аб. план, съответстваща на оставащия срок до края на договора от 21.08.2020 г.;

4 . 89,96 лева – месечни такси за периода 25.09.2020 г. – 24.12.2020 г. по приложение от 21.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 21.08.2020 г. за моб. номер ....;

1

5 . 26,11 лева – доп. такси за периода 25.09.2020 г. – 24.11.2020 г. по приложение от 21.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 21.08.2020 г. за моб. номер ......;

6 . 97,76 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на приложението към договора по вина на абоната, представляваща сбор от три стандартни месечни аб. такси, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния аб. план, съответстваща на оставащия срок до края на договора;

7 . 59,41 лева – месечни такси за периода 25.09.2020 г. – 24.12.2020 г. по договор за мобилни услуги от 21.10.2020 г.

8. 1,80 лева – доп. такси за периода 25.09.2020 г. – 24.11.2020 г. по договор за мобилни услуги от 21.10.2020 г.

9. 260,86 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, представляваща сбор от три стандартни месечни аб. такси, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния аб. план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разлика в размер на 204,28 лева между стандартната цена на Tablet Lenovo Tab M7 4G Black без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 21.10.2020 г., съответстваща на оставащия срок от договора за моб. услуги;

10. 52,67 лева – сбор от лизингови вноски за периода 25.09.2020 г. – 24.12.2020 г. по договор за лизинг от 21.10.2020 г. /в т.ч. с настъпил падеж и предсрочно изискуеми/.

За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило.

Поради липса на погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 832/06.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1522/2023 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 01.02.2023 г. до окончателното погасяване.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва дължимостта на сумите, вкл. за неустойки, т.к. клаузите били нищожни като неравноправни и противоречащи на добрите нрави.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

С Определения на ПОС по в.ч.гр.д. № 781/24 г. и № 2429/23 г. – исковете са приети за допустими, при съвпадение със заповедното производство и издадената заповед. Тя е връчена по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

За основателност на претенциите, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения с ответника по договор за мобилни услуги от 21.08.2020 г., приложение от 21.08.2020 г. към договор за мобилни услуги, договор за мобилни услуги от 21.10.2020 г., със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период, които са потребени, но не са платени; сключен договор за лизинг от 21.10.2020 г. със сочения предмет, който е предаден на ответника, при което е възникнало задължение за плащане на дължимите вноски; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане на сумите; предпоставки за предсрочна изискуемост на част от вноските по договора за лизинг, за която ответникът е уведомен; валидни уговорки за дължимост на неустойки при прекратяване на договорите /приложението/ и наличие на предпоставки за начисляването им, както и за едностранно прекратяване на правоотношенията; размер на неустойките, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, както и възраженията си в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни, поради следното:

В хода на производството не бяха ангажирани надлежни доказателства за – реално предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковите периоди и ползването им от ответника; начина на формиране на търсените суми за периодите; предпоставки за предсрочна изискуемост на вноските по договорите за лизинг, въпреки изричните указания за това към ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 15248/05.12.2024 г. – л.106-107 – получено редовно/.

Тези обстоятелства са оспорени от ответника, а установяването им е част от ФС на претенциите.

Не се установява дали сумите по договорите за мобилни услуги са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. – дали те съответстват на предвидените в договорите, както и дали са потребени моб. услуги, смс, интернет и прочие и за какъв 3 период. Търсените допълнителни такси изобщо не се изяснява какви вземания касаят и за какво конкретно са начислени, защо възлизат на сочените размери. Твърдените фактури, които са представени по делото, не внасят яснота по горните въпроси – първо са частни документи, оспорени и отразяващи само изгодни за ищеца обстоятелства, второ - според отразеното в тях касаят начислявания за няколко телефонни номера и множество услуги, без разграничение, за различни периоди, при неяснота и неустановеност на формиране именно на претендираните по всяко правоотношение суми. Договорите за лизинг са с различна цена на описаните вещи, като данни за частични плащания – няма, нито такива за конкретни и настъпили предпоставки за предсрочна изискуемост именно на търсените в процеса суми. Указания в тази връзка с а изрично дадени на ищеца. За пълнота се посочва, че ангажираната ССЕ, не установява описаните обстоятелства – не се съдържат данни за реално ползване, нито има конкретизация /поради липса на поставен такъв въпрос, което е в тежест на ищеца/ относно размерите на претендираните суми за такси.

Относно неустойките - съгласно т. 11, б. „а“ от договорите за мобилни услуги, страните са уговорили неустойка при прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок в размер на стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока, но не повече от три, като в допълнение потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти.

Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната функция, която се извлича от възможността тя да бъде единствено намалена. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна, защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също, въпреки че неизпълнението е различно.

Поради това, съдът намира, че клаузата е неравноправна, тъй като с нея се задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и му налага да изпълни 4 своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите – чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Същите съображения са относими и към останалата част от неустойките, представляващи съразмерна част от направена отстъпка, като при тях е налице и пълна неяснота относно това какви точно отстъпки се имат предвид и как следва да се определи дължимата „част“. Спрямо потребителя, клаузите са неравноправни, поради което е без значение обстоятелството, че ВЛ е посочило алгоритъма на изчисляването им – който е едностранно въведен от оператора, при неяснота за получателя. Ето защо, претенциите са неустойки са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени и на това основание.

С оглед изложеното, не се установяват основните елементи от ФС на исковете, при което и същите не могат да бъдат уважени. За дължимост на сумите следва да се докаже по категоричен начин, че услугите са предоставени и потребени от ответника, както и да се установи начинът на формиране на търсените цени, такси и пр., вкл. на твърдените неплатени вноски по дог. за лизинг, като се изясни има ли и какви плащания. Такова доказване не е проведено, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в определението за доклад.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на посочените елементи от ФС на претенциите не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Съдът не формира извод за наличие на главни дългове, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

При идентична хипотеза – Решение № 611/10.05.2024 г. по в.гр.д. № 749/24 г., ПОС, X гр.с.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но няма док. за сторени такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против М. С. К., ЕГН **********, обективно съединени искове, за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 64,22 лева – месечни такси за периода 25.09.2020 г. – 24.12.2020 г. по договор за 5 мобилни услуги от 21.08.2020 г. за моб. номер ...; 1,80 лева – доп. такси за периода 25.09.2020 г. – 24.11.2020 г. по договор за мобилни услуги от 21.08.2020 г. за моб. номер ....; 97,76 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, представляваща сбор от три стандартни месечни аб. такси, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния аб. план, съответстваща на оставащия срок до края на договора от 21.08.2020 г.; 89,96 лева – месечни такси за периода 25.09.2020 г. – 24.12.2020 г. по приложение от 21.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 21.08.2020 г. за моб. номер ......; 26,11 лева – доп. такси за периода 25.09.2020 г. – 24.11.2020 г. по приложение от 21.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 21.08.2020 г. за моб. номер .....; 97,76 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на приложението към договора по вина на абоната, представляваща сбор от три стандартни месечни аб. такси, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния аб. план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; 59,41 лева – месечни такси за периода 25.09.2020 г. – 24.12.2020 г. по договор за мобилни услуги от 21.10.2020 г.; 1,80 лева – доп. такси за периода 25.09.2020 г. – 24.11.2020 г. по договор за мобилни услуги от 21.10.2020 г. 260,86 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, представляваща сбор от три стандартни месечни аб. такси, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния аб. план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разлика в размер на 204,28 лева между стандартната цена на Tablet Lenovo Tab M7 4G Black без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 21.10.2020 г., съответстваща на оставащия срок от договора за моб. услуги; 52,67 лева – сбор от лизингови вноски за периода 25.09.2020 г. – 24.12.2020 г. по договор за лизинг от 21.10.2020 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 01.02.2023 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 832/06.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1522/2023 г. на ПРС.