Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16556 от 30.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4899/2026
Вид
Определение № 16556
Подписан
30.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 102з · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16556 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110104899 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. О. К., с която срещу „ЛендИ.“ ООД са предявени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, ев. по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 339848/19.11.2025 г., а условията на евентуалност на клаузите на чл. 27 от договора, регламентираща дължимост на неустойката, както и на клаузата от договора относно възнаградителната лихва.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 1500 лева, като в договора е бил посочен размер на ГПР 42,58 %. Уговорено е било заемът да се върне след 30 дни, а потребителят да дължи възнаградителна лихва (ГЛП 36 %). С договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузите на чл. 27 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на 525 лева или така общият размер на дълга нараснал до сумата 2070 лева. Развива подробни съображения за нищожността на ДПК, ев. на клаузите, предвиждащи дължимост на неустойката за неосигуряване на обезпечение и установяващи размер на ГПР в договора, които намира за неравноправни и протИ.речащи на добрите нрави. Излага съображения за нищожност на клаузата, регламентираща възнаградителната лихва с оглед размера на същата. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът да прогласи договора за нищожен, а в условията на евентуалност – процесните клауза за неустойка и договорна лихва. Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковата молба документи като доказателства в производството. Не възразява делото да бъде разгледано в ОСЗ без представител на ищеца.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът заявява, че оспорва исковете. Не отрича сключването на договор между страните с параметри, описани в исковата молба. Отрича при сключването му и чрез съдържанието да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори определени клаузи от договора да са нищожни, то това не влече нищожност на цялото съглашение. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата 1 необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност да се откаже от договора, което свое право не е упражнил. Развива подробни съображения относно действителността на договора и отделните клаузи от него, относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Моли за отхвърляне на исковете. Не оспорва документите, представени с исковата молба, като от своя страна представя следните документи: приложими към договора ОУ, СЕФ.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, ев. процесните клаузи от договора са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т.ч. и като неравноправни, евентуално поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърняват принципите на справедлИ.стта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедлИ.то обогатяване, поради неспазване на изискуемата по закон форма.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, ч е при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя е била предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1500 лева, която последният се е задължил да му върне.

Следва да се приемат представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор, съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

2

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2026 г. от 10:15 ч., за когато да се призоват страните, както следва: ищецът чрез адв. С. на съдебния адрес, ответникът чрез ЕПЕП или на електронния адрес, посочен в отговора.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата 2,00 евро. При неизпълнение на това указание съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за тези разноски.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание, а на ищеца, чрез процесуалния му представител, да се връчи служебно изготвен препис от отговора и приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3