Решение № 1907 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1907 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330205362 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-1030-004088 от 09.08.2023г. на ВПД Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. И. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки.

Жалбоподателят, С. И. К., по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Н. В., моли съда да отмени процесното наказателно постановление Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, ВПД Началник Група в ОД МВР Пловдив, Сектор “Пътна полиция” – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба становище по делото от Началника, с която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в предвидения законов срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е

ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 20.06.2023г. около 20:25 часа, в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Източен“ с ул. „Богомил“, жалбоподателят С. И. К. управлявал МПС мотоциклет „Сузуки ВВА 9 21“, рег. № ***, когато бил спрян за рутинна проверка от свид. Р. В. Ж., на длъжност

„***“ при сектор „Пътна полиция“ Пловдив, ОД на МВР Пловдив. В хода на проверката е било установено, че процесният мотоциклет не е регистриран по надлежния ред съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Справката показала, че на 12.03.2022г. регистрацията на МПС-то е била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиването му да го пререгистрира. Установено било още, че К. не носи СУМПС и контролен талон към него, както и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

За констатираното срещу К. е бил съставен АУАН Серия GA AKT № 944294/ 20.06.2023г. затова,че виновно е нарушил чл.140, ал.1от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С мотивирана резолюция № 23-1030-М000182/21.06.2023г. и на основание чл. 54, ал.1, т.9 от ЗАНН и чл. 33, ал.2 от ЗАНН, е било прекратено административнонаказателното производство по т.1 от АУАН за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като са били констатирани признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

На 18.07.2023г. прокурор Б. Е. е постановил отказ да се образува досъдебно производство, по пр.пр. № 7278/2023г. по описа на Районна прокуратура Пловдив.

На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е преценил да издаде обжалваното НП, като накаже жалбоподателят К. за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и му е наложил административни наказания - „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка безспорно се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Р. В. Ж., който потвърждава авторството на АУАН и констатациите в него, макар да не си спомня подробности за случая.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ж. като обективни, 2 кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства, приложени по делото. Що се отнася до липсата на спомен за конкретни детайли от нарушението в показанията на свидетелите, съдът счита това за нормално, предвид характера на работата на полицейските служители и ежедневното, многократно констатиране на подобен тип нарушения по пътищата за движение на МПС.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема, че от страна на жалбоподателя К. е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушената разпоредба изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС и като не се е съобразил с това правило за поведение, жалбоподателя е осъществил чрез действията си по управление на посочения мотоциклет състава на вмененото нарушение. На 12.03.2022г. регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система. Това е станало на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят, в качеството на новия собственик на мотоциклет „Сузуки ВВА 9 21“, рег. № ***, не е заявил в двумесечен срок придобиването му чрез промяна на регистрацията в КАТ.

Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл.

143, ал. 15 от ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Всъщност по делото не се спори за собствеността на мотоциклета и пропускът да се заяви промяна на регистрация в срок. От своя страна и самият жалбоподател не оспорва, че в процесното време и място е управлявал нерегистрираното МПС. Сочат се единствено формални основания за отмяна на НП, които са неоснователни.

По отношение на проявената вина от страна на К.:

По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В тази връзка по аргумент на противното от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, доколкото не е изрично предвидено да не се наказва в този случай. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред. Незнанието на закона също не оправдава нарушителя.

Описанието на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗОП е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, като са описани всички съставомерни елементи от посочената разпоредба, така че жалбоподателят е бил напълно наясно за какво свое деяние е бил наказан. В това число и мястото е конкретизирано с отразените обстоятелства, че се е случило в гр. Пловдив на пресечната точка 3 на кръстовището на бул. „Източен“ с ул. „Богомил“. Що се отнася до другите наведени доводи за несъответствие между АУАН и НП, в частност и относно часа на нарушението – 20:25ч. в НП и 20:24ч. в АУАН, първо са несъществени, доколкото по никакъв начин не са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Второ, съгласно изричния текст на чл. 36, ал. 2 ЗАНН в този случай основание за издаване на НП е не АУАН /по който производството така и така вече е прекратено/, а самото постановление за отказ да се образува ДП. В този смисъл евентуални пороци, налични в АУАН са изцяло ирелевантни към законосъобразността на самото НП, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като в случая е спазено изискването на закона НП да е издадено в шест месечен срок от издаване на постановлението на прокуратурата.

При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал. 3, предложение 1 от Закона – глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца.

Наложените наказания са в минимален размер, предвиден от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда. Правилно е определен и субектът на нарушението, тъй като нормата изисква същият да е водач, независимо, дали е собственик на конкретното МПС.

На основание чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон, какъвто е настоящият случай, не се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение.

Относно възраженията на жалбоподателя, наведени за нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, отразени в АУАН Серия GA AKT № 944294/ 20.06.2023г, съдът не дължи произнасяне по този въпрос, доколкото не са включени в предмета на спора в обжалваното НП.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася и по този въпрос.

Предвид горните съображения, съдът намира, че като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

4

Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски и не е била представлявана от юрисконсулт, поради което съдът също не дължи произнасяне. Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за разноски за адвокатско възнаграждение, поради потвърждаване на обжалваното НП.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-1030-004088 от 09.08.2023г. на ВПД Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. И. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5