Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 421 от 03.12.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 362/2024
Вид
Решение № 421
Подписан
03.12.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500362 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 25 от 13.02.2024 г. по гр. д. № 783 /2022 г. пo описа на РС – Елин Пелин са отхвърлени предявените от Т. В. А. против В. В. Г. и „Т.“ ЕООД, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност, за обявяване нищожността на Договор за дарение от 14.06.2022 г., обективиран в Нотариален акт № .., т. ..., рег. № ...., дело .../.... г. на нотариус Л. Х., с район на действие РС – Елин Пелин. Със същото решение, като неоснователен, е отхвърлен и обективно съединеният с тях иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Т. В. А., в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Посочва се, че изводите на първоинстанционния съд почивали единствено на показанията на свидетелката на ответника, без да е отчетен фактът, че същата, като съпруга на управителя на дружеството ответник е заинтересована от изхода на делото и е предубедена. Според жалбоподателката нейните показания не били безпристрастни и не следвало да се кредитират. На следващо място в жалбата се акцентира върху обстоятелството, че в един и същи ден, между ответниците по делото, са сключени две последователни сделки, а именно дарение на 1/20 1 идеална част от процесните имоти и непосредствено след това – договор за покупко-продажба на останалите 9/20 идеални части, собствени на ответницата Г., като номерата на нотариалните актове били последователни. В тази връзка се поддържа доводът за привидност на процесния договор за дарение, като прикриващ покупко-продажба, както и останалите твърдяни основания за нищожност. С тези аргументи по същество е отправена молба за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на нов акт по същество на спора, с който сключеният между ответниците договор за дарение да бъде прогласен за нищожен, както и да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Т.“ ЕООД оспорва въззивната жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционния акт, а от ответницата В. Г. не е подаден писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

Районен съд Елин Пелин е сезиран с искова молба от Т. В. А. против В.

В. Г. и „Т.“ ЕООД, в която се твърди, че ответницата Г. дарила на дружеството отвеник 1/20 идеална част от собствените си 10/20 идеални части от два поземлени имота, а непосредствено след това му продала и останалите си 9/20 идеални части. Сочи се, че на ищцата като съсобственик не е предлагано да закупи частта от имотите на ответницата Г. и не е била уведомена за извършеното разпореждане. Поради това моли съда да прогласи нищожността на договора поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, липса на основание и привидност. Посочените основания ищцата е обвързала с твърденията си, че единственият мотив за дарението бил съсобственикът да бъде увреден, което противоречало на закона и добрите нрави, респективно целта била да се преодолее забраната на чл. 33, ал. 1 ЗС, което представлявало заобикаляне на закона, липсвало и дарственото намерение, предвид това, че надареният бил юридическо лице и неговия собственик и управител не били в кръга на близки и роднини на дарителката. Съгласно твърденията в исковата молба привидността се извеждала от обстоятелството, че двете сделки – дарението и продажбата, са сключени в един и същи ден, при един и същи нотариус, а нотариалните актове са с поредни номера. Поискано е също така съдът да постанови на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване на прехвърлените идеални части от имотите, като ищцата встъпи в продажбеното правоотношение на мястото на купувача при действително уговорените между страните условия. В изпълнение на дадените от съда с разпореждане от 28.09.2019 г. указания за конкретизиране на основанията за нищожност на сделката, ищцата е подала уточняваща молба на 24.10.2019 г., в която е посочила, че предявява като главен искът за прогласяване нищожността на договора за дарение поради привидност, като прикриващ продажба, като в случая била налице относителна симулация – страните целяли сделката да породи различни правни последици от външни изразените, т.е. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, а останалите искове по чл. 26, ал. 1 и 26, ал. 2 са предявени като евентуални, всичките обективно съединени с иска по 2 чл. 33, ал. 2 ЗС.

Ответното дружество „Т.“ ЕООД е оспорило предявените искове. От ответницата Г., чрез назначения й особен представител не е депозиран отговор на исковата молба.

С обжалваното решение РС – Елин Пелин е приел исковете за неоснователни и ги е отхвърлил.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Предявени за разглеждане са иск за прогласяване нищожността на Договор за дарение на недвижими имоти с нотариален акт № .., том ..., рег. № ...., дело № .../.... г. на нотариус Л.Х. с рег. № 521 и район на действие РС – Елин Пелин, на основание чл. 26, ал. 2, прел. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, поради неговата привидност, като прикриващ действителното съглашение за покупкопродажба (прикрита продажбена сделка), при която намерението на страните по нея е било сключване на възмездна сделка, срещу ответниците В. В. Г. и „Т.“ ЕООД, а при условията на евентуалност срещу същите ответници са предявени искове: с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД - за прогласяване нищожността на процесния договор за дарение, поради противоречие или заобикаляне на закона, мотивиран от създаване на законово основание за изключване приложението на нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС, с което да се възпрепятства правото на изкупуване на ищцата; с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – за прогласяване нищожността на процесния договор за дарение, поради противоречие с добрите нрави, като мотивът, поради който единствено е направено е с допустимо средство да бъде увреден другия съсобственик; с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД – за прогласяване нищожността на процесния договор за дарение, поради липса на основание, тъй като надареното юридическо лице, както неговият собственик и управител не са в кръга на близки и роднини на дарителката.

При условията на евентуалност е предявен и конститутивен иск по чл.

33, ал. 2 ЗС за изкупуване на частите на ответницата в съсобствеността, при действително уговорените условия по договора за покупко-продажба, като искът е предявен под положително процесуално условие – уважаването на главния или евентуалните искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество въззивният съд намира следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищцата и ответницата Г. са съсобственици при равни квоти (1/2 идеална част за всяка) на два поземлени имота, а именно: Поземлен имот с идентификатор ............, находящ се в с. Л., общ. Е. П., м. Т., представляващ зеленчукова градина, с номер по предходен план ......... и Поземлен имот с идентификатор ........., находящ се в с. Л., общ. Е.

П., м. А. л., представляващ Нива, 4-та категория, с номер по предходен план 3

............ Това обстоятелство се установява и от представения с исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ...., рег. № ...., дело № ..../.... г. на нотариус Л.Х. с рег. № 521 и район на действие РС – Елин Пелин.

Видно от Нотариален акт № .., том ..., рег. № ...., дело № .../.... г. на нотариус Л.Х. с рег. № 521 и район на действие РС – Елин Пелин, е че на 14.06.2022 г. е сключен договор за дарение, с който В. В. Г., като дарител, е дарила на „Т.“ ЕООД 1/20 идеална част от описаните недвижими имоти.

С нотариален акт № .., том ..., рег. № ...., дело № .../.... г. на нотариус Л.Х. с рег. № 521 и район на действие РС – Елин Пелин, на 14.06.2022 г. е сключен договор за покупко-продажба, с който В. В. Г., като продавач, е продала на съсобственика си - „Т.“ ЕООД, собствените си 9/20 идеални части от процесните недвижими имоти, за общата сума от 2500,00 лева.

Съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община Е. П., данъчната оценка на двата процесни имота е в общ размер на 2141,10 лева (786,10 лева за имот с идентификатор ............ и 1355,00 лева за имот с идентификатор .........).

Видно от представеното и прието по делото Удостоверение № .. от .......... г., издадено от Ц.р з. с. р. „Ф.“ ООД, в периода от 22.07.2022 г. до 10.12.2022 г. ответницата В. Г. е участвала в дългосрочна рехабилитационна програма за лечение на пълнолетни лица, поради установени психични и поведеченски разстройства, дължащи се на употреба на алкохол.

За влошеното психично състояние на ответницата Г., непосредствено преди сключване на процесния договор за дарение, свидетелства и представеното и прието от въззивния съд като доказателство, писмено сведение, дадено именно от нея пред ОП – София на 05.01.2023 г. по пр.пр. № 483/2023 г. по описа на СОП. Видно от него около средата на 2022 г. (през месец май) ответницата е решила да продаде земеделските си земи, находящи се в с. Л., община Е. П., тъй като е останала без работа и без средства за живеене, а й е било необходимо и й е предстояло терапевтично лечение. Също така в сведението ответницата посочва, че не е познавала купувача, когото е видяла за първи път в деня на сделката, но първоначално му дарила част от притежаваните от нея идеални части по съвет на брокера, а останалата част му е продала. Ответницата прави и изявление, че не общува с майка си, баща си и сестра си.

Последното обстоятелство се установява и от разпитаната като свидетел в първоинстанционното производство майка на ищцата и ответницата – Б. Л.

Х.. Според свидетелката психическото състоянието на едната й дъщеря – ответницата Г., е влошено от последните 5-6 години, като през пролетта на 2022 г. е ескалирало. Свидетелката посочва още, че до 2019 г. са живели заедно с ответницата в София, като оттогава последната живеела сама в с. Л..

За процесните ниви знае от ответницата, че са продадени, като за попълването на документите е помогнал С. Ц., а последната само е се е подписала. За свидетелката са непознати името И. А. и наименованието на дружеството „Т.“ ЕООД. Според свидетелката ответницата е била в клиника за алкохолизъм до декември месец 2022 година.

В първоинстанционното производство е разпитана и свидетелката Т. А.

А., която е съпруга на управителя на ответното дружество – И. А.. В 4 показанията си свидетелката посочва, че работи в дружеството „Т.“ ЕООД като технически секретар и се занимава с обработка на документи, поради което е и присъствала при изповядването както на процесния договор за дарение, така и на последвалия го договор за покупко-продажба. Според свидетелката при изповядване на сделката за дарение не е имало нищо необичайно, ставало е въпрос единствено за дарение, тъй като дружеството се занимавало с обработка на земеделски земи, а за дарителката имотът бил в тежест. Свидетелката посочва още, че след изповядване на сделката управителят на дружеството предложил на ответницата да им продаде и останалите си идеални части, но не е присъствала на уточняване на цената.