Решение № 316 от 02.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Благоевград, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500213 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Г.Ф., чрез адв. Р. И., срещу Решение № 906936 от 22.11.2022 г., постановено по гр. дело № 648/2020 г., по описа на Районен съд Благоевград.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на първоинстанционното решение, за което се излагат следните доводи: Твърди се, че в цената на предявения от фонда регресен иск - 9 641,77 лв., са включени възстановени от ГФ по негова щета № 1203313/21.04.14г. суми на италианския компенсационен орган по реда на чл.288а, ал.1 КЗ-отм., за платено от същия обезщетение на А.П.-собственик на увредения при ПТП на 11.11.2013г. в Италия л.а.“Фиат Сейченто“ с италианска регистрация - рег.№ CM289BG" - за имуществени щети по автомобила в размер на 1300,00 евро (т.е. 1/2 от изчисленото от Централната италианска служба (ЦИС) обезщетение, при условията на солидарна отговорност от двама водачи - на 1 товарния автомобил „ДАФ“ с българска регистрация, управляван от ответника и от водача на спрелия лек а.“Фиат Типо“, на разходите на пострадалия собственик, както и на разходите на ЦИС и на НББАЗ във връзка с обработка на преписките.Жалбоподателят изразява становище, че мнението на първоинстнционния съд, че „не била установена „по несъмнен начин“ вината на ответника за настъпване на процесното ПТП, респективно причинените щети по процесния увреден автомобил - л.а “Фиат Сейченто“ с италианска регистрация - рег.№ CM289BG" ; „спорно" било обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП управляваният от ответника автомобил е бил БЕЗ застраховка „ГО“; „Ето защо, с оглед представените доказателства и оспорени от ответника документи, които съдът е изключил от делото, предявеният иск се явява неоснователен.“ Жалбоподателят счита, че така постановеното отхвърлително съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочва, че отказът с определение от 10.10.2022 г. на първостепенния съд да приеме като доказателства изпратените с писмо на 15.03.2022 г. документи от Съда в Милано ведно с легализиран превод, изискани от БлРС по реда на чл.614 ГПК, с единствения мотив, че не са в оригинал или в заверен препис, е неоснователно, тъй като представените документи са изискани от БлРС и са събрани от Съдът в Милано по правилата на Регламент (ЕО) № 1206/2001г. относно сътрудничество между съдилищата, като Съдът в Милано, на свое съдебно заседание на 01.12.2021 г. в изпълнение на международната съдебна поръчка на БлРС с рег.М 40140/21г. е приел всички документи, съдържащи се в преписката на Централната италианска служба и касаещи процесното събитие, представени от упълномощен служител на ЦИС С.Р., описвайки всеки един от тях, като разпорежда изпращането им на БлРС и обявява международната съдебна поръчка за приключила, а със свое писмо от дата 01.03.2022 г. Съдът в Милано е разпоредил връщането на досието на преписката обратно на ЦИС. Излага доводи, че повечето от представените по съдебната поръчка документи се преповтарят с представените с исковата ни молба документи и приети като доказателства с определение на БлРС от 11.11.2021 г., поради което счита, че е необоснован правният извод на БлРС за липсата на доказателства в подкрепа на основателността на предявения регресен иск. Още повече, че въз основа на тях са допуснати, изготвени и 2 приети като доказателства СЧЕ, доказваща реално извършени плащания и техния размер във връзка с процесното увреждане от НББАЗ на ЦИС и от ГФ на НББАЗ, както и САТЕ, доказваща механизма на процесното ПТП, причинната връзка на същото с поведението на ответника, както и с настъпилите материални вреди по процесния увреден автомобил. Посочва се, че със съдебната поръчка допълнително са представени и съответно неприети от БлРС платежен документ от 24.02.2015 г. за преведено в полза на собственика на увреденото МПС-А.П.- обезщетение от 1300 евро, както и платежен документ за 1380 евро правни разходи. Излага доводи, че предвиденото в ПУДГФ задължение за НББАЗ да предостави на Г.Ф. документите, с които разполага във връзка с извършеното плащане, представлява уреждане на режим на съдействие за упражняване правата на Г.Ф.. Посоченият режим не може да влиза в противоречие с другите установени режими, на които се подчинява НББАЗ и по- специално на режимите. предвидени с международните актове. по които Бюрото е страна , визирам чл.5. ал.1 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата /респ. клауза 8.4. от Споразумението между компенсаиионните органи и Гараниионните фондове, съгласно които искането на чуждия компенсационен орган, извършил плащането, както и на доказателствата, се изпращат по факс или по електронна поща. В тази връзка, се заявява, че представените с исковата молба документи са заверени с печата на ГФ като легално получени по електронен път документи, като счита, че необосновано първостепенният съд не ги цени като доказателства, въпреки че същите са приети по делото като такива със съдебно определение от 11.11.2021г. и не ги обсъжда в мотивите си. Твърди се, че съгласно константната съдебна практика, копието на документа има същата доказателствена сила както оригинала. Твърди се, че изискването на оригиналите, направено в случая от ответната страна по реда на чл.614 ГПК, е безпредметно, като се има предвид, че в законния срок ответникът не е направил редовно оспорване на въпросните документи и съответно съдът не е открил производство по чл.192 ГПК. На следващо място сочи, че правната квалификация на регресния иск на ГФ не е, както приема първостепенния съд, чл.288, ал.12 КЗ-отм., а е чл.288а, ал.З във вр. с ал.1 от КЗ- отм. , но се осъществява по реда на чл.288, ал.12 от КЗ отм., т.е. посочва, че са различни фактическите състави на тези два отделни регресни иска.

Излагат се доводи, че съгласно чл.288а от КЗ, Г.Ф. възстановява суми, 3 изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Р България.

Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Твърди се, че в настоящия казус е налице и е доказан фактическият състав на чл.228а, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като ПТП е настъпило на територията на държавачленка на ЕС, виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. Излага, че изхождайки от нормативната база, уреждаща правоотношенията в процесния случай (Кодекса на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните-членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ /СКОГФ/, основано на Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гражданска отговорност” по отношение употребата на МПС, Вътрешни правила на Съвета на бюрата и т.н./ и Директива 2009/ЮЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.09г. относно застраховката "ГО" при използването на МПС, която кодифицира материята в автомобилното застраховане), фактическият състав на регресния иск на ГФ с пр.основание чл.288а, ал.З вр. с ал.1 КЗ-отм., включва наличието на следните предпоставки. които в процесния случай са налице. а именно: предявяване на претенция от чуждия компенсационен орган към НББАЗ, възстановяване сумата от страна на НББАЗ на чуждия орган, възстановяване на платената от НББАЗ сума от Г.Ф. и липсата на застраховка „ГО" за увреждащия автомобил, който е с българска регистрация “ . Жалбоподателят релевира доводи, че съгласно разпоредбата на чл.285, ал.6 на отменения КЗ като приложима материалноправна разпоредба към датата на увреждане, функциите на Компенсационния орган/респ.и на ГФ се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество, следователно в настоящия казус всички предпоставки 4 са налице, поради което предявеният регресен иск е доказан. Счита, че е необоснован правният извод на първостепенния съд за недоказаност на виновно поведение на ответника, което да е в причинноследствена връзка с причинените увреждания, като посочва, че задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили /справка: чл.105 КМЧП, клауза 3.4 от СКОГФ /, като компенсационият орган на държаватачленка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите. Твърди се, че в тази връзка е налице представено и прието като доказателство, но необсъждано от съда, за механизма на процесното ПТП, респективно настъпилите увреждания, подлежащи на компенсация от ЦИС - протокол за ПТП, съставен от оторизиран италиански полицейски орган. Посочва се, че независимо от изложените по-горе изводи относно фактическия състав на регресния иск, който следва да бъде доказван в настоящия процес, счита, че причинно- следствената връзка между причинените вреди и поведението на ответника се доказва и от приета по делото САТЕ, изпълнена от в.л.инж.С.а. Съгласно същата, причината за процесното ПТП има комплексен характер, а именно по вина както на водача на спрелия в насрещната лента лек а. "Фиат Типо“, с което е преградил лентата за движение на товарния автомобил с българска регистрация - „ДАФ“ и го е принудил да навлезе в насрещната лента за движение, заобикаляйки го, така и на ответника в качеството му на водач на товарния автомобил „ЛАФ“, тъй като е предприел заобикаляне препятствие в платното му за движение, навлизайки в насрещната лента в забранен участък и без да се убеди, че така предприетата от него маневра „заобикаляне“ не е пречка за движещите се в обратна посока МПС. Посочва се, че вещо лице инж.С.а е категорична, че е налице съответствие между Доклада за ПТП и техническата експертиза на ЦИС № 140098, в която детайлно се описват щетите по процесния увреден автомобил м.“Фиат Сейченто“. Сочи, че районният съд въобще не е анализирал и съответно коментирал размера на обезщетението, което ГФ е възстановил на ЦИС, а именно, че същото е определено в размер на 1300 евро, което е половината от цялото обезщетение, което е в общ размер на 2600 евро, видно от техническата експертиза на ЦИС (2200 евро стойност на 5 щетите плюс 400 евро допълнителни разходи), тъй като е съобразено с вината на ответника в размер на 1/2 ( наред с отговорността на ответника е констатирана и вина на водача на друг автомобил - л.а. “Фиат Типо“, чиято отговорност не се поема от ГФ, а евентуално от италиански застраховател).

Посочва се, че в свое писмо до НББАЗ от 24.02.15г. (вхд.№ 2-0938/25,02,15г. на НББАЗ), ЦИС уведомява, за следното: „ Уредихме искането на третата страна на основание на солидарна отговорност в размер на 50%“.

Жалбоподателят счита, за незаконосъобразен правният извод на първостепенният съд, че е спорно обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП управляваният от ответника автомобил е бил БЕЗ застраховка „ГО“. Твърди, че отсъствието на редовно действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ответника товарен автомобил към датата на ПТП е доказан факт, предвид приетата като доказателство официална справка от база данни на Изчислителния център към Г.Ф. за регистрирани в публичния му регистър действащи валидни задължителни застраховки „ГО“. Сочи, че съгласно чл.292, ал.1, т.З КЗотм., данните за действащите редовно сключени валидни застраховки „ГО“ по издадените застрахователни полици с уникални номера се попълват в регистъра на Информационния център автоматично от самите застрахователи. Твърди, че регистърът е публичен и има материална доказателствена сила относно сключени, действащи задължителни застраховки „ГО“, период на действие, прекратяване на застраховката. Твърди се, че данните от приетата като доказателство официална справка не са опровергани от ответника с представяне на застрахователна полица. Поради изложеното иска от въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да бъде присъдена в полза на Г.Ф. претендираната с исковата молба сума, ведно със законна лихва върху нея от изпращането на исковата молба по поща – 28.04.2020 г., както и направените съдебни разходи за двете инстанции.