Решение № 2092 от 09.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48636/2022
- Вид
- Решение № 2092
- Подписан
- 09.02.2025
- Състав
- Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 188 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.216 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 216, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 217 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 264 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 5, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 77 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 85, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 87, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 48 · Конституция на Република България
- чл. 124, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.130 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 9 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2092 гр. София, 09.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110148636 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С, чрез адв. Г. Г. - САК, адрес: гр. С, e-mail: [email protected] против Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ПК 1303, ***, представлявана от директора гл. комисар .........
Ищецът твърди, че е получил нараняване вследствие на прострелване в лявата подбедрица от служителя на ответника И. Ж. П., като нараняването е станало по непредпазливост.
Описва се, че ищецът е служител на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, като към процесната дата 22.11.2020 г. е заемал длъжността инспектор в сектор ППС към ОКП при ГДНП - МВР. Сочи се, че в изпълнение на План рег. № 01-8063/03.09.2020 г. по описа на ГДНП (известен и на ответника) ищецът и други полицейски служители, между които и служителят на ответника И. П. са извършвали съвместна полицейска операция за задържане на лица от активния криминален контингент по линия „кражби“ в гр. София.
Описва се, че по време на провеждането на конкретните действия по задържане на лицата и преследването им, ищецът се е оказал пред полицай П., който по непредпазливост го е прострелял в лявата подбедрица със стоп-патрон с пистолет „Макаров“ № ИН 24876, като П. е помислил ищеца за някое от лицата, които е следвало да задържи. Твърди се, че след като е прострелял ищеца, полицай П. дори се е приближил към него и с насочено оръжие му е разпоредил да легне на земята. Твърди се, че полицай П. е бил могъл и е бил длъжен да предвиди, че пред него се намира негов колега и, че стреля по свой колега, а не по лице, което следва да задържи, като е извършил деянието непредпазливо, във форма на вината небрежност.
Описва се, че следите от нараняването и от стоп патрона са установени по безспорен начин в УМБАЛСМ „Пирогов“, като от проведените действия по разследването във връзка с образуваното по случая досъдебно производство е установено безспорно, че полицай П. е стрелял по същото време и на същото място с посочения пистолет, който му е бил надлежно 1 зачислен и, че именно от това оръжие е изстрелян стоп-патронът, причинил нараняването на клиента ми.
В резултат от получената травма се твърди, че ищецът е посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, където са му били извършени редица изследвания и медицински манипулации във връзка с получената травма. Твърди се, че ищецът е бил със значителни болки и бил принуден да ползва отпуск по болест до 24.02.2021 г.
Твърди се,че за целия период, в който се е намирал в отпуск по болест, както и след това, ищецът не е можел да изпълнява трудовата си дейност, респективно е било засегнато правото му на труд по чл. 48 от КРБ.
Твърди се, че конкретното нараняване е засегнало силно и нормалните му социални контакти, като естествено ги е ограничило поради затрудненията в придвижването му.
Описва се, че ищецът е изпитал силна тревожност и чувство на безпомощност в резултат от гореописания случай и травма, като е било засегнато силно и доверието му в сигурността и ефективността на работата на ответника и неговите служители. Твърди се, че ищецът е започнал да проявява чувство на тревожност, станал е затворен, което се е проявило в отношенията и с близките му.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи, адрес: гр. София, ПК 1303, ул. "Антим I" № 5, телефон: ***, представлявана от директор ст. комисар ........ да заплати на К.
Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С - обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по непредпазливост при изпълнение на служебните задължения от служител на ответника, изразяващи се в продължителни болки, страдания, тревожност, несигурност, притеснения и негативни психични изживявания с висок интензитет, както и невъзможност да упражнява правото си на труд, както и силно затруднение на обичайните социални контакти, за периода от 22.11.2020 г. до 24.02.2021 г. включително - сумата от 10000 лв. (десет хиляди лева) ведно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 5.9.2022 година до окончателното изплащане на сумата, ведно с мораторна лихва за периода от 22.11.2020 г. до 05.09.2022 г. в размер на 1813,89 лв. (хиляда осемстотин и тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки), ведно със сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта на иска.
Относно допустимостта на исковата претенция ответникът твърди, че законовата разпоредба посочва като активно легитимна страна единствено гражданин, като се има предвид лице, което в момента на причиняване на вредата не изпълнява служебните си задължения. С оглед представената фактическа обстановка в исковата молба и действителната такава към датата на настъпване на вредата / 22.11.2020 г. / ищецът е бил служител на ГДНП и е заемал длъжността инспектор в сектор ППС към ОКП при ГДНП МВР. В изпълнение на План peг. № 01-8063/03.09.2020 г. по описа на ГДНП, служители на ГДНП и СДВР, в това число ищецът и ответникът са извършвали съвместна полицейска акция, т. е. и двамата са изпълнявали служебните си задължения. С оглед тълкуване на нормата на чл. 216, ал. 2 от ЗМВР за активно легитимна страна се има предвид гражданин / такъв, който не изпълнява служебните си задължения /, а пасивно легитимна страна е държавната структура, чийто държавен служител е причинил вредата.
С оглед на горното се твърди, че ищецът има възможността да претендира по друг ред, причинените му неимуществени вреди, тъй като в момента на причиняване на вредата той е изпълнявал служебните си задължения. В този смисъл се твърди, че предявеният иск за недопустим, като се прави искане съдът да прекрати настоящото производство.
П основателността на исковата претенция ответникът твърди, че е неоснователна.
Твърди се, че не е доказано именно П. - служител на ответника да е реализирал изстрела, в следствие на който е настъпила вредата за ищеца. Твърди се, че не е установено 2 оръжието, с което е прострелян ищеца.
Оспорва се, причинената рана да е именно от оръжието на П. и той да е причинил увреждането на ищеца.
Твърди се, че относно П. не са представени доказателства, които да удостоверяват факта, че той е служител на СДВР - ответник по делото.
Твърди се, че предявените искови претенции са неоснователни, поради факта, че за настъпване на вредоносния резултат - увреждане на ищеца, то същото е настъпило по изключителна негова вина. Твърди се, че ищецът при извършената съвместна полицейска акция е застанал пред така посочения служител на СДВР, имайки предвид ограничената видимост, с оглед на факта, че увреждането е настъпило в тъмната част на денонощието.
Твърди се, че на ищеца Д. е проведен инструктаж по повод провеждането на операцията и отделно същият, като служител на ГДНП следва да знае и да предприема необходимите предпазни мерки във връзка с провеждането й. Твърди се, че ищецът е следвало да прояви необходимото за длъжността си поведение и да предвиди, че е възможно объркване от страна на останалите служители и да не застава пред който и да е било служител на ГДНП и СДВР, поради опасност да бъде объркан за някой от криминалния контингент, по повод на които се е водела акцията.
Твърди се и се сочи, че извършваната съвместна полицейска акция от служители на СДВР и ГДНП представлява рискова дейност, съобразно разпоредбата на чл. 217 от ЗМВР, поради което и нито държавата, нито служителят отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рисковата дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.
Като се оспорва основателността на главния иск се оспорва основателността и на акцесорния за лихви.
В условията на евентуалност се оспорва по основание и по размер обезщетението, претендирано за неимуществени вреди.
С оглед на горното се иска от съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на исковата претенция или да отхвърли иска като неоснователен.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, като последния поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло, като претендира разноски, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
За ответника в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като претендира разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като са допуснати и приети заключенията по допуснатите и назначени съдебно – психологична експертиза и заключенията по основаната и допълнителната съдебно – медицинска експертиза, и след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Ищецът е служител на ГД“Национална полиция“ към дата 22.11.2020 година, към която дата не се спори, че е заемал длъжността „инспектор в сектор ППС към ОКП при ГДНП – МВР“.
Доказва се, че на 22.11.2020 година е била проведена специализирана полицейска операция /СПО/, като при провеждането и са взели участие както ищецът така и разпитаните по делото свидетели – св. К., св. Р. и св. П..
Установява се, че СПО е била проведена с участието както на служители на ГДНП, 3 така и на служители на 06 сектор, отдел „ПКП“ – СДВР – измежду тях и св.Р. и св. П.. За последния се установява, че към дата 22.11.2020 година е заемал длъжността „ разузнавач IV степен в 03 група на 06 сектор „престъплени5я против собствеността и културно – историческите ценности“ към отдел „Противодействие на криминалната престъпност при СДВР – така видно от удостоверение лист 78 от делото.
Доказва се, че по време на извършване и провеждане на СПО на 22.11.2020 година н ищецът е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота с правната характеристика на чл.130 от НК – „лека телесна повреда“.
Доказва се от анализа на доказателствата – медицински документи и двете заключения по допуснатите от съда основна и допълнителна съдебно – медицинска експертизи, че на ищецът са били причинени следните травматични увреждания: огнестрелно нараняване на лявата подбедрица. Доказва се, че нараняването е разположено по задно-вътрешната повърхност на лявата подбедрица.
Съдът приема за несъмнено доказано от анализа на доказателствата – писмени и гласни, че увреждането е получено от огнестрелно нараняване със „стоп-патрон“.
Съдът кредитира изцяло заключението по допълнителната съдебно – медицинска експертиза, което съпоставя с показанията на св.Ризова, преценени в светлината на чл.172 от ГПК, като достоверни и описващи лични възприятия на свидетеля относно състоянието на ищеца. В този смисъл съдът прави извода, че от фактическа страна, полученото увреждане е довело до затруднения на движенията на ищеца за период повече от 30 дни. Доказва се, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за времето от датата на инцидента – 22.11.2020 година до 24.2.2021 година. Съдът приема, че изводите на вещото лице д-р Г. Г., който е съобразил, тежестта на нараняването, което е със засягане на мускулатурата на крака и е наложило отстраняване на девитализирани тъкани, възстановяване и зашИ.е на разкъсаните мускулни влакна, възстановяване на целостта на кожата, прилагане на аналгетична, инфузионна, антикоагулантна терапия и провеждане на рехабилитация за възстановявате на мускулатурата на крака следва да се възприемат изцяло, като в този смисъл не кредитира заключението на вещото лице д-р Л. в частта относно продължителността на възстановителния период. В този смисъл и двете вещи лица, сочат, че движенията и функциите на долните крайници / опора и ходене/ се осъществяват не само от костната структура на крайника, но също така и от състоянието на мускулатурата, без което не могат да се осъществяват тези движения, при което при наранявания като тези на ищеца сроковете за възстановяване са с по- голяма продължителност – т.е. за срок по-голям от 30 дни, което е прието и в Медицинско удостоверение №135/7 издадено от МИ - МВР Централна експертна лекарска комисия на К. Д. Д. .