Протокол № 1011 от 15.05.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1011 гр. Пазарджик, 14.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220104028 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

И на второ повикване в 10:41 часа, се явиха:

Ищецът ** ЕООД – редовно призован, чрез адв. Л. М., се представлява от адв. М., редовно упълномощен от преди.

Ответникът ** ООД – редовно призван, чрез адв. П. П. се представлява от пълномощника си адв. П., редовно упълномощен от преди.

АДВ. М.: - Няма процесуална пречка, моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.: - Няма пречка да бъде даден ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. М.: - Поддържаме исковата молба и молбата за отстраняване на несъответствията й. Внесли сме таксата, която е определена от съда, за да бъде изискано и представено изпълнителното дело № 387/2023 г. на частен съдебен изпълнител Георги Самарджиев, за което твърдим в исковата молба.

Да се приеме ЧГД № 3746/2023 г. по описа на РС Пазарджик по образуваното обезпечително производство. Освен тези доказателства няма да сочим други 1 доказателства. Искам да се приложи изпълнителното производство, във вр. с това да докажем, че е образувано изпълнително дело № **/2023 г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев, тъй като желаем да докажем, че там, всички главни задължения, които ответното дружество е имало към представляваното от мен дружество са заплатени. Поддържаме в исковата молба и това изпълнително производство ни е необходимо да докажем, че в изпълнителното дело Георги Самарджиев ни е отказал да събере тези разноски, поради което ги претендираме по исков ред.

АДВ. П.: - Поддържам изцяло отговора на исковата молба. Запознат съм с молбата за отстраняване на нередовността. Известно ми е, че действително е заведено обезпечително производство, след това е заповедта за обезпечение предадена на съдебен изпълнител Самарджиев, по това производство съм участвал, направил съм възражение пред него, че в това производство относно адвокатското възнаграждение не е предвидено да се събират, защото неговият характер е съвсем различен. Подобни съображения съм изложил отговора на исковата молба за недължимост на това възнаграждение.

Изпълнили сме изцяло задълженията по главните искове, платили сме и разноските в това изпълнително производство, за което мисля, че спор няма.

В момента единствено, според мен спорът е относно дължимото адвокатско възнаграждение – разходите в обезпечителното производство. Нямаме други искания по доказателствата.

СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, и разяснява нейните последици.

АДВ. М.: - Няма предпоставки за постигане на спогодба.

АДВ. П.: - Към настоящия момент няма предпоставките за постигане на спогодба.

Спогодба не се постигна.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО, на основание чл. 146 от ГПК, и след като взе предвид изложените в първоначалната искова молба и конкретизирани в допълнителна молба обстоятелства касаещи твърдения за претърпени от ищцовото дружество вреди под формата на разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в обезпечително производство, като се поддържа, че тези вреди са в следствие на забавено плащане по фактура от страна на ответника във връзка със съществували между тях договорни 2 отношения, намира, че в настоящия случай тези изложени обстоятелства, съответстващи на заявения петитум за заплащане на тези разходи като обезщетение за вреди от договорни неизпълнения, намират своето основание в претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молбата на „**“ ЕООД, ЕИК 202408328, със седалище и адрес на управление: гр. ** представлявано от управителя дхг против „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **7, представлявано от управителите М. Й. Я. и Й. И. П. / заедно и поотделно / , в която се твърди , че ищецът е бил молител по ч.гр.д. № 3746/2023 г. по описа на ПзРС , с което било допуснато обезпечение с издаване на обезпечителна заповед за налагане на запори върху банковите сметки на ответника. В хода на образуваното изпълнително производство след налагане на запор, ответникът платил изцяло исковата сума в размер от 17631,93 лв., но направил възражение пред ЧСИ, че не дължи разноски за адвокатско възнаграждение в производството, поради което съдебният изпълнител с постановление №3312/07.11.2023 г. е отменил допуснатите разноски, в производството по допуснатото обезпечение на основание това , че в съдебното определение сумата за сторени разноски не била посочена в текста на заповедта. Ищецът твърди, че изпълнението било извършено от ответника , но едва след като било допуснато обезпечение и било образувано изпълнително производство, като в този случай, ако ищецът предявил осъдителен иск, същият щял да бъде отхвърлен. В същото време, тъй като ищцовото дружество ползвало услугите на адвокат, за него са настъпили имуществени вреди в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1440,00 лв. с ДДС, за които ответното дружество дължи обезщетение. За заплатеното адвокатско възнаграждение , на ищеца била издадена фактура и плащането на дължимата сума била извършена с платежно нареждане от 19.10.2023 г. Вследствие на недобросъвестното поведение на ответника, ищецът претендира репариране на причинените му имуществени вреди, за които ответникът отговоря и тези вреди се равняват на сумата в размер на 1440,00 лв. , която се претендира като предмет на заявената осъдителна претенция, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски и в настоящото производство.

3

С молба вх. № 26940/ 16.11.2023 г. ищецът е заявил искане за допускане на обезпечение на предявения осъдителен иск чрез налагане на запор по банковите сметки на ответника в Банка ДСК до размера на исковата сума заедно и поотделно ,като е тази молба е била уважена с Определение №2913/16.11.2023 г.

След дадените от съда указания в открито съдебно заседание, в протоколно определение № 348/13.02.2024 г., за отстраняване на констатираните от съда нередовности в исковата, по делото е постъпила молба от пълномощника на ищцовото дружество, в която са изложени твърдения, че вследствие на неизпълнението на задължението на ответника да заплати своевременно сумата от 15899,20лв., представляваща неизплатена част от задължение по Фактура № 0000000190/21.11.2022 г., ищецът бил претърпял имуществени вреди, а именно сторените от него разноски за адвокатски хонорар по образуваното производство по обезпечение на бъдещ иск, като уточнява, че имуществените вреди за ищцовото дружество под формата на разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство са били вследствие на забавеното плащане по посочената фактура от страна на ответника. Оформен е петитум, с който се моли съдът да осъди ответника „**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В**7, представлявано от управителите М. Й. Я. и Й. И. П., заедно и поотделно, да заплати на ищцовото дружество сумата от 1440,00лв. – заплатен адвокатски хонорар по Пълномощно, ведно с Договор за правна защита и съдействие - и двете от 19.10.2023 г. в производство по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 3746/2023г. по описа на РС-Пазарджик, представляваща претърпени имуществени вреди от ищеца в резултат от неизпълнението на ответника, чрез извършване на разноски по обезпечаване на бъдещ иск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника „**“ ООД, с който изразява становище, че предявеният иск е допустим и неоснователен, като се посочва, че във връзка с предявения иск от ищеца, за разноски сторени в обезпечително производство, съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализирала при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглеждал спорът по същество и 4 съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка била постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението, като следователно било, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежали на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Твърди се, че липсата на изрична законова регламентация относно присъждането на разноски в обезпечителното производство, когато не се е развило исково такова, би означавало да се прилагат по аналогия процесуални норми. Сочи се, че съгласно чл. 46, ал.2 ЗНА обаче правоприлагането по аналогия на закона изисквало наличието на няколко предпоставки: нормативният акт да е непълен и да е налице сходство между случаите. Твърди се, че, в случая, предпоставките на закона за правоприлагане по аналогия не били налице. Посочва се, че от една страна нормата на чл.78 ГПК била относима към исковото производство, което било двустранно и състезателно, за разлика от обезпечителното производство, което било едностранно по своя характер и би било могло да стане двустранно единствено в хипотеза на обжалване на допуснатото обезпечение, а от друга страна, че в правната теория се приемало, че отговорността за разноските по делото представлявала по правната си същност облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в чиято полза съдът е решил делото, имала правото да иска от противната страна да плати направените разноски. Сочи се, че правоотношението съдържало всички белези на облигационното отношение – възниквало между гражданскоправни субекти, регулирало се с метода на равнопоставеност, имало имуществен и релативен характер, в съдържанието му влизало право да се иска от насрещната страна определено поведение, в случая заплащането на разноските, и корелиращото на това право задължение на противната страна да плати разноските по делото, направени от спечелилата делото страна. Посочва се още, че правоотношението имало едностранен характер, защото само едната страна имала право да иска заплащане на определена сума, но не и насрещната страна, върху която падало задължението да плати разноските, както и, че обект на правоотношението била парична сума, която представлявала сборът от направените по делото разноски – платена държавна такса, платено адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи 5 лица и за събиране на други доказателства. Твърди се, че източник на правоотношението е влязлото в сила съдебно решение, в което съдът се е произнесъл по въпроса, кои разноски са доказани и кой следва да ги понесе, а при решаване на въпроса, за кого възниква задължението да заплати разноските, съдът се ръководел от правилата на чл.78 ГПК, както и, че решаващо значение за възникване на разглежданото облигационно отношение има влязлото в сила съдебно решение, каквото в случая липсвало.

Моли се съдът да отхвърли предявения иск, като на свой ред, като осъди ищеца да заплати на ответника сторените деловодни разноски. Приложено е представено пълномощно по ЗА ведно с договор за правна помощ.

Ответникът не представя доказателства, като изразява становище по представените доказателства и направени доказателствени искания от ищеца, че не възразява да се приемат приложените към исковата молба доказателства, и заявява, че от своя страна няма доказателствени искания, като в днешното съдебно заседание, процесуалният представител на ответното дружество поддържа така изложените доводи и в своето изявление заявява кои обстоятелства не оспорва, във връзка с твърденията изложени в исковата молба.