Решение № 12328 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12328 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110102019 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по депозирана от „***“ ЕАД срещу М. В. П. искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване дължимостта на следните суми: 2527.25 евро, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к.

"**“ бл*, вх.*, ет.*, ап. *, абонатен номер *, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане; 384.97 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава за периода от 15.09.2024г до 17.11.2025г., сумата от 26.47 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2023г до 30.04.2024г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане и сумата от 6.60 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава за периода от 16.07.2023г до 17.11.2025г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 879/2025г. на Районен съд – Велики Преслав.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството и на ползвател на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника П. топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни 1 вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Подчертава се, че не са представени доказателства за наличието на валидна облигационна връзка между страните, като изрично се оспорва ответницата да е носител на вещно право на ползване. Изтъква се, че липсват доказателства ответницата да е приемала наследство. Сочи се, че задължено лице за заплащане на топлинна енергия е не формалният собственик на имота, а този, който го ползва, като се позовава на съдебна практика. Във връзка с това се позовава на Тълкувателно решение № 2/2017г на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че правоотношението с ищцовото дружество било възникнало с лице подало молба-декларация за сключване на договор с „***“ ЕАД, като именно това лице дължи заплащане на потребената топлинна енергия. Поддържа се, че размерът на начислените суми е нереално завишен, доколкото за един отоплителен сезон сумата от 4942.87 лева е прекомерно завишена. Сочи се, че следва да се прави разграничение между реално отчетена топлинна енергия и тази изчислена при неосигурен достъп. Излагат се и подробни аргументи относно недължимостта и на цената за услугата дялово разпределението. Оспорва се дължимостта и на претендираната мораторна лихва са аргумент, че не са ангажирани доказателства за спазване на изискванията на чл. 33, ал. 2 от ОУ за публикуване на фактурите по делото. Изрично се заявява, че ответникът не оспорва извършването на доставка на топлинна енергия до имота, както и размера на задължението. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответницата бъдат присъдени и сторените от нея разноски. Във възражението по чл. 414 ГПК е релевирано възражение за давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ ЕООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. *, находящ се гр.С., ж.к. „***“ бл. *, вх.*, ет. *, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Безспорно по делото е установено и обстоятелството, че именно ответника П. е собственик на ап. **, находящ се гр.С., ж.к. „*“ бл. *, вх.*, ет. *, доколкото към исковата молба е представен договор за доброволна дела на съсобствени недвижими имот от 08.12.2009г акт№094, том II, рег.№ 9234/2009г. Съгласно така представения договор за доброволна дела М. В. П. е получила в свой дял апартамент № *, находящ се гр.С., ж.к. „*“ бл. *, вх.*, ет. *, с което е станала изключителен собственик на жилището. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства преди началото на исковия период или по време на същия ответникът П. да се е разпоредила с правото си на собственост върху процесния имот.

Следователно именно П. е била собственик на топлоснабденото жилище и в рамките на исковия период. Следва изрично да се отбележи с оглед наведените в отговора на исковата молба възражения, че ищецът основава претенцията си на това, че М. П. е собственик на имота, а не въз основа на учредено в нейна полза право на ползване. Съдът намира,че по делото не са ангажирани и доказателства в полза на трето за спора лице М. П. са е учредила вещно право на ползване върху собственото и жилище. На следващо място, в случая от ангажираните по делото доказателства е видно, че ответницата е придобила право на собственост върху целия имот на основание договор за доброволна делба,а не само въз основа на наследяване, поради което не следва да се разглежда въведеното възражение, че ответницата не била приела наследството. Дори и да се приеме, че идеални части от имота са били придобити първоначално от ответницата по наследство, то участието и в доброволната делба ясно показва, че същата е приела изцяло наследството. Ето защо и възраженията на ответника касаещи приемане или не на наследство се явяват неоснователни.

Същевременно съгласно действащата към 2009г, когато ответникът П. е станала собственик на имота, уредба, а и при действието на предходните нормативни актове като чл.

5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм/ и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик 3 или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответникът П. се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот е придобила и качеството потребител на топлинна енергия. Нещо повече ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено и ответник П. да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

С оглед изложеното следва да се посочи, че е ирелевантно дали ответницата е ползвала /фактически/ имота и потребяваната в него топлинна енергия. Ирелевантно е дали ответницата е подавала или не молба за открИ.не на партида на нейно име, предвид обстоятелството,че правоотношението между нея в качеството и на собственик на имот върху който не е учредено вещно право на ползване и ищеца е възникнало на основание приетите Общи условия.

Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно установена, Софийски районен съд намира, че спора по делото се концентрира върху въпроса дали до имота на ответницата реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност, доколкото изрично се твърди в отговора на исковата молба, че е невъзможно в рамките на един отоплителен сезон да бъде потребено количество топлинна енергия на тази стойност. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба Е-РД-01 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от 4 третото лице-помагач документи, неоспорени от ответника се установява, че за имота на М.

П. за исковия период е бил извършен реален отчет на монтираните в жилището отоплителни тела. Съгласно представения главен отчет, носещ подписа на потребителя и неоспорен от него, както и съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза в жилището на ответницата има 5 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, поставени в хол, кухня, 2 стаи и баня, които са били реално отчетени и за верността на данните посочени в отчетите е положен подписа на потребителя, който ответницата П. не оспорва. Предвид това начислената топлинна енергия за отопление на имота е изцяло въз основа реален отчет. По отношение на начислената топлинна енергия за сградна инсталация По делото е установено и, че не е начислявана топлинна енергия за отопление на общите части, но че е начислявана топлинна енергия за БГВ, като начисленият са извършени въз основа на реален отчет, а именно отчет на 12.05.2024г. Предвид това вещото лице е дало заключение, че топлинната енергия за БГВ е изчислена съобразно законовите изисквания.