Определение № 41604 от 20.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41604 гр. София, 20.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110160433 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 11 3 от ГПК и чл.119, ал.3 от ГПК.

Подадена е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482 срещу С. Й. И., с ЕГН ********** от гр. Русе, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 280,52 лв., представляваща изплатено от застрахователя по застраховка „ГО“ обезщетение на собственика на увредено МПС – л.а. „Мазда 6“ с рег. № Р6538ВС, собственост на Р**** Г**** С****, в резултат на ПТП от 09.11.2020 г. настъпило в района на гр. Русе, ул. „С****“ № 11, предизвикано виновно от страна на ответника И., при управление на лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № Р3678ВС. Основание за регресната отговорност, ищецът извежда от факта, че ответника е напуснал мястото на произшествието преди пристигане на органите на КАТ, с което си поведение „ виновно се отклонил от проверка за употреба на алкохол“ - осн. по чл.500, ал.1, т.1, пр. последно, хипотеза 1 от КЗ.

Ищецът е сезирал с исковата си молба Софийския районен съд, като не е съобразил нито общата разпоредба относно местната подсъдност на делото, съвпадаща с постоянния адрес на ответника, нито специалната разпоредба на чл.113 от ГПК, предвиждаща особена местна подсъдност относно исковете срещу и от потребители.

В чл.105 от ГПК е предвидено искът да се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника.

Съответно, с чл.113 от ГПК законодателят е уредил правна възможност искът на потребител или срещу потребител да се заяви и по неговия настоящ или постоянен адрес.

В ГПК липсва легална дефиниция на качеството „потребител“, поради което смисъла и обхвата на понятието „потребител“ ще следва да се извлече от материалния закон.

Законодателят е дал определение на понятието „потребител“ в ЗЗП, като съгласно параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП „това са физически лица, придобили стока или ползвали услуга“.

Кодекса за застраховането /както отменения от 01.01.2016 г., така и сега действащия КЗ /борави с понятията „потребители“/„ползватели“ на застрахователни услуги, което е частен случай на общото понятие „потребител“ по см. на цитираната разпоредба на ЗЗП.

Доколкото предявения в настоящото производство регресен иск касае отношения между страните произтичащи от сключен между тях договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.113 от ГПК относно 1 предвидената по закон местна подсъдност, сочеща за компетентен съд този по настоящия адрес на потребителя, а в случай, че не е известен такъв, по постоянния му адрес.

В настоящия случай, съдът при извършване на служебна проверка за редовността и допустимостта на исковата молба е разпоредил изготвяне на служебна Справка за постоянен и настоящ адрес на ответника С. Й. И., с ЕГН **********. Видно от последната, ответникът И. е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, ул. Ц*******, вх.4, ет.2, ап.6.

Съобразявайки разпоредбата на чл.113 от ГПК, местно компетентния съд, към който район съвпада настоящия адрес на ответника в гр. Русе е Районен съд – гр. Русе. Видно от приложените към исковата молба доказателства и процесното ПТП от 09.11.2020 г. също е настъпило на територията на гр. Русе.

Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г.) е предвидена специална местна подсъдност относно исковете на и срещу потребители, като същите се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

При тълкуване на правилото на чл. 113 ГПК, се налага извод, че за разлика от предходната правна уредба, в случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК хипотези, местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следва да следи служебно, дори при липса на отвод.

Следователно, тъй като е установено, че нито настоящия адрес на ответника, нито постоянния такъв, се намира в съдебния район на сезирания Софийски районен съд, производството образувано пред СРС подлежи на прекратяване и изпращане на местно компетентния съд.

С оглед горното и при проверка процесуалните предпоставки за разглеждане на спора във връзка с чл. 118, ал. 1 ГПК, вр. чл.113 от ГПК /след изм. от 07.08.2018 г./, Софийски районен съд, намира исковата молба, с която е сезиран да му е неподсъдна по правилата на местната подсъдност, поради което производството пред него, като недопустимо, следва да бъде прекратено и делото изпратено по компетентност на Районен съд – Русе.

Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.118 от ГПК вр. с чл.105 и 113 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 60433/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 1 64-ти състав.

ИЗПРАЩА делото на основание чл. 119, ал.3, пр.2 вр. с чл. 118, ал. 2 ГПК, и чл. 113 ГПК, на Районен съд – гр. Русе, като местно компетентен да разгледа предявения по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, регресен иск.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, с частна жалба пред Софийски градски съд.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3