Решение № 131 от 23.04.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Смолян, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20265400500050 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 526/16.11.2025 г. по гр. д. № 506/2025 г. Смолянски районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от „Е. М.“ ЕООД иск против С. Г. П., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № */23.01.2025 г. по ч. гр. д. № 1439/2024 г. на РС – Смолян: 4 000 лева частично от 14 478, 68 лева – дължима главница по Договор за потребителски кредит за общо ползване № *****/08.10.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2024 г. до окончателното й изплащане, и 1 000 лев частично от 4 503, 39 лева – дължима договорна лихва за периода от 08.10.2021 г. до 05.11.2024 г. – дата, на която кредита е станал изискуем; ищецът е осъден д заплати разноски на ответника в размер на 100 лева, както и на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв. М. О. в размер на 800 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищеца „Е. М.“ ЕООД, чрез адв. П. В., с оплаквания, че е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.

Във въззивната жалба се прави позоваване на Общите условия към договора, според които в случай, че някоя от страните промени данните и 1 информацията, посочени в договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новите данни и информация, а до получаване на такова уведомление всички съобщения до стария адрес се считат за получени. Сочи се, че няма представени доказателства длъжника да е уведомил банката за смяна на личните данни, включително адреса. Според жалбоподателя от уговорката следва да се приеме, че всички изявления от името на кредитора, които са отправени до кредитополучателя на посочения адрес, се считат връчени, ако последния изрично не е уведомил кредитора за смяна на адреса си.

Прави се позоваване на практика във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Според жалбоподателя правилно районният съд е приел съгласно чл. 24 ал. 4 от ЗЗД и чл. 23 от ЗПК нищожност на отделните клаузи не води до нищожност на договора, като потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита.

С въззивната жалба се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и се постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника С. Г. П., чрез пълномощник адв. М. О., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се развиват доводи за ненастъпила предсрочна изискуемост към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК предвид нередовното връчване на уведомлението на обявяване на кредита за предсрочна изискуемост; прави се позоваване на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Развиват се доводи, че при липса на уговорка в договора, при която ще се счита, че опитът за предаване на съобщението се приравнява на фактическото му получаване, не е надлежно връчено уведомлението за предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено. Прави се позоваване на Определение № 272/04.05.2020 г. по т. д. № 1729/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС.

Твърди се, че само отбелязването „отсъства“ не е достатъчно, за да се приеме, че е спазена процедурата за връчване на пратки от страна на пощенския оператор съгласно чл. 44 от ОУ на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Б.“ ЕАД.

Сочи се в отговора, че исковата молба по чл. 422 ал. 1 от ГПК безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя; това уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл. 235 ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на предявения иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, тъй като не може с обратна сила да промени момента на изискуемост на 2 задължението.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител. От пълномощникът му адв. П. В. е депозирано писмено становище, с което поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия пълномощникът му адв. М. О. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната и частната жалби за процесуално допустими като депозирани в законно установения срок от надлежни страни, ДТ са внесени, а по същество съобрази следното:

Претенцията се основава на договор за потребителски кредит от 08.10.2021 г. са сума в размер на 10 000 лева, с който договор е уговорено и заплащане на застрахователния премия в размер на 5 975, 25 лева за две различни застраховки; посочен е общ размер на кредита 15 975, 25 лева, лихвен процент от 21, 59 % и ГПР в размер на 22, 77 %; срок на погасяване 15.10.2027 г.

Районният съд е приел договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушение разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като подробно са изложени и доводи относно нарушения разпоредбите на чл. 143 ал. 2 т. 3 и 10 от ЗЗП, във връзка с разпоредбата на чл.

24 от ЗПК. Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Във въззивната жалба се възразява срещу извода на районния съд за ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК, като се излагат доводи относно връчването на уведомление по чл.

99 от ЗЗД с изх. № 877,912/11.10.2024 г.

Към исковата молба е представено писмо изх. № 912/11.10.2024 г., с което ищцовото дружество уведомява ответника, че цялото задължение по посочения договор е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо. Това уведомление е изпратено с препоръчана пратка чрез „Б.“ на адреса на кредитополучателя в договора – с. В., като пратката е върната с отбелязване, че адресата отсъства.

Посочения в договора адрес в с. В. кредитополучателят не е 3 променял, този адрес е неговия постоянен адрес съгласно извършената в заповедното производство проверка на постоянен и настоящ адрес на длъжника. Поради това не се установява неизпълнение на задължението по чл.

25.10 от договора от страна на ответника по иска. При тълкуването на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна.

Същевременно изпращането на съобщение, не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.

След като изпратеното писмо с обратна разписка е върнато в цялост като непотърсено, то липсва надлежно уведомяване на кредитополучателя за волеизявлението на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Вярно е, че писмото е изпратено на посочения в договора адрес на страната, но неявяването в пощата за получаване на пратката не обосновава извод, че страната се укрива или по някакъв начин действа недобросъвестно. Не може да се приеме, че кредиторът е положил усилия изявлението му за обявяване на предсрочната изискуемост да достигне до длъжника и че невръчването се дължи само на поведението на длъжника, доколкото върху съобщението до ответника е отбелязано единствено, че получателят отсъства.

От представеното към исковата молба известие за доставяне не се установява, а не се представят други доказателства в тази насока – кога и колко пъти е бил търсен адресата, оставено ли му е известие за доставяне, оставено ли е второ известие. Отбелязването „отсъства“ не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени правилата за връчване на пратки от „Б.“ ЕАД.

Правилото на чл. 44 б. „б“ от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Б.“ ЕАД изисква в случаите, когато пратката не може да бъде доставена поради отсъствие на получателя, в пощенската кутия се поставя служебно известие с покана получателят да се яви в пощенската станция за получаване на пратката; при неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни се изпраща второ служебно известие. В настоящия случай от служителя на „Б.“ 4

ЕАД е удостоверено единствено само отсъствие на получателя на посочената дата, но по никакъв начин не е удостоверено поставяне на първо, а след това и на второ известие с информация къде и кога получателя може да потърси пратката.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че липсва редовно връчване на уведомление за предсрочно изискуемост на ответника П..

Тъй като цитираното уведомление за обявяване на кредита за предсрочна изискуемост е представено към исковата молба – л. 23 от гр. д. № 506/25 г. на РС – Смолян, а исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника С. Г. П. лично на 12.05.2025 г., следва да се приеме, че с връчването на исковата молба на ответника-длъжник е връчено вече надлежно и уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В Решение № 60162/26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС се приема, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с 5 приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.

В същия смисъл Решение № 118 от 19.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1580/2023 г., II т. о., ТК на ВКС, в което се приема, че в случай че в обективната действителност са настъпили материалноправните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита, изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде удостоверено както в исковата молба по чл. 422 ГПК, така и в отделен документ, който е приложен към тази искова молба – в този случай материалноправните последици на това волеизявление настъпват с връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника-длъжник.