Решение № 1112 от 16.07.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1112

Шумен, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА административно дело № 20257270700150 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закон за хората с увреждания (ЗХУ) и чл.65 ал.5 ППЗХУ, образувано по жалба на Г. П. А. от [населено място], [улица], против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Т-П/1276/ФП от 30.12.2024 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място], потвърдена с Решение № 25-РД06-0001 от 21.01.2025 г. на Директора на РДСП-[област], с която на Г. А. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 78,9 лв., считано от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г..

В жалбата и в допълнение към нея, обективирано в молба с рег. № ДА-01-864/24.03.2025 г. по описа на ШАдмС е изразено несъгласие с оспорената заповед и са изложени твърдения за нейната незаконосъобразност, поради липса на мотиви. Сочи се и допуснато процесуално нарушение, тъй като в резултат на липсата на спиране на финансовата помощ от органа, оспорващата черпи неблагоприятни за себе си последици от неприлагането на чл. 67, ал.1 от ППЗХУ, тъй като получава финансова помощ в по-нисък размер. С жалбата на Г. А. се оспорва началната дата на отпуснатата финансова подкрепа, като се твърди, че същата следва да е от 09.11.2023 г. (датата на инвалидизиране на лицето, посочена в решението на ТЕЛК), а в алтернатива-считано от 01.03.2024 г., откогато според оспорващата органът е следвало органът да спре изпълнението на предходната заповед за отпускане на финансова помощ в по-нисък размер. Излагат се съображения, с оглед на които се иска отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново произнасяне, с указания за присъждане на финансовата помощ по ЗХУ в по-високия размер за периода от 09.11.2023 г. до 01.12.2024 г. или в условията на алтернативност-за периода от 01.03.2024 г. до 01.12.2024 г. В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв.Кр.П. от АК-[област], назначен за неин повереник по ЗПП, който поддържа жалбата, като в представени по делото писмени бележки сочи, че понастоящем оспорващата е безработна, декларирала е доход за издръжка в размер на 693,00 лева пенсия, с оглед на което съдът следва да актуализира размера на отпусната помощ на 96,70лева.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място], редовно призован, не се явява и не изпраща представител.В депозирано по делото писмено становище с рег.№ДА-01-1096/11.04.2025 г. по описа на ШАдмС поддържа аргументи за неоснователност на оспорването и моли за неговото отхвърляне. Придържа се към мотивите на Решение №19-РД06-0001/21.01.25 г. на Директора на РДСП –Трговище. Твърди, че в настоящия случай, на Г. А. е била изплащана месечна финансова подкрепа по чл.70,т.1 от ЗХУ за целия период на обжалваното ЕР на ТЕЛК, до издаване на ново ЕР на ТЕЛК на 13.12.2024 г., което решение за оспорващата се явява ново и в него е посочена вид експертиза-освидетелстване.В тази връзка се позовава на чл.66,ал.3 от ППЗХУ като твърди, че е процедирал законосъобразно, тъй като според цитираната норма,финансовата подкрепа е отпусната правилно-от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите-01.12.2024 г.Счита съображенията на оспорващата за изплащане на месечна финансова подкрепа за минал период за неоснователни, както и че размерът и началната дата на помощта по чл.70,т.2 от ЗХУ са правилно определени предвид , че в издаденото ново ЕР на ТЕЛК е посочена вид на експертизата-„освидетелстване“.Сочените от жалбоподателката доказателства досежно размера и вида на получаваната пенсия в случая са неприложими, тъй като същите се отнасят до финансова подкрепа по чл.70,т.4 и т5 от ЗХУ, каквато настоящата не е. В обобщение настоява жалбата да бъде оставена отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като съобрази становищата на страните, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице с установен правен интерес от оспорването. Правото на оспорване е упражнено редовно, в срока от чл.65 ал.5 ППЗХУ, съгласно прил. съобщение за връчване от ССЕВ(л.40), удостоверяващо, че Решение №19-РД 06-0001/21.01.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП)-[област], е връчено на оспорващата на 21.01.2025 г. Жалбата , заведена с рег.№2602-94Г-00-0074 от 22.01.2025 г. по описа на АСП-ДСП-Попово е подадена в нормативния срок. Съгласно регламентацията от ЗХУ и препращащия към общия ред по АПК, чл.65 ал.5 ППЗХУ, обжалването по административен ред на правопораждащия индивидуален административен акт, не е процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол. Оспорващата, съгласно регламентацията на чл.148 АПК, е обжалвала процесната заповед по реда на чл.81 АПК и в параметрите от чл.98 ал.2 АПК, е сезирала настоящия съд.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Т-П/1276/ФП от 30.12.2024 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място], потвърдена с Решение № 25-РД06-0001 от 21.01.2025 г. на Директора на РДСП-[област], с която на Г. А. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 78,9 лв., считано от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г.

От административната преписка се установява че на 20.11.2023 г. оспорващата е подала заявление-декларация по чл.20,ал.1 от ЗХУ за изготвяне на индивидуална оценка, с цел отпускане на месечна финансова подкрепа по смисъла на чл.69 т.1 ЗХУ и приложила ЕР на ТЕЛК№93328 от 17.11.2023 г., със срок до 01.11.2024 г., с което й е определена трайна намалена работоспособност 52%.Изготвена е индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания, видно от която, при съобразяване със степента на трайно намалена работоспособност, определена в ЕР на ТЕЛК, е установена потребност от предоставяне на месечна финансова подкрепа в размер на 7% от линията на бедност, съгласно чл.70,т.1 от ЗХУ, за периода от 01.11.2023 г. до изтичане на срока на настоящата индивидуална оценка-30.11.2024 г.Със Заповед№ЗХУ-ИО/Д-Т-П/856/ФП от 05.12.2023 г. директорът на ДСП-Попово отпуснал на лицето месечна финансова подкрепа по чл.70,т.1 от ЗХУ в размер на 35,28лв., считано от 01.11.2023 г. до 30.11.2024 г.

С последваща Заповед№ЗХУ-ИО/Д-Т-П/ФП на директора на ДСП-Попово от 25.01.2024 г. е изменен размера на отпуснатата месечна финансова подкрепа за същия период на 36,82лв.

Експертното решение на ТЕЛК –[област]№93328/17.11.2023 г. е било обжалвано от Г. А. пред НЕЛК-[област], която с Решение№90599 от 20.03.2024 г. отменила решението на ТЕЛК-[област] и върнала преписката за ново освидетелстване, съгласно подробни указания на произнеслия се състав на НЕЛК. Според чл.59 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, РКМЕ по постоянен адрес на лицето, изпраща на ТП на НОИ експертното решение на ТЕЛК, след като е проверила, че всички заинтересовани лица и органи са уведомени и срокът за обжалване е изтекъл. Нормата на чл.112 ал.1 ЗЗдр регламентира изчерпателно кръга на последните - освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността.Видно от доказателствата по делото (вж. писмо изх.№97-00-129-2/19.12.2023 г. и писмо№30-24485/22.03.2024 г. на л.104 и л.106 от делото) за релевираното обжалване и неговото развитие, ответният орган е бил уведомен служебно.

На 16.12.2024 г. Г. А. подала до директора на ДСП-Попово ново заявление-декларация по чл.20,ал.1 от ЗХУ, в което се позовала на ЕР на ТЕЛК№93566 от 13.12.2024 г., с което й е определена трайно намалена работоспособност 72%., с дата на инвалидизация 09.11.2023 г. и със сок за една година –до 01.11.2025 г.Видно от прил. по делото ЕР№93566 от 13.11.2024 г. на ТЕЛК-[област] и справка за последно експертно решение на А. от Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ), като вид на експертизата е посочено „освидетелстване“.

На 20.12.2024 г. е изготвена Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания, с която при съобразяване със степента на трайно намалена работоспособност, определена с ЕР№93566 на ТЕЛК-[област] от 13.12.2024 г., е установена потребност от предоставяне на месечна финансова подкрепа в размер на 15% от линията на бедност, съгласно чл.70,т.2 от ЗХУ за периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2025 г.

Със Заповед№ ЗХУ-ИО/Д-Т-П/1276/ФП от 30.12.2024 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място] отпуснал на лицето месечна финансова подкрепа по чл.70,т.2 от ЗХУ в размер на 78,9лв., считано от 01.12.2024 г. до 31.12.2025 г.

По делото не се спори, че през целия период на обжалваното ЕР на ТЕЛК-[област] от 17.11.2023 г., до издаването на новото ЕР на ТЕЛК-[област] на 13.12.2024 г., на Г. А. е изплащана месечна финансова подкрепа по чл.70,т.1 от ЗХУ в размера, определен със Заповед№ЗХУ-ИО/Д-Т-П/856/ФП от 05.12.2023 г. и Заповед№ЗХУ-ИО/Д-Т-П/ФП от 25.01.2024 г. на директора на ДСП-[община].

В контекста на горните факти, които не са спорни по делото, жалбоподателката счита, че поради допуснато от органа процесуално нарушение, а именно липсата на спиране на финансовата помощ от органа вследствие отвяната на първоначалното ЕР на ТЕЛК№93328 от 17.11.2023 г. с ЕР на НЕЛК№90599 от 20.03.2024 г., черпи неблагоприятни за себе си последици от неприлагането на чл. 67, ал.1 от ППЗХУ, тъй като получава финансова помощ в по-нисък размер в периода от 01.03.2024 г. до 01.12.2024 г. Отделно от това счита, че определеният с обжалваната заповед по-висок размер на отпусната финансова подкрепа й се дължи още от самото начало –от 09.11.2023 г.,откогато е инвалидизацията на лицето съгласно последното ЕР на ТЕЛК. В тази връзка отправя искане за отмяна на обжалваната заповед и връщането на преписката на органа със задължителни указания да й се отпусне месечна финансова подкрепа по чл.70,т.2 от ЗХУ от датата на инвалидизация-09.11.2023 г. или в условията на алтернативност-считано от 01.03.2024 г., откогато е следвало органът да постанови спиране на вече отпуснатата с предходна заповед подкрепа, по примера на НОИ.По делото има данни, че въз основа на подадено заявление от 21.11.2023 г. и ЕР на ТЕЛК№93328/17.11.2023 г., на А. е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера по чл.98,ал.7от КСО от 09.11.2023 г. Впоследствие, с Разпореждане№2112-25-593#21/26.03.2024 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване, във връзка с постъпило в ТП на НОИ ЕР на НЕЛК№90599/20.03.2024 г. за отмяна решението на ТЕЛК и връщане за ново освидетелстване е постановено спиране изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на А., считано от 25.03.2024 г., което разпореждане е било потвърдено с Решение№2153-25-42/04.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-[област], оставено в сила с Решение№1029/25.07.2024 г. на Административен съд-[област].Само за прецизност следва да се посочи, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване, съгласно чл.94 ал.3, във връзка с чл.98 ал.8 КСО се отпуска в действителен размер, от датата на подаване на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, какъвто не е режимът по приложимото специално социално законодателство в лицето на ЗХУ и ППЗХУ.

Съгласно чл.70 във връзка с чл.69 ЗХУ, финансовата подкрепа за хората с увреждания се формира от два компонента - степента на увреждане и линията на бедност, която, по дефиниция (§1 т.17 ДР ЗХУ), е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото, определен с постановление на Министерския съвет. Със същия чл.70 ЗХУ е определен и кръгът на лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на подкрепата по чл.69 т.1 ЗХУ. Оспорващата попада в него, предвид установената ТНР от 72 % (чл.70, т.2 ЗХУ), а размерът ѝ правилно е определен на 15% от линията на бедност.Определеният размер на отпуснатата финансова подкрепа по чл.70,т.2 от ЗХУ от 78,9лв. съответства и на определената съгласно прил. ПМС№212 от 02.11.2024 г. /обн.ДВ бр.93 от 07.11.2024 г./ линия на бедност -526,00лева.Противно на твърденията на жалбоподателката, в хипотезата на чл.70,т.2 от ЗХУ, за разлика от т.4 и т.5, размерът на месечната финансова подкрепа не се определя от вида на получаваната пенсия.Следва да се отбележи още, че при последващи промени в законодателството, регламентиращо линията на бедност за периода на отпускане на финансовата подкрепа по чл.70,т.2 от ЗХУ, органът следва служебно да измени размера на отпуснатата подкрепа, в съответствие с нормативните промени.