Решение № 7515 от 02.10.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 7515

Хасково, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20257260701125 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на С. М. М. от [населено място], обл. Х., чрез адв. Т. Ц. от САК, срещу Отказ на „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, обективиран в Писмо изх. № 56/22.04.2025 г., да уважи в цялост негово заявление за упражняване на право на достъп до лични данни съгласно по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година (Регламента), от 22.04.2025 г., като му предостави копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни, включително, но не само договор за кредит, договор за цесия, погасителен план и други.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения отказ поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че при направена справка в ЦКР към БНБ се установило, че жалбоподателят бил задлъжнял към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като според него бил изплатил на дружеството повече суми, отколкото били по договор, поради което имал съмнение, че размерът на дължимите суми били незаконно увеличени без негово знание. В тази връзка той упълномощил адвокат Т. Ц. да го представлява пред дружеството, като на 22.04.2025 г. процесуалният му представител изпратил електронно съобщение до електронната поща на „Кеш кредит мобайл“ с прикачено пълномощно от С. М., и искане да му бъдат предоставени документи от кредитното му досие. На същия ден адвокат Т. Ц. получил процесното писмо, в отговор на което той изпратил ново електронно съобщение до ответната страна с искане да му бъде предоставен и договора за обезпечението, тъй като съгласно чл. 1, ал. 4, т. 4 от договора за потребителски кредит подписването на договор за обезпечение било задължително условия за отпускане на кредита, както и платежни нареждания за направени вноски от жалбоподателя, но от дружество му отговорили, че не разполагат с тях. Поддържа се, че отговорът на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по същността си представлявал осигуряване на „частичен достъп“, който не изпълнявал изискването на член 15, пар. 3 от Регламента, като в тази връзка се прави позоваване на практиката на СЕС и на ВАС. Сочи се още, че жалбоподателят трябвало да получи всички копия от документи, които се съдържали в кредитното досие, поддържано и съхранявано от ответното дружество, тъй като това било единственият начин да се увери, че личните му данни се обработвали законосъобразно от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД или съответно че се обработвали по незаконосъобразен начин, респ. да може да упражни ефективно предоставените му от Регламента права.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорения отказ, като се уважи в цялост правото му на достъп по член 15 от Регламента съобразно направеното искане и получи копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни, а именно от договора за обезпечението и платежните нареждания за извършените от него плащания, както и да задължи се дружеството, в качеството си на администратор на лични данни, да му предостави същите. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, чрез процесуален представител в писмен отговор, изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2025 г. С. М. М., чрез пълномощника си адв. Т. Ц. от САК, е подал по електронен път заявление до „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, с което е поискал от дружеството да предостави достъп до всичките му лични данни, които то обработва в качеството му на администратор на лични данни, като му предостави копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни, включително, но не само договор за кредит, договор за цесия и други, и те да бъдат изпратени на посочената му електронна поща. Към молбата е приложено и пълномощно за адв. Т. Ц. от САК.

С Писмо изх. № 56/22.04.2025 г. „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, чрез юрк. Х. И., е уведомил С. М. М., че дружеството обработва неговите лични данни с оглед сключен между страните Договор за потребителски кредит № 3-1-12051-220734 от 28.02.2020 г. и само единствено за целите, залегнали в самия договор, а именно: идентификация, оценка на кредитоспособността, изпълнение на договорни задължения и законодателни изисквания. Освен това са описани конкретните категории лични данни, като са му предоставени: Искане № ********* за усвояване по кредит тип „Кредитна линия“; Договор № 3-1-12051-220734 от 28.02.2020 г. за потребителски кредит тип „Кредитна линия“; Погасителен план към Кредит № ********* към Договор за кредитна линия № № 3-1-12051-220734 и Общи условия на „Кеш кредит мобайл“ ЕАД към договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“.

След получаване на писмото на същия ден упълномощеният представител на жалбоподателя е изпратил до ответната страна електронно съобщение с искане да му бъде предоставен и договора за обезпечение, като се е позовал на чл. 1, ал. 4, т. 4 от договора за потребителски кредит.

Отново на 22.04.2025 г. от „Кеш кредит мобайл“ ЕАД му е отговорено, че не може да му бъде предоставено копие от поискания договор, тъй като дружеството не било страна по него и не разполагало със същия, и му е препоръчано да се обърне към страната, с която е сключен.

В тази връзка адв. Т. Ц. от САК е изпратил по електронен път до „Кеш кредит мобайл“ ЕАД писмо с въпроси: „Как одобрявате кредит, ако нямате екземпляр от договора за обезпечението? С коя страна е сключен договорът за обезпечението?“, като по делото няма данни дружеството да е отговорило на същите.

Видно от Писмо изх. № ППН-01-779#1/03.06.2025 г. от Председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) във връзка със служебно изисканата информация на основание чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД, след направена справка на 03.06.2025 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от С. М. М. срещу „Кеш кредит мобайл“ ЕАД.

По делото е представено и пълномощно от „Кеш кредит мобайл“ ЕАД на назначения в дружеството юрисконсулт Х. И. Г., от което е видно с какви права е упълномощен същият.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

В тази връзка е уместно изрично да се уточни, че съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Няма спор между страните по делото, а и от представените от тях писмени доказателства се установява, че между „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и С. М. М. е налице облигационно правоотношение по силата на сключен Договор № 3-1-12051-220734 от 28.02.2020 г. за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, като жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството-ответник, и съответно има право на достъп до обработваните от администратора лични данни съгласно член 15 от Регламента, а „Кеш кредит мобайл“ ЕАД попада в хипотезата на определението по член 4, параграф 7 от Регламента, съгласно която „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. На следващо място не се спори, а и от Писмо изх. № ППН-01-779#1/03.06.2025 г. от Председателя на КЗЛД се установява, че няма висящо производство пред комисията със същия спор между страните или нейно решение относно същото нарушение да е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. Следва да се посочи и че Писмо изх. № 56/22.04.2025 г. по съществото си действително представлява частичен отказ за упражняване на право по подаденото на 22.04.2025 г. заявление, тъй като не го удовлетворява изцяло, респективно за С. М. М. продължава да е налице правен интерес от оспорването. Накрая, същото се приема, че е направено в срок, тъй като жалбата е подадена на 07.05.2025 г., а атакуваният отказ не съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, поради което в случая намира приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

На първо място, съдът не споделя изложените в молба от 04.09.2025 г. доводи на жалбоподателя за нищожност на оспорения отказ. Както се посочи по-горе, администратор на лични данни е „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, а не неговият законен представител, като жалбата на С. М. М. е именно срещу отказа на администратора на лични данни, а не срещу индивидуален административен акт на административен орган. В жалбата също липсват твърдения, че процесното писмо представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Вярно е, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД препраща към АПК, но това не означава, че отказът на администратор на лични данни има характер на индивидуален административен акт. В този смисъл са Решение № 1856 от 25.02.2025 г. по адм. д. № 949/2023 г. на ВАС, V о. и Решение № 11932 от 6.11.2024 г. по адм. д. № 4817/2024 г. на ВАС, V о. От друга страна следва да се съобрази чл. 301 ТЗ, съгласно който, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, като в случая не се твърди и не се установява такова противопоставяне, а от представената електронна кореспонденция е видно, че търговското дружество е знаело за писмото, подписано от юрисконсулт Х. И.. Ето защо следва да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за прогласяване нищожността на оспорения отказ.

На следващо място няма спор между страните, а и при извършената служебна проверка се установява, че обжалваният акт е обективиран в законоустановената писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Според настоящия съдебен състав оспорения отказ обаче не е в съответствие с материалния закон.

Съображенията за това са следните:

Според член 4, параграф 1 от Регламента, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“.

Съгласно чл. 4, параграф 2 от Регламента, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване“.