Определение № 3502 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3502 гр. София, 03.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20248002102893 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Ф. Д. срещу решение № 102 от

20.05.2024 г., постановено по в.гр.д. № 189/2024 г. по описа на Окръжен съд- Смолян, с което, след отмяна на решение № 65/14.12.2023 г., постановено по гр.д. № 178/2022 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, е отхвърлен предявения от Ф. Ф. Д. срещу В. Ф. П. иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъден ответника да премахне дървата, поставени върху частта от [улица], идентична с реална част от поземлен имот с проектен идентификатор №* с площ 153 кв.м. и реална част от поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ 30 кв.м., съгласно изготвените скици–проекти от СГКК–Смолян, като възстанови преди съществуващото положение за свободно преминаване през улицата и в бъдеще да се въздържа от извършването на каквито и да е действия, препятстващи транспортния подход към имота на ищеца Ф. Ф. Д..

Касационният жалбоподател моли да бъде допуснато решението на Окръжен съд-Смолян до касация, да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявения иск да бъде изцяло уважен. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е решил въпросите , свързани с преценката дали са валидни разпорежданията с части от улица-общинска собственост и във връзка с доказателствената сила на актове за общинска собственост, с които процесните имоти, предмет на разпоредителни сделки, са актувани като частна общинска собственост. Поддържа, че неправилно въззивният съд е решил въпроса дали [улица]в [населено място] представлява публична общинска собственост към момента на прехвърлителната сделка от 12.04.2018 г. Поддържа, че за процесните имоти- части от улицата- са съставени актове за частна общинска собственост без съответно решение на 1

Общински съвет- Доспат за отпадане предназначението на имота. Поддържа, че улицата се ползва за обществени потребности, поради което няма основание имотите да бъдат актувани като частна собственост. Поддържа, че праводателите на ответника не се легитимират като собственици на процесните недвижими имоти, съответно не са прехвърлили на ответника и право на собственост върху тях. Счита, че сделката между Община Доспат и праводателите на ответника нарушава чл.15, ал.3 от ЗУТ, както и че не е налице съсобственост върху имота, съответно не е приложим реда на чл.36, ал.2 от ЗОС за прекратяване на съществуващата съсоственост.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че за допускане до касация на обжалваното решение са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК като поставя два въпроса:

1.Материалноправен въпрос- дали процесният поземлен имот / [улица]в [населено място],обл. С./ представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка - 12.04.2018 г., с която община Доспат е прехвърлила на Ф. А. П. собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващата сделка - от 24.06.2020 г.

Поддържа, че решението противоречи с установената задължителна практика на ВКС в ТР № 4/07.07.2010 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2009 г., както и на установената съдебна практика с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 10 от 20.02.2013 г. на ВКС ІІ г.о. по гр.д. № 742/2012 г., Решение № 98 от 02 08 2018 г. по гр.д. № 4308/2017 г. на ВКС, 3то г.о., в които е прието, че спорът дали имот представлява публична или частна общинска собственост следва да се реши с оглед предназначението му .

2. Процесуалноправен въпрос- каква е доказателствената сила на актовете на общинската собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта на публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства.

Поддържа, че по този въпрос решението на ОС-Смолян противоречи на решение № 149 от 12.06.2013 г. по гр.д. № 647/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 71 от 28.04.2015 г., постановено по гр.д. № 6943/2014 г. на ВКС І г.о. и решение № 98 от 02.08.2018 г. по гр.д. № 4308/2017 г. на ВКС ІІІ г.о.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. П. , представлявана от адв. П., оспорва решението да е неправилно. Възразява,че касаторът не поставя правни въпроси от значение за изхода на съответния спор, които да са включени в предмета на делото. Развива съображения за правилност на обжалваното въззивно решение. Моли за присъждане на разноските, направени по делото.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима .

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на 2 въззивното решение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е възприел установената от Районен съд-Чепеларе фактическа обстановка като правилна. Съдът е посочил, че е безспорно, че ищецът Ф. Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по одобрените КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 1036 кв.м., ведно с построените в него сгради .

Съдът е проследил процеса на придобиване на право на собственост върху спорните имоти от ответника- възприел е, че на 23.12.2017 год. на основание чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с чл.54, ал.1, т.2 от НПРОИ, чл.15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ и решение №502/30.11.2017 год. на ОбС – Доспад, бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на общински имот между Община Доспат от една страна като продавач и Ф. А. П. – от друга като купувач.

Съгласно този договор продавачът се задължавал да прехвърли на купувача правото на собственост върху части от общински имоти с идентификатори №№*** и *** с площ 183 кв.м., придаващи се към новообразувания имот с идентификатор *** по изработен проект, кв.39, по плана на [населено място]. Във връзка с този договор Ф. А. П. и Ф. А. П. подали заявление в СГКК – [населено място] за изменение на кадастралната карта на [населено място], въз основа на което били изготвени скица – проект №15-190562/28.03.2018 год. за проектен имот с идентификатор *** с проектна площ 153 кв.м. и скица – проект №15190494/28.03.2018 год. за проектен имот с идентификатор *** с проектна площ 30 кв.м. По отношение на проектен имот с идентификатор *** е посочено, че изменението засягало поземлените имоти, като 153 кв.м. се отнемат от поземлен имот ***, с трайно предназначение – урбанизирана територия и НТП – за второстепенна улица, с адрес: ул. Д.

[населено място], собственост на Община Доспат. По отношение на проектен имот с идентификатор *** е посочено, че изменението засяга поземлените имоти, като 30 кв.м. се отнемат от поземлен имот ***, с трайно предназначение – урбанизирана територия и НТП – ниско застрояване, частна собственост, без данни за собствениците.

Община Доспат актувала двата имота, за които били издадени скиците – проект, като за имот с проектен идентификатор №*** бил съставен акт за частна общинска собственост №2195 от 12.04.2018 год. , а за имот с проектен идентентификатор №*** бил съставен акт за частна общинска собственост №2196 от 12.04.2018 год.

На 12.04.2018 год. на основание чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с чл.54, ал.1, т.2 от НПРОИ, чл.15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ и решение №502/30.11.2017 год. на ОбС – Доспат, бил сключен окончателен договор за покупко – продажба на общински имот между Община Доспат от една страна като продавач и Ф. А. П. – от друга като купувач, съгласно който продавачът прехвърлил на купувача правото на собственост върху двата имота с проектни идентификатори *** с площ 153 кв.м. и с идентификатор *** с площ 30 кв.м.

Съдът е установил, че с нотариален акт №121 от 09.03.2018 год. по описа на Нотариус З. И. с рег. №555 Ф. и Ф. П. били признати за собственици, в режим на СИО, на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ 701 кв.м., ведно с построените в имота сгради. След извършено изменение в кадастралната карта имотите с идентификатори ***, *** и *** били обединени в един имот с 3 нов идентификатор *** с площ 884 кв.м.

Този имот на 24.06.2020 год. Ф. и Ф. П. продали на ответника. За този имот , по искане на ответника , със заповед №К-345-1/24.06.2022 год. на кмета на община Доспат бил одобрен ПУП – ПР за прилагане на първа регулация като се регулира нов УПИ ** в кв.39 с площ 884 кв.м. по имотни граници на поземления имот.

Тази заповед е била обект на съдебен контрол по жалба на настоящия ищец, във връзка с която било образувано адм. дело №341 /2022 г. по описа на Административен съд – Смолян.

С определение №216/21.04.2023г. АдмС – Смолян е оставил жалбата без разглеждане като недопустима.

Съдът е обсъдил събраните по делото свидетелски показания от разпитите на свидетелите М. К. и К. А., от които е установил,че до преди три – четири години с кола спокойно се стигало до имота на ищеца, но от две - три години съседът му заградил част от пътя с железни тръби, на които има сложени ритловици и метална тел и там складирал дърва, което препятствало достъпа на Д. до имота.

Съдът е кредитирал и изслушаните по делото технически експертизи, като основното заключение установявало, че имотите съответстващи на имоти с идентификатори *** и *** по одобрените КККР на [населено място] попадали в имот отреден за път, който имот попадал в квартал 39- целият отреден за активна свлачищна зона и озеленяване , но липсвало урегулиране на улицата. Вещото лице е посочило, че при проверка в служба ТСУ Община Доспат не му били представени документи свързани с промяна на предназначението на улицата и приемало, че таква промяна не извършвана. В Община Доспат нямало документи относно изработване на ПУП за процесните имоти по решение №421 по протокол №29 30.06.2017г. на ОбС- Доспат, с което е дадено съгласие за преотреждане на имотите. Вещото лице установявало, че преди продажбата на частите от [улица], същата била с ширина средно 7,80 м. , а след продажбата на частите от [улица]същата станала с ширина средно 1,20 м. Според експерта в одобрения с решение №666 /протоколно 50/20.12.2018 г. ОУП на [населено място], [улица]не била включена в уличната мрежа , като е посочено, че и в останалите квартали, които са в жилищно устройствени зони вътрешно обслужващите улици не били обозначени в графичната част на ОУП. Отрежданията на Общия устройствен план за тази територия били 2/Оз - устройствена зона за озеленяване. По отношение на транспортният достъп до имот с № ***, вещото лице установило, че преди продажбата на частите от ул. Д., такъв достъп бил възможен от север и от юг, а след продажбата им е възможен само от север, като от южната страна бил възможен пешеходен достъп.

В допълнителното си заключение вещото лице установявало, че денивелацията от североизточният край на имота на ищеца, където се намира бетониран път (подход към имота от към улица „З.) до южният край на имота , където се намира обработваемата площ на имота не е пречка за осъществяване на транспортен достъп. Съществували изградени подпорни стени укрепващи този бетонен път, както и обслужващи сгради около бетонният път, между които би било трудно да се осъществи транспортен достъп до обработваемата част от имота. Вещото лице е посочило ощие, че с плана от 1984 год. не съществувало 4 цялостно урегулиране на дворищните парцели в квартал 39. Урегулирането е станало покъсно, със заповед № К-345-1/24.06.2022 год. на Кмета на Община Доспат. Според вещото лице тази заповед противоречала на разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ЗУТ.