Решение № 140 от 11.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330121953 по описа за 2024 година

Предявени са 12 искови молби, обединени в настоящото дело, от Д. Р. срещу „Сити Кеш“ ООД. Твърди се, че ищцата платила на ответника, без към съответния момент да имала към него задължения, следните суми, които счита за платени при начална липса на основание, и иска осъждането на ответника да ги върне, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, а именно: 360 лв. в периода 14.01.2022г. – 24.02.2022г.; 235лв. на 30.07.2021г.; 222 лв. на 2.03.2022г.; 150 лв. на 17.10.2022г.; 520 лв. в периода 01.04.2022г. – 03.05.2022г.; 470 лв. в периода 01.07.2022г. – 15.09.2022г.; 392 лв. в периода 05.01.2023г. – 15.03.2023г.; 400 лв. в периода 15.05.2023г. – 09.08.2023г.; 280 лв. в периода 06.10.2021г. – 27.12.2021г.; 300 лв. на 28.03.2024г.; 222 лв. в периода 30.05.2023г.- 30.11.2023г.; 195 лв. в периода 30.11.2022г. – 16.12.2022г. Общо се претендира за връщане сумата от 3746 лв.

При евентуалност се сочи, че ако тези суми се претендират по договори за потребителски кредити, то те са недействителни. Претендират се разноски, вкл. за оказана безплатна адвокатска защита.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни, твърди, че са сключени 6 договора за кредит между страните (Договор ***, Договор ***, Договор ***, Договор ***, Договор *** и Договор ***) и процесните суми били платени по тях и получени на валидно правно основание. Покрити били всички изисквания на ЗПК. Не се оспорват извършените плащания, като се прилагат справки, от които се виждало движението на всеки един от договорите. Ответникът твърди, че общо получената главница по 6-те договора била в размер на 6600 лв. Всички договори били с изтекъл краен падеж. Твърди, че общо платеното от потребителя по договорите възлизало на 11908,51 лв., а платеното над главницата било в размер на 5308,51 лв. Твърди 1 се още, че ответното дружество вече е осъдено да върне сума в размер на 3465,64 лв. по договори № *** и № ***, като се твърди тази сума да била възстановена на ищеца. Възразява, че главницата по договор № *** все още не е платена в цялост, което следва да се цени като твърдение за наличие на основание за извършените плащания. Моли за отхвърляне на исковете и се прави възражение за липса на предпоставки за безплатна адвокатска защита, а при евентуалност – за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Също се претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за основателността на който следва да са реализирани следните юридически факти: плащането на процесните суми от ищеца на ответника без валидно правно основание в тази връзка.

Плащането на посочените в исковите молби суми се установява както от представените от ищеца писмени доказателства – разписки от ответника (приходни касови ордери) и платежни нареждания от easypay, така и от признанията на ответника в отговора на исковата молба. Общият размер на извършените плащания е 3746,10 лв.

От представените от ответника писмени доказателства – счетоводни справки за извършени плащания и договор за кредит № ***, се установява, че между страните били сключени 6 договора за кредит и процесните плащания постъпили именно по тези договори, а именно: Договор № *** с главница 500 лв., Договор № *** с главница 1000 лв., Договор № *** с главница 1100 лв., Договор № *** с главница 800, Договор № *** с главница 1600 лв. и Договор № *** с главница 1600 лв. Съдът дава вяра на счетоводните справки както по факта на сключване на процесните договори, така и за размера на вземанията по тях и размера на извършените от ищеца плащания. Въпреки че тези писмени доказателства са изготвени едностранно от ответника, те се подкрепят от останалите доказателства по делото. На първо място, в част от представените от самия ищец платежни документи са упоменати като основание за извършеното плащане именно процесните договори, с което се признава тяхното сключване. На следващо място, един от 6-те договора е представен по делото и параметрите му съответстват на справката за плащания. Също така, между страните има влезли в сила две съдебни решения за връщане от ответника на ищцата на недължимо платени от нея суми за неустойка и възнаградителна лихва по два от процесните договори с № *** и с №*** (Решение № 366/28.01.2025г. по гр.д. № 16142/2023г. ан ПРС и Решение № 1430/29.03.2024 г. по гр.д. № 16143/2023г. на ПРС). С това се установява както сключването им, така и платените по тях суми, които ответникът е осъден да върне на ищеца. Тези суми за неустойка и възнаградителна лихва, както са установени в съдебните решения, напълно съответстват на сумите, посочени като платени за тези вземания в счетоводните справки за двата договора.

Всичко изложено води до извод за достоверност на представените 2 счетоводни справки, с които освен това се установяват плащания в по-голям размер от сочения от ищцата. Последното също е довод за достоверността им, тъй като отразява неизгоден за ответника факт. Ето защо съдът не приема за основателни възраженията на ищеца в о.с.з., че процесните договори нито са сключени, нито процесните плащания касаели тези договори. Тези възражения се оборват от представените от самия ищец платежни документи.

Не е вярно и съждението, че по едно от двете дела, водени между страните, била изготвена експертиза, която не отговаряла на плащанията, сочени от ищеца. Въпреки че тази експертиза по гр.д. № 16143/2023г. не може да се ползва в настоящото дело, тя не противоречи, а подкрепя изводите на настоящия състав, тъй като напълно съответства на плащанията по договор № ***, както са отразени в платежните документи, представени от ищеца и както са посочени в счетоводната справка, представена от ответника.

От съвкупната преценка на представените от ответника счетоводни справки, на които се даде вяра, и на представените от ищеца платежни документи, като се имат предвид посочените основания и се засекат датите на плащания, съдът установи следното:

По Договор № *** е постъпило процесното плащане от 14.01.2022г. в размер на 131,10 лв.;

По Договор № *** са постъпили процесните плащания в общ размер на 515 лв., както следва: 235лв. от 30.07.2021г., 130 лв. от 06.10.2021г. 150 лв. от 27.12.2021г.

По Договор № *** са постъпили процесните плащания в общ размер на 629 лв., както следва: 200 лв. от 09.02.2022г., 29 лв. от 24.02.2022г., 100 лв. от 01.04.2022г., 200 лв. от 05.04.2022г. и 100 лв. от 03.05.2022г.

Следва да се посочи, че плащането от 9.02.2022г. е платено общо по договори *** и ***, тъй като в платежното се сочат размерите на задълженията и по двата договора без да се уточнява кое от двете задължения се плаща. В този случай по правилото на чл.76 ЗЗД се погасява първо пообременителното задължение - това с по-голям размер на главницата, а именно задължението по договор № ***. По същият начин е разсъждавал съдът и за плащането от 01.04.2022г., тъй като по счетоводните справки на дата 01.04.2022г. е разпределено плащане в размер на 100 лв. и по двата кредита. По правилото на чл.76 ЗЗД плащането по процесния платежен документ се отнася именно към кредит № ***; по Договор № *** са постъпили процесните плащания в общ размер на 772 лв., както следва: 222 лв. от 2.03.2022г., 120 лв. от 06.04.2022г., 300 лв. от 01.07.2022г., 50 лв. от 16.12.2022г., 80 лв. от 17.02.2023г.; по Договор № *** са постъпили процесните плащания в общ размер на 777 лв., както следва: 170 лв. от 15.09.2022г., 150 лв. от 17.10.2022г., 145 лв. от 30.11.2022г., 150 лв. от 15.03.2023г., 85 лв. от 13.03.2023г., 77 лв. от 05.01.2023г.; по Договор № *** са постъпили плащания в общ размер 922 лв., както следва: на 15.05.2023г. – 150 лв., на 15.06.2023г. – 100 лв., на 24.07.2023г. – 100 лв., на 09.08.2023г. – 50 лв., на 30.05.2023г. - 30 лв., на 31.10.2023г. – 2 лв., 3 на 30.11.2023 – 190 лв., на 28.03.2024г. - 300 лв.;

От представяния договор № *** се установява неговата недействителност. В договора е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение, което вземане съставлява конструкция, прикриваща допълнителна печалба за кредитора, но без да е включено в ГПР. С това се нарушава чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.23 ЗПК, договорът е недействителен. Недействителни са и останалите 5 договора. Същите не са приети по делото поради настъпила преклузия. Ето защо не се доказа от ответника, че са спазени изисквания на ЗПК и договорите са валидно сключени (при липсата на приети по делото договори). От счетоводните справки се установява, че по останалите 5 договора също са уговорени неустойки, като няма данни за включването им в ГПР. Ето защо съдът приема, че и 6-те правоотношения са недействителни и платени по тях суми над размера на главницата са платени без основание.

Ищцата е извършила общо плащания по гореописаните платежни документи в размер на 3746, 10 лв. (претенцията е в общ размер на 3746 лв.).

Общо по 6-те договора за кредит съгласно представените справки за плащанията, ищцата е извършила плащания в размер на 11 908,51 лв.:

1067,14 лв. по договор ***, от които 500 лв. за главница и 567,14 лв. надплатени;

2350 лв. по договор ***, от които 1000 лв. за главница и 1350 лв. надплатени;

2590 лв. по договор ***, от които 1100 главница и 1490 лв. надплатени за лихва и неустойка;

1022 лв. по договор ***, от които 800 лв. за главница и 222 лв. надплатени;

3620,16 лв. по договор ***, от които 1600 лв. за главница, 44,52 лв. за такса и 1975,64 лв. за лихва и неустойка);

1259,21 лв. по договор ***, които са покрили част от главницата в размер на 1600 лв., като остават за плащане 340,79 лв.

От общо платената сума (11 908,51 лв.) е подлежала на връщане само сумата от 6600 лв. – общ размер на главниците по 6-те договора. Така сумата, платена над главниците, е в размер на 5308,51 лв. Това е сумата, която ищцата е платила без основание по 6-те договора. От тази сума следва да се приспаднат и сумите, присъдени в полза на ищцата за връщане: по Договор № *** в размер на 1490 лв. съгласно решението по гр.д. № 16142/2023г. и по Договор № *** в размер на 1975,64 лв. съгласно решението по гр.д. № 16143/2023г. За тези суми, отнасящи се за платена неустойка и възнаградителна лихва по двата договора, вече е налице сила на пресъдено нещо относно факта, че ответникът дължи връщането им на ищцата като платени при начална липса на основание. Ето защо съдът не следва да ги взима предвид при определяне подлежащите на връщане суми, тъй като в противен случай същите биха били присъдени два пъти на едно и също основание – по реда на чл.55 ЗЗД. Без значение е дали тези суми вече са 4 заплатени от ответника на ищеца, доколкото за неоснователността на претенцията в тази част е достатъчно наличието на титул за тяхното връщане.

В случая се касае за неоснователност на претенцията в тази част, а не за недопустимост, тъй като самият ищец отрича процесните плащания да се отнасят към сумите, установени със сила на пресъдено нещо, но това се установява от доказателствата по делото.

След приспадане от недължимо платената сума от 5308,51 лв. на установените със СПН суми (1490 лв. и 1975,64 лв.), подлежащата на връщане сума остава в размер на 1842,87 лв. Същата сума се получава и при сборуването на надплатените по всеки договор суми, с изключение на установените със СПН, и приспадането на неплатената главница по договор *** (567,14 лв.+1350 лв.+222 лв.+44,52 лв. - 340,79 лв.).

Въз основа на изложеното искът се явява основателен за сумата от 1842,87 лв., ведно със законната лихва от подаване на по-ранната искова молба - 18.12.2024г., до окончателното плащане, и следва да бъде отхвърлен за горницата до претендираните 3746 лв. Следва да се вземе предвид датата на по-рано подадените искови молби за начало на присъждане на законната лихва по аналогия с правилата при увеличаване размера на иска в хода на съдебното дирене, като в случая при обединяването на делата се получава същият резултат за сумите по подадените по-късно искови молби.