Определение № 22092 от 15.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22092 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110134932 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 129-130 ГПК.

С определение 26141/19.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 14117/2025 г. на СГС съдът е отменил определение № 30666/18.07.2025 г. по гр.д. № 34932/2022 г. на СРС, 30 с-в, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск, и върнал делото на СРС, 30 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия.

При извършена на осн. чл. 129 ГПК повторна служебна проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният с нея иск е недопустим по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ***., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, срещу ***., с адрес: гр. ***, с която е предявен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на осъществена от ответника спрямо ищеца дискриминация под формата на тормоз.

В исковата молба се твърди, че на 28.03.2022 г. ответникът се обадил на ищеца и го призовал да се яви при него, за да му бъдат снети обяснения. Твърди се, че през 2019 г. ответникът работил по пр. пр. № *** г. на Специализираната прокуратура, образувана по сигнал на ищеца. По време на работата му по този сигнал ищецът преценил, че ответникът не притежава необходимите професионални и морални качества и умишлено саботира разследването, поради което му изпратил писмо, в което изразил мнението си за него и го предупредил занапред да си дава отвод по преписки, образувани по сигнали на ищеца.

Отделно от това, писмото съдържало и обидни изрази спрямо личността на ответника. След време ищецът изпратил второ писмо, което било аналогично на първото и отново съдържало обидни квалификации. На 28.03.2022 г. ответникът се обадил на ищеца по телефона и го призовал да се яви, за да даде обяснения по пр.пр. 387/2022 г. на СП, образувана по сигнал на ищеца. Ищецът твърди, че бил възмутен от това, че ответникът имал „дързостта да му се обажда и да го призовава“. Твърди, че обяснил на ответника, че веднага следва да си даде отвод и да съобщи на Прокуратурата за конфликта между тях. Освен това му обяснил, че „не желае да има никаква работа с него“, тъй като имал големи съмнения в неговите морални и 1 професионални качества. Ответникът обаче му заявил, че няма намерение да си дава отвод и да съобщава на Прокуратурата за конфликта им, както и че трябва да се яви при него, за да даде показания, защото е длъжен. Твърди се, че тъй като ответникът настоявал ищецът да се яви на разпит без да се интересува от аргументите му, че не трябва да го призовава, ищецът решил да се яви при ответника и „да го разобличи пред колегите му, че умишлено не си дава отвод, не съобщава на Прокуратурата за техния конфликт и го призовава без да има право“.

На 30.03.2022 г. ищецът се явил в ***, в кабинета на ответника и пред трима негови колеги го попитал защо не си дава отвод по преписката и защо не съобщава на Прокуратурата за конфликта, който имат, при което ответникът „си глътнал езика и не знаел какво да каже“.

Ищецът твърди, че осъщественото от ответника нарушение се изразява в следното: 1) отказ на ответника да съобщи на Прокуратурата, че между страните е налице огромен конфликт, който поставял под съмнение неговата безпристрастност; 2) отказ на ответника да си даде отвод по разпределената му пр. пр. № 387/2022 г. (образувана по сигнал на ищеца), поради конфликта, който имал с ищеца; и 3) призоваване на ищеца да се яви при него и да даде показания, въпреки нежеланието на същия. Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. да установи нарушението.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, поради липса на правен интерес, евентуално – като неоснователен и недоказан.

Допустимостта на производството по редовната искова молба се обуславя от надлежни твърдения, които да обосноват възникването на признато от закона право. Надлежни твърдения, обуславящи допустимостта на производството в конкретния случай, са такива за осъществено спрямо ищеца дискриминационно поведение, което причинява нарушаване на правото на равно третиране на основата на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр.

В конкретния случай, в исковата молба липсват конкретно наведени твърдения за накърняване на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация – тормоз. От изложеното в исковата молба се налага извод, че съгласно твърденията на ищеца, тормозът и дискриминационните действия на ответника се изразяват в отказ да си даде отвод по преписка, образувана по сигнал на ищеца, при твърдения на ищеца, че са били налице основания за това; отказ да съобщи на Прокуратурата за конфликт, който според ищеца има между тях, както и в призоваване на ищеца да даде обяснения по преписка, образувана по сигнал на ищеца и разпределена на ответника.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на 2 всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Изложеното от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника дискриминационно поведение не съдържа признаците, които да се подвеждат под хипотезата на тормоз. Наведените твърдения не са от естество да обосноват извод или отговорност за нарушаване на посочената забрана, което не е въпрос по основателност на предявения иск, а по неговата допустимост. Липсва правен интерес от иск за установяване на нарушение, когато самите факти, от които се извежда претенцията, не са годни да обосноват твърдяното право, обект на защита (вж. определение № 442/13.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3427/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 396/09.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2958/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 8120/24.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 3866/2025 г. на СГС, което не е допуснато до касация с определение № 3078/16.06.2025 г. по ч. к. гр.д. № 2044/2025 г. на ВКС, IV г.о.). Правният интерес от търсената с иск съдебна защита представлява положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е задължен да следи служебно, като преценката за наличие на правен интерес съдът следва да извърши въз основа на изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения. При липса на интерес образуваното съдебно производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено без произнасяне по основателността на претенцията съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК. В случая ищецът е изложил твърдения, представляващи субективна оценка на работата, респ. поведението на ответника, и липсват доводи за накърняване на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация – тормоз по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. Изложените от ищеца твърдения като проявено от ответника дискриминационно отношение не съдържа описание на конкретни действия, основани на неравноправно третиране по см. на чл. 4 от ЗЗДискр., т.е. не са релевирани фактически твърдения за осъществено дискриминационно отношение, които да обосноват правен интерес от търсената по съдебен ред защита по реда на чл. 71 от ЗЗДискр.

В допълнение на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че е налице трайна съдебна практика в горепосочения смисъл – вкл. определение № 21718/04.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 9809/2025 г. на СГС, което не е допуснато до касация с определение № 2621/19.05.2026 г. по к. гр. д.№ 1819/2026 г. на ВКС, III г.о.; определение № 16999/25.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 9905/2024 г. на СГС; определение № 5273/08.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1589/2026 г. на СГС, което не е допуснато до касация с определение № 1912/14.04.2026 г. по к. гр. д. № 1236/2026 г. на ВКС, III г.о.; определение № 5148/24.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 931/2023 г. на СГС; определение № 601/12.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 10337/2025 г. на СГС, което не е допуснато до касация с определение № 1901/14.04.2026 г. по к. гр. д. № 1271/2026 г. на ВКС, III г.о.; определение № 263/08.01.2024 г. в. ч. гр. д. № 10445/2023 г. на СГС, което не е допуснато до касация с определение № 588/12.02.2024 г. по к. гр. д. № 398/2024 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 8120/24.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3866/2025 г. на СГС, което не е допуснато до касация с определение № 3078/16.06.2025 г. по к. гр. д. № 2044/2025 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 12330/26.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3415/2025 г. на СГС и др.

3

Съдът взе предвид, че с определение 26141/19.12.2025 г. по в. ч. гр .д. № 14117/2025 г. на СГС делото е върнато на СРС, 30 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия, но настоящият съдебен състав следва да извърши самостоятелна служебна проверка относно допустимостта на иска и след такава прие, че искът е недопустим по изложените по - горе съображения. Наред с това е постановено и определение № 21718/04.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 9809/2025 г. на СГС, постановено от същия съдебен състав, постановил и определение 26141/19.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 14117/2025 г. на СГС, в което е прието, че искът е недопустим на идентични основания.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 34932/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на двете страни.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4