Решение № 1510 от 20.08.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№....................

Гр.

София, 20.08.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1134 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от К.т.б. АД – в несъстоятелност, представлявана от синдиците си, иск по чл.57, ал.3 ЗБН, вр.чл.203, ал.2, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 800000 евро за причинени умишлено на банката вреди от ответника, в качеството му на длъжностно лице, заемало ръководни функции, при разрешаване на усвояването на средства по договор за кредит от 16.05.2008 г., сключен между банката и Ж.Е.А.в нарушение условията на договора относно учредяване на обезпечения и след уговорения срок за усвояване, в нарушение на вътрешните разпоредби на Правилника за кредитната дейност, както и поради неосъществяване на дължимия контрол за анализ и оценка на кредитния риск, за изпълнение на договора и идентифицирането му като проблемен.

Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът е длъжностно лице с ръководни функции, като към релевантния за възникване на отговорността му момент заемал длъжността Началник на управление „Кредитиране“, като правоотношението с него възникнало на основание трудов договор № 356/07.03.2003 г., изменен с допълнително споразумение № ТД272-1/16.10.2009 г., от която дата е преназначен от длъжността „Директор“ на Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“ на длъжност Началник на управление „Кредитиране“. Във връзка с възраженията на ответника в отговора ищецът изменя твърденията си относно заеманите от ответника длъжности, като посочва че към датата на сключване на договора за кредит от 16.05.2008 г. ищецът е заемал длъжността „главен експерт“, към Управление „Кредитиране“, а считано от 16.10.2009 г. е назначен на длъжност Директор“ на Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“, а считано от 26.07.2013 г. с допълнително споразумение № ТД272-7/26.07.2013 г. на длъжност Началник на управление „Кредитиране“. В неизпълнение на задълженията си произтичащи от трудовия договор и съответните длъжностни характеристики, както и задълженията си съгласно Правилника за кредитната дейност, ответникът чрез действие / разрешаване на усвояване на средства след уговорения краен срок за усвояване, без установяване целевото разходване на средствата и без да са учредени съответните обезпечения/ и бездействие /не осъществил дължимия контрол за изпълнението на договора за кредит, като не проследил спазването на договорните клаузи, не изискал учредяването на уговорените обезпечения/. Счита, че ответникът действайки с пряк умисъл да причини увреждане на банката причинил вреди, като е допуснал напускане на значителна сума от патримониума на банката, без обезпечаване на задълженията на кредитополучателя, като същевременно твърди вредите да са настъпили, считано от 15.09.2014 г., от която дата е налице неизпълнение по договора за кредит. При условията не евентуалност с допълнителна уточнителна молба ищецът поддържа, че разпоредбата на чл.57, ал.3 ЗБН е специална и изключва приложението на общите разпоредби за гражданската отговорност за вреди.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба. На първо място оспорва да има качеството администратор по смисъла на §1 ДРЗБН, като оспорва длъжността „главен експерт“, която е заемал при разрешаване на усвояванията по кредита, да е била ръководна. Оспорва в качеството си на „главен експерт“ и „директор“ на Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“ да е имал каквито и да било задължения за контрол и управление по вече сключени кредитни сделки, като такива задължения били възложени на служителите от друга дирекция в Управление „Кредитиране“, а именно Дирекция „Мониторинг и администриране на кредитни сделки“. Оспорва да е имал каквото и да било отношение във връзка с вземането на решение за сключването на анексите относно анализ на исканията за сключване на анекси, приложената към тях документация и самото им сключване, като съгласно Правилника за кредитиране това е задължение на съответния кредитен специалист, комуто това е възложено от управителя на съответния „финансов център“ или началника на Управление „Кредитиране“. Счита, че уговорения срок за усвояване на кредита не е обвързващ, като същият е изменен и действията потвърдени със сключването на последващи анекси. Оспорва да са настъпили вреди за банката със самото отпускане на кредита, а ако са настъпили такива поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за връщането му, то това не е в причинна връзка с негово поведение, тъй като след настъпване на падежа на задълженията, съответните длъжностни лица- квестори, временни и постоянни синдици не са предприели никакви или недостатъчни мерки за принудителното им събиране, като след поставянето на банката под специален надзор са допуснали кредитополучателя да се разпореди със свои недвижими имоти. Оспорва кредитът да е останал изцяло погасен, като твърди в съставени от синдиците на банката документи задължението на Ж.А.да е посочвано в по.малък размер.Счита, че договорната отговорност е несъвместима с деликтната, а в качеството си на служител по трудов договор отговаря единствено по реда, предвиден в Кодекса на труда.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

По становище на съдебния състав разпоредбата на чл.57, ал.3 ЗБН не предвижда отделен и нов вид гражданска отговорност, а урежда специална легитимация на синдика на банка в несъстоятелност, респективно определен преклузивен срок за предявяване на искове за вреди срещу определени лица, които по силата на трудов или граждански договор са заемали определени длъжности или са разполагали с представителна или функционална власт да определят дейността и финансовата политика на банката и/или да сключват сделки от нейно име. Доколкото ЗБН предвижда легална дефиниция на понятието

„администратори“ на банката, която обхваща различни категории лица, чието правоотношение с банката, произтича от различни юридически факти, то и отговорността на всяка от включените в общото понятие лица се предопределя от вида на това правоотношението. В този смисъл неоснователни са доводите на ищеца, че чл.57, ал.3 ЗБН е специална разпоредба, изключваща приложението на общите разпоредби за гражданската отговорност и в частност на Кодекса на труда, в противоречие с която теза сам ищецът се позовава на разпоредбите на ЗЗД относно презумпцията за вина, който именно закон представлява общия такъв.

Следователно доколкото твърденията на ищеца са, че ответникът е заемал различни длъжности по трудово правоотношение в банката, то и пълната отговорност на ответника може да бъде ангажирана единствено в хипотезата на чл.203, ал.2 КТ за вреда причинена умишлено, в резултат на престъпление или не при или по повод на изпълнение на задълженията му, като именно Кодексът на труда е специалния закон, който урежда имуществената отговорност на лицата, които работят по трудово правоотношение, като по отношение на пълната имуществена отговорност се прилагат и общите правила гражданския закон /чл.211 КТ/.

С оглед приетата от съда квалификация в тежест на ищеца е да докаже твърденията си ответникът да е заемал посочените от него длъжности по трудово правоотношение, както и че същите с оглед вменените задължения за съответната длъжност и структурната и функционална й подчиненост и значение се явяват ръководни, твърденията си в причинна връзка в негови действия/бездействия в нарушение на произтичащите от трудовия договор, длъжностната му характеристика и вътрешните актове/правила на работодателя, с които ответникът е бил запознат и е имал задължение да спазва, са настъпили конкретни вреди за банката, както и че при извършване на нарушенията ответникът е действал умишлено – знаел е, че действията/бездействията му са в нарушение на задълженията, както и че от тези нарушение ще настъпят именно тези вреди и е целял или допускал настъпването им.

Не са спорни и не се нуждаят от доказване обстоятелствата относно сключване на договора за кредит с Ж.Е.А., както и че на посочените в исковата молба дати, ответникът е разрешил усвояването на средства по договора за кредит в общ размер на 800000 евро. Не са спорни и обстоятелствата относно заеманите от ответника длъжности, както и че е бил запознат с Правилника за кредитната дейност.

От представените по делото документи по кредитното досие на Ж.А.се установява, че с него е сключен договор за кредит от 16.05.2008 г., по силата на който К.т.б.

АД, понастоящем в несъстоятелност, му е предоставила банков кредит в размер на 800000 евро, с цел финансиране на покупката на апартамент №4, офис №2-3 и 2 броя подземни паркоместа № 03 и 04, находящи се в жилищната сграда, която предстои да бъде построена в поземлен имот в гр.София, ж.к.Лозенец – ІІІ част, квартал 170, УПИ ХVІ – 574, планоснимачен № 574, съгласно сключен предварителен договор от 10.05.2008 г. между Ж.А.и Д. ООД.Крайният срок за усвояване на кредита е 15.05.2009 г./чл.4/, като кредитът може да се усвоява на части въз основа на искане на кредитополучателя, като банката има право да контролира целевото разходване на средствата/чл.3/. Предвидено е главницата да бъде върната на 5 равни вноски в размер на 160 000 евро всяка с падежи 15.01.2010г., 15.02.2010г., 15.03.2010 г., 15.04.2010 г. и 15.05.2010 г., както и задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение чрез учредяване в срок до 30.06.2008 г. на договорни ипотеки върху три недвижими имоти, два от които са собствени на дружеството Ей енд Ес ООД.

Не се установява уговорените обезпечения да са били учредени.

В кредитното досие по договора за кредит от 16.05.2008 г. е наличен предварителния договор от 10.05.2008 г., сключен между Ж.А.и Д. ООД, с който е уговорено построяването и сключването на окончателен договор за покупко-продажба на недвижими имоти- апартамент №4, офис №2-3 и 2 броя подземни паркоместа № 03 и 04, находящи се в жилищната сграда, която предстои да бъде построена в поземлен имот в гр.София, ж.к.Лозенец – ІІІ част, квартал 170, УПИ ХVІ – 574, планоснимачен № 574 за цена от

789 805 евро, платими на 4 вноски – 394902 евро при сключване на договора, 157961 евро - в срок до 30.09.2008 г., при условие, че е изградена фасадата, 157961 евро, платими в срок до

30.03.2009 г. и при условие,че са изградени вътрешните инсталации и 78981 евро при сключване на окончателния договор. С нотариален акт от 21.04.2009 г. Ж.А.е закупил имота от Д. ООД, като в нотариалния акт е посочено, че цената на имотите е 658170,83 евро без ДДС/ 789805 евро с ДДС/, каквато е цената и по предварителния договор, се заплаща по следния начин: купувачът А.е платил преди подписване на нотариалния акт сумата от 414300 евро без ДДС /497160 евро с ДДС/, при подписването му се изплаща сумата от 46419,17 евро без ДДС /55703 евро с ДДС/, след подписване на нотариалния акт 131634,17 евро без ДДС/157961 евро с ДДС/ ще бъдат изплатени в срок до 30.06.2009 г., а остатъкът от 65817,50 евро без ДДС /78981 евро с ДДС/ - в десетдневен срок от издаване на разрешение за ползване.

Кредитът е усвоен изцяло въз основа на искания Ж.А., по които искания е безспорно по делото, че разрешение за усвояване е дал именно ответника. Така въз основа на искане от 16.05.2008 г. са усвоени 398 000 евро, въз основа на искане от 01.12.2008 г. са усвоени 51150, 90 евро, по искане от 06.03.2009 г. са усвоени 51162,78 евро, по искане от 22.04.2009 г. са усвоени 18159,66 евро, по искане от 29.04.2009 г. са усвоени 55736,88 евро, по искане от 08.05.2009 г. са усвоени 3560,20 евро, по искане от 09.07.2009 г. – 140328,14 евро и по искане от 11.12.2009 г. – 29640 евро. Последните две усвоявания са извършени след определения в договора краен срок -15.05.2009 г..

Установява се от представените документи по кредитното досие, че договорът за кредит е изменян с четири анекса, като всички те касаят единствено срока за погасяване на главницата и размера и падежите на вноските. Така с анекс № 1/15.01.2010 г. падежите на уговорените пет равни вноски по главница са отложени съответно на 15.01.2011г., 15.02.2011г., 15.03.2011 г., 15.04.2011 г. и 15.05.2011 г. С анекс № 2 от 15.01.2011 г. падежите на петт вноски са отсрочени с една година съответно на 15.01.2012 г., 15.02.2012г., 15.03.2012 г., 15.04.2012 г. и 15.05.2012 г. С анекс №3 от 09.01.2012 г. е уговорено изплащането на главницата да стане на три вноски, съответно първата с падеж 15.10.2013 г. в размер на 200000 евро, втората и третата с падежи 15.11.2013 г. и 15.12.2013 г. в размер на 300000 евро всяка.С последния анекс №4 от 11.10.2013 г. е уговорено връщането на главницата на две вноски в размер на 400000 евро всяка с падежи 15.09.2014 г. и 15.10.2014 г. Анексите са подписани от изпълнителните директори и/или прокуриста на банката.

Разпечатката съдържа 28 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7b25c61-26b8-4d4b-a459-d6c363ed5fa9