Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 10.08.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Търговско дело 131/2026
Вид
Решение № 102
Подписан
10.08.2026
В сила
25.08.2026
Състав
Палма Тараланска

Цитирани разпоредби

  • чл. 63 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4, т. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 21, т. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 24 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 38 · Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 50а, ал. 2, т. 5 · Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Русе, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело № 20264500900131 по описа за 2026 година

Производството е по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от „Яр Стрийм Болкан“ ЕООД гр. Русе, представлявано от

Б.

П.

– управител, против отказ

№

20260605115055/11.06.2026 г. на Агенция по вписванията гр. Русе. Твърди се, че обжалвания отказ е незаконосъобразен по съображенията, подробно изложени в жалбата като твърди, че длъжностното лице по вписванията е допуснало грубо недоглеждане на представените към заявлението доказателства и е приело, че не е приложена декларация по чл. 63, ал.4 ЗМИП, каквато с нотариална заверка е приложена. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени отказа.

Агенцията по вписванията София, не е депозирала отговор.

След преценка на доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна, с право на жалба и правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписвания съгласно чл.25 от ЗТР, поради което същата е допустима.

С обжалвания отказ длъжностното лице е отказало вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари 1

(ЗМИП), като е посочило, че данните по чл. 63, ал.4 ЗМИП се вписват въз основа на нотариално заверена декларация от представляващите търговците и юридическите лица с нестопанска цел по образец съгласно Приложение № 3 към чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Освен това съгласно чл.50а, aл.2, т.5 ЗМИП към заявлението за вписване на обстоятелства oтнocнo действителните собственици, се прилага и нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, aл. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Не оспорва наличието на нотариално заверена декларация на физическото лице за контакт, но обосновава отказа си с това, че в случая не е приложена нотариално заверена декларация по чл. 63, ал.4 ЗМИП, въз основа, на която да бъдат вписани заявените обстоятелства.

Съдът като съобразява заявлението и приложените към него документи, намира жалбата за неоснователна, а постановеният отказ за законосъобразен.

Със Закона за мерките срещу изпирането на пари и Правилникът за неговото прилагане се създават задължения за деклариране на действителните собственици в съответния регистър – Търговския регистър, Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или Регистър БУЛСТАТ.

Задължени да подадат Декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП за действителните си собственици са всички търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел и други правни образувания /включително граждански дружества/, които са учредени на територията на Република България, освен ако данните за действителните им собственици не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица или други правни образувания в съответния регистър.

В случая от представените по преписката доказателства се установява, че със заявление образец Б7 е поискано вписване на обстоятелства относно действителния собственик по чл. 63 ЗМИП, както и вписване на физическо лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП.

От съдържанието на представените към заявлението документи се установява, че е приложена единствено декларация-съгласие от физическото лице, определено за лице за контакт, с която същото изразява съгласие да бъде 2 вписано в това качество. Тази декларация изпълнява изискването на чл. 50а, ал. 2, т. 5 ППЗМИП, но не представлява декларацията по чл. 38 ППЗМИП (Приложение № 3), въз основа на която се удостоверяват подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.

Законодателят ясно е разграничил двата документа както по тяхното съдържание, така и по лицето, което ги подписва. Декларацията по Приложение № 3 е лична декларация на представляващия търговеца, което следва както от разпоредбата на чл. 38 ППЗМИП, така и от самия утвърден образец, започващ с текста: „Долуподписаният … в качеството ми на представляващ … декларирам“. Следователно единствено лицето, което представлява търговеца, е оправомощено да декларира истинността на обстоятелствата относно действителния собственик, като носи и съответната отговорност за декларираните данни. Лицето за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП няма качеството на представляващ дружеството и неговата декларация е ограничена единствено до изразяване на съгласие да бъде вписано в това качество.

Ето защо представената нотариално заверена декларация-съгласие не може да замести изискуемата нотариално заверена декларация по Приложение № 3 към чл. 38 ППЗМИП тъй като има различен предмет и различно правно значение. Докато декларацията по чл. 38 ППЗМИП удостоверява истинността на заявените за вписване обстоятелства относно действителния собственик, декларацията на лицето за контакт единствено удостоверява неговото съгласие да бъде вписано в това качество.

При липсата на нотариално заверена декларация по Приложение № 3 към чл. 38 ППЗМИП, подписана от представляващия дружеството, не е изпълнено законовото изискване за вписване на заявените обстоятелства относно действителния собственик, поради което длъжностното лице правилно е приело, че към заявлението не са приложени всички документи, изискуеми от закона, и законосъобразно е постановило отказ на основание чл.

24 във връзка с чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а постановеният от длъжностното лице по регистрация отказ като законосъобразен да бъде потвърден.

Така мотивиран, Окръжният съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ № 20260605115055/11.06.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 4