Решение № 384 от 08.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Пловдив, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330106156 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда.

Ищецът е предявил срещу ответника, обективно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 373,35 лева, представляваща остатък след частично изплатени 100 лева от дължимо трудово възнаграждение за м. декември 2020г.; сумата от 504,39 лева дължимо трудово възнаграждение за м. януари 2021г.; сумата от 201,75 лева дължимо трудово възнаграждение за 8 дни от м. февруари 2021г. и сумата от 206,34 лева дължимо трудово възнаграждение за 9 дни за периода 01.03.2021г. – 15.03.2021г., законна лихва от 31.03.2022г. и разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника в процесните периоди на длъжност „****”, с ОМВ 610 лева. Съгл. нов ТД, ТВ било определено на 650 лева на длъжността „ш.“, като ТПО било прекратено със заповед № *** от 16.03.2021г.

Съгласно клаузите на трудовия договор ТВ се изплащало до края на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Всички така посочени суми не й били платени. Ето защо моли да се осъди ответника да заплати така посочените суми на ищеца, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като претендира и присъждане на разноски по делото.

В срока за отговор не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства - трудов договор № *** от 30.07.2020г., трудов договор № *** от 11.03.2021г. и извадка от трудовата книжка на 1 ищцата се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на основание трудов договор на длъжността „****”, с ОМВ 610 лева, както и на длъжността „ш.“ с ОМВ от 650 лева, като ТПО било прекратено, считано от 16.03.2021г. на осн. член 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебносчетоводна експертиза на в.л. С.К., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Видно е от заключението, че начисленото трудово възнаграждение на ищцата в нетно изражение за периода 1.12.2020 г. до 16.03.2021г. е в размер на общо 1217,92 лева. Съобразно заключението на в.л. ищецът е изменил исковете си.

При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

За да се уважи иска за заплащане на обезщетение за забава е необходимо да се установи, че се касае за лихвоносно вземане, датата на падежа на всяко вземане и размера на обезщетението за процесния период.

От представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че е полагал труд, че трудовото правоотношение е прекратено, че дължимото нетно ТВ за процесния период възлиза на сумата от 1217,92 лева.

В случая съдът намира, че ответната страна не доказва да е изплатила трудово възнаграждение на ищеца. Трудовото възнаграждение представлява установено с писмен акт парично задължение, като същото следва да се плати в брой срещу подпис във ведомостта, срещу разписка или по банков път. Доказателства за неговото плащане могат да бъдат само писмени, удостоверяващи постъпването на сумата у ищеца – подпис върху ведомостта, подпис върху разписка (РКО), или преводно нареждане и заверяване банковата сметка на работника/служителя със съответната сума. В случая липсват доказателства за надлежно плащане на ТВ на ищеца, поради което исковете за заплащането му се явяват доказани по основание и размер.

Ето защо исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца ТВ за периодите, посочени в исковата молба съобразно изменените им размери.

На ищеца следва да се присъди законната лихва върху всички главници, тъй 2 като вземанията са лихвоносни и такава е претендирана, считано от 31.03.2021г..

С оглед изхода на спора на адв. на ищеца адв. А.П. следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за един иск в размер на 300 лева, тъй като се касае за предявен един иск за заплащане на трудово възнаграждение, а не два, както е посочено в списъка за разноски. Същите следва да се възложат в тежест на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева - ДТ по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ. В негова тежест следва да се възложат и направените разноски от бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите възлизат на сумата от 100 лева, като следва да бъдат заплатени по сметката на съда.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА МЕТЕКС ЕООД, ЕИК 115856243 да заплати на Й. АТ. К., ЕГН ********** следните суми: сумата от 233,10 лева, представляваща остатък след частично изплатени 100 лева от дължимо трудово възнаграждение за м. декември 2020г.; сумата от 622,41 лева дължимо трудово възнаграждение за м. януари 2021г.; сумата от 248,97 лева дължимо трудово възнаграждение за 8 дни от м. февруари 2021г. и сумата от 113,44 лева дължимо трудово възнаграждение за 9 дни за периода 01.03.2021г. – 15.03.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 31.03.2021г. до окончателното плащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА МЕТЕКС ЕООД, ЕИК 115856243 да заплати на адв. А.П. адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА МЕТЕКС ЕООД, ЕИК 115856243 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева разноски за ССчЕ от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от 8.02.2022 година – денят, който съдът е посочил, че ще обяви решението си и от който ден тече срокът за обжалването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________ 3