Решение № 40 от 14.07.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Смолян, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20225400900060 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 286 – чл. 288 от ТЗ, във вр. с чл. 367 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по обективно съединени искове, предявени от „О. Е.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. У., ул. „М. Ю.” № *, с ЕИК *****, представлявано от управителя А. Д. С., депозирани чрез адв. К. И. срещу О. С., с адрес: гр. С., бул. „Б.“ № **, с БУЛСТАТ ****, представлявана от Кмета Н. М. за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите компенсации по чл. 3, т. 6 от Договор за възлагане на обществен превоз на пътници от 01.07.2003 г. за периода 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г. в размер на 156 337 лв., от които: 1/ 40 020 лв. за 2017 г. – от м. септември до м. декември вкл., а от тях 8 492 лв. за ученически карти и 31 528 лв. за пенсионерски карти и 2/ 116 317 лв. за 2018 г., а от тях 19 654 лв. за ученически карти и 96 663 лв. за пенсионерски карти, както и лихва в общ размер на 15 865 лв. за периода 01.10.2021 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, ведно с разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 01.07.2003 г. в качеството си на изпълнител е сключил с ответника - възложител договор за възлагане на обществен превоз 1 на пътници, за обслужване на автолиниите по общинската, областната и републиканската транспортна схема от квотата на О. С.. Посочено е, че срокът на договора е 5 г., но все още е в сила, тъй като нов конкурс със същия предмет не е провеждан, не е сключван договор с друг превозвач и ищцовото дружество надлежно изпълнява задълженията си. Наведени са доводи, че ответникът се е задължил по силата на чл. 3, т. 6 от процесния договор, както и на основание Наредба № */15.03.2002 г. да компенсира ищцовото дружество за намаленията, с които същото продава билети, карти и извършва превози в полза на общината, която компенсация представлява разликата между цената на билета/картата, на която се закупува от ученик или пенсионер и реалната цена на съответния билет/карта.

Изложени са аргументи, че общината е сключила договор, подобен на процесния, с „Р. е.“ АД, с което дружество ищецът съвместно осъществява транспортната дейност, уредена в Анекс от 22.10.2012 г., според който акционерното дружество изпълнява подготовка, издаване и продажба на картите, а приходите от продажбите се разпределят помежду им пропорционално на изминатия от съответния превозвач пробег.

На следващо място е посочено, че разпределението на компенсациите по транспортни схеми е следвало да се уреди с общината с анекс, но поради неподписването на такъв, се прилагат разпоредбите на договора, като между страните е възприет следният механизъм: за изплащане на компенсациите, касаещи ученици и пенсионери общината ползва средства от републиканския бюджет до размера, определен в чл. 8 и чл. 9 от Наредба № */31.03.2006 г., които суми са изплатени изцяло на ищеца, а за разликата до пълния размер на намалението – от общинския бюджет, като само за учениците общината е заплатила част от дължимите компенсации, поради което исковата претенция касае дължимия остатък до пълната себестойност на картите за пенсионери и неплатената разлика от този остатък за картите за ученици.

Ищецът е обективирал становище, че претенцията за главница не е погасена по давност, тъй като вземането не представлява периодично плащане, а задължението на общината за компенсация на абонаментните карти, издавани от превозвача на правоимащите лица е в зависимост от отделните договори за превоз, сключени с тези лица. Като основание за дължимост на претендираната лихва са посочени месечните разчети. Също 2 така е изложено, че в Постановление № 66/15.04.1991 г. са предвидени минимални задължителни намаления, като превозвачите могат да правят и по-големи намаления, когато считат това за икономически целесъобразно.

Наведени са аргументи, че Общинският съвет – С. ежегодно с Решение № 510/29.06.2017 г. и Решение № 668/06.02.2018 г. е приемал бюджет на общината за съответната година, в който са предвидени средства за компенсиране на намаленията на пътуванията на ученици и пенсионери в градския транспорт, както следва: за 2017 г. – 45 000 лв. и за 2018 г. – 45 000 лв.

На следващо място е отразено, че с влязлото в сила Решение № 36/11.02.2013 г. по т. д. № 193/2013 г. по описа на ОС – Смолян, потвърдено от АС – Пловдив, постановено между същите страни, общината е признала задължението си за компенсация на продадените карти до размера на реалната стойност на всяка една от тях по същия договор, но за предходен период.

Релевирано е искане за осъждане на О. С. за заплащане на претендираните суми за периода 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г., произтичащи от сключения между страните Договор от 01.07.2003 г., дължимата законова лихва върху главницата за периода 01.10.2021 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.

В предвидения от закона срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове по основание и размер, като е навел доводи, че действително на 01.07.2003 г. е сключил с ищцовото дружество Договор за възлагане на обществен превоз на пътници, но за процесния период общината не е поела задължение за заплащане пълната стойност на продадените карти и билети на посочените категории лица. Посочено е, че такова задължение не е възникнало и по силата на Постановление № 66/15.04.1991 г. на МС за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани, тъй като в него е предвидено, че намаленията в цените и безплатните пътувания са за сметка на превозвачите, като компенсациите са до размера на определените за тази цел средства в държавния бюджет, в какъвто смисъл са и Наредба № */31.03.2006 г. /отм. 2015 г./ и Наредба от 29.03.2015 г.

3

Направен е извод, че ищецът, както и останалите превозвачи, не изпълнява процесния договор на загуба в продължение на 20 г., тъй като не е предприел никакви действия по неговото прекратяване и предвид получаваните компенсации както от държавния бюджет, така и допълнителни компенсации по решение на общинския съвет.

Наведени са доводи, че няма подписан анекс във връзка с разпределяне на компенсациите, но между страните има установени правила и механизъм на плащане – депозиране на справки от превозвачите за изминатите километри, въз основа на което се определя квотата от броя на продадените абонаментни карти, а от тази справка се определят дължимите компенсациите от държавния и от общинския бюджет. Посочено е, че общинският съвет приема предварително решения, включващи по 6 лв. компенсация за продаваните с намаление карти, в който смисъл са и влезлите в сила решения по т. д. № 193/2011 г. и т. д. № 16/2013 г. по описа на ОС - Смолян.

На следващо място ответникът е изложил аргументи, че за процесния период ищецът е правил по-големи от нормативно установените намаления на абонаментните карти, предвидени в чл. 19, т. 5 и т. 6 от Наредбата от 29.06.2015 г. и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Постановление № 66/1991 г.

Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност /3-годишна/ досежно претендираната главница и за недължимост на претендираната лихва, поради липса на определен падеж и отправена покана за плащане.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искови претенции и за присъждане на разноските по делото.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Възникналите между страните облигационни правоотношения са обективирани в Договор от 01.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници, с който О. С. в качеството на възложител и „О. Е.“ ООД, гр. Смолян в качеството на изпълнител са се договорили търговското дружество да извърши обществен превоз на пътници по утвърдените маршрутни разписания на конкретно посочени автобусни линии, за срок от 5 години, 4 считано от датата на подписване на договора и до приключването на конкурс за възлагне на обществен превоз на пътници със сключване на договор със спечелилия участник, какъвто конкурс обаче към настоящия момент не е проведен. В чл. 3.6 от този договор е предвидено, че „възложителят се задължава да разпределя компенсациите от съответните намаления за градските и междуселищни пътувания на превозвача, обслужващ съответната транспортна схема. Разпределението се уговаря с Анекс към настоящия договор“, като такъв анекс страните не са подписали.

Безспорно по делото е, че стойността на компенсацията за процесния период, дължима от републиканския бюджет, както и фактурираните от ищцовото дружество суми, са изплатени от страна на ответника.

С влязлото в сила Решение № 36/11.02.2013 г. по гр. д. № 193/2011 г. по описа на ОС – Смолян частично са уважени и частично са отхвърлени предявените от „О. Е.” ООД, гр. Смолян срещу О. С. искове за присъждане на суми по Договор от 01.07.2003 г. по конкретно изброени фактури.

С Решение № 375/03.10.2013 г. по т. д. № 16/2013 г. по описа на ОС – Смолян О. С. е осъдена да заплати на „О. Е.” ООД, гр. Смолян сумата в размер на общо 110 334.28 лв., от които 90 520.60 лв. главница 19 813.68 лв. лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба /27.02.2013 г./ до окончателното й изплащане, представляващи неизплатени задължения, обективирани в сключения между страните Договор от 01.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници и в конкретно изброените 69 фактури, като исковете за разликата над присъдените до претендираните размери са отхвърлени, като неоснователни и производството по делото е прекратено в частта за разликата над 20 746.62 лв. мораторни лихви до претендираните 20 872.04 лв. мораторни лихви, поради частичен отказ от иск. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Общински съвет – С. е взел следните решения, с които е приел бюджета на общината за съответната година, като е утвърдил и суми за компенсиране, а именно: Решение № 510/29.06.2017 г. – 45 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт и Решение № 668/06.02.2018 г. - 45 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е 5 установило, че за периода 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г. ищцовото дружество е предоставяло транспортни услуги на съответните категории пътници, като за всеки месец е издавало справка за абонаментните карти /общ брой и припадащ се дял/ с намалени цени на ученици и дължима сума за компенсиране, въз основа на които е издавало и съответните фактури, респективно по счетоводни данни няма неизплатени от О. С. суми по издадени от ищцовото дружество фактури, касаещи намаленията по абонаментните карти.

На следващо място вещото лице е посочило, че за процесния период минималното намаление на цената на абонаментна карта за ученици, определено по Наредба, приета с ПМС № 163/29.06.2015 г. е 30 %, равностойно на 15 лв., а „О. Е.“ ООД, гр. Смолян е продавало картите на ученици с намаление от 50 % или на цена 25 лв., като компонентите за една карта за ученик са: 1/ 25 лв. - сума, заплащана от ученика /определя се от превозвачите/; 2/ 6.20 лв. - компенсация, заплащана от МФ /нормативно определена/; 3/ 6 лв. - компенсация, заплащана от О. С. /определя се с решение на общинския съвет/ и 4/ 12.80 лв. - некомпенсирана част /зависи от сумата, заплащана от ученика и от пълната стойност на картата/, която до процесния период е оставала за сметка на превозвача и която за процесния период е в размер на общо 21 258 лв. По същия начин вещото лице е направило изчисленията и досежно картите за пенсионери - минималното намаление на цената на абонаментна карта за тях, определено по наредбата е 20 %, равностойно на 10 лв., а „О. Е.“ ООД, гр. Смолян е продавало картите на пенсионери с намаление от 76 % или на цена 12 лв., като компонентите за една карта за пенсионер са: 1/ 12 лв. - сума, заплащана от пенсионера /определя се от превозвачите/; 2/ 3.95 лв. - компенсация, заплащана от МФ /нормативно определена/ и 3/ 34.05 лв. - некомпенсирана част /зависи от сумата, заплащана от пенсионера и от пълната стойност на картата/, която до процесния период е оставала за сметка на превозвача и която за процесния период е в размер на общо 128 267 лв. Според направените в заключението изчисления некомпенсираната част до пълната стойност на картите за процесния период, в случай, че цената, заплащана от ученици, съответно пенсионери е била определена на база минимално нормативно намаление, е в размер на общо 3 363 лв. за ученици и 22 791 лв. за пенсионери.

Разпечатката съдържа 30 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7b05e3a-b5ca-469b-a5b7-806f71e27c11