Определение № 456 от 17.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. Ловеч, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА А. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. Гражданско дело №

20254300100438 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпи молба от „Юробанк България“АД с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление в ****, представлявана от адв.И. К. В.-САК,с искане за изменение на постановеното Решение №82/17.04.2026г.,пост.по делото,в частта на разноските. Възразява,че при установеното различие в договорите за правна помощ по отношение годината на сключване и въз основа на които е уговорено и се твърди,че е платено адвокатското възнаграждение,не са налице доказателства за реално плащане на претендираните суми.Сочи,че в списъка по чл.80 от ГПК пълномощникът на ищците е заявил,че е сключил с тях Договор от 15.04.2024г.,а по делото е приложен Договор от 15.04.2025г. В приложените платежни нареждания е посочено,че плащането е по договор за правна защита от 10.04.2025г. Счита,че това плащане не може да се отнесе до настоящето представителство,поради което не следва да се съобразява като реално направен разход.

На следващо място моли да се намали присъденото възнаграждение,тъй като е прекомерно и несъответно на идентичната защита,оказана от пълномощника на страните.Не се е наложило ищците да бъдат защитавани отделно по направеното от банката възражение за прихващане,поради което не се дължи възстановяване и на допълнителния хонорар от 4600лв.

Моли да се измени решението в частта на разноските и на ищците се присъди за възстановяване възнаграждение от 5500лв.общо, или при евентуалност до 11 000лв.общо за двамата.

Постъпи отговор от ищците,чрез пълномощника им адв.В. К.-АК-Плевен,в който възразяват по искането на ответника. Не счита че са налице основания за незачитане на извършеното плащане по банков път на уговорения в договора за правна защита и съдействие хонорар. Декларира,че с тези клиенти не е имал други производства и казуси,по които да са уговаряли и да са му заплащали хонорари.

По възнаграждението от Договора от 18.12.2025г.,уговорено за защита срещу възражението за прихващане на ответника,се позовава на съдебна практика,в която се приема,че с 1 такова възражение се въвежда нов елемент в предмета по делото,с цел отхвърляне или намаление на претенцията по първоначалния иск и по него също се дължи произнасяне.Поради това счита,че уговарянето на допълнително възнаграждение за защита срещу това възражение,е допустимо и основателно,така както ако е предявен насрещен иск.

По възражението за намаляване на присъденото възнаграждение,с оглед идентичността на защитата на двамата ищци, счита че платеното в случая възнаграждение от общо 15 600лв.,не е прекомерно,тъй като този размер е съответен на дължимото съгласно Наредба №1/2004г.на ВАС за защитата на единия от тях. Съобразено е и с оказаната защитата по обективно съединените искове.Моли да се остави без уважение молбата по чл.248 от ГПК.

По допустимостта.

Искането е подадено в срок,при съобразяване,че решението е връчено на ответника на 11.05.2026г.,а искането е подадено на 18.05.2026г. От страната е представен и Списък на разноските по реда на чл.80 от ГПК, което й осигурява процесуалната възможност да инициира настоящето производство, съгл.чл.80, ал.1,изр.ІІ-ро то ГПК.

По същество.

Съдът намира,че молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна.

В решението съдът подробно е изложил мотиви какви критерии е приложил при определяне на дължимия за възстановяване на ищците адвокатски хонорар. Налице е договор за правна защита и съдействие от 15.04.2025г.,а посочената „2024“ е техническа грешка.Представени са и доказателства за направен превод по банков път по повод договора за правна защита и съдействие и той съответства като период със сключения договор за правна защита.Няма основания за съмнение в относимостта на това плащане към настоящето процесуално представителство.

Съдът не намира основания да променя становището си за дължимия адвокатски хонорар по възражението за прихващане,защото и по него пълномощникът е изложил правни и фактически доводи и е изпълнил професионалния ангажимент за защита на правата на клиентите му.

Относно идентичността на защитата,съдът при произнасянето е изложил подробни аргументи и също няма основание за промяна на постановеното.При определяне на окончателния адвокатски хонорар съдът е приложи относимите критерии като правната и фактическа сложност, практиката на СЕС,реално извършените действия по процесуално представителство и е обосновал извод за размера на полагащия се за възстановяване адвокатски хонорар. Конкретно е посочена и отчетена идентичната защита на двамата ищци,с оглед еднаквото им качество в материалното правоотношение.Приложен е и принципът за достойно заплащане на адвокатския труд.

Съобразявайки тези критерии е присъден адвокатски хонорар,който е в границите на дължимия само за един от ищците.

По изложените съображения молбата на „Юробанк България“АД за изменение на решението в частта на разноските,следва да се остави без уважение.

Затова и на основание чл.248 от ГПК, ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Юробанк България“АД с ЕИК **********, 2 със седалище и адрес на управление в ****, представлявана от адв.И. К. В.-САК, за изменение на Решение №82/17.04.2026г.,пост.по гр.д.№ 438/2025г. на ОС-Ловеч,в частта на разноските, като неоснователно.

Определението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването на страните пред АС-Велико Търново.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________

3