Решение № 20212 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20212 гр. С., 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20231110108744 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..... срещу А. М. В., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1 999,16 лв. – глА.ца, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху глА.цата, считано от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 360,63 лв., представляваща лихва за забава върху глА.цата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г., сумата от 25,01 лв. глА.ца за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 5,25 лв., представляваща лихва за забава върху глА.цата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.

“....”, бл. ...., аб. № ....., и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.11.2022 г. по ч.гр.д. № 58420/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да 1 заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Претендира разноски и възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът А. М. В., чрез особения представител адв. А. А. Х., в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените искове.

Оспорва да е в облигационно отношение с ищеца, тъй като не бил собственик или вещен ползвател на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не оспорва исковете, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и прА. изводи:

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на Е.С. като услуга, която се ползва от самата Е.С.. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в 2 режим на Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на Е.С. искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата Е.С., затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Когато върху имота има учредено вещно право на ползване, се поставя въпросът как се разпределя отговорността за задълженията за топлинна енергия между собственика и вещния ползвател на топлоснабдения имот.

Законът не урежда солидарната им отговорност, поради което ищецът следва да потърси вземането си от един от тях. В съдебната практика се приема, че в този случай клиент на топлинна енергия и страна в облигационното отношение с топлофикационното дружество пак по правило следва да е титулярът на вещното право на ползване. И това е така, защото съгласно чл.

57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на имота. Вещното право на ползване дава изключително право на титуляра му да владее и ползва имота, като лишава собственика от тези правомощия и той остава притежател само на т.нар. гола собственост. Следователно, след като само вещният ползвател извлича ползите от вещта, е оправдано именно той да понесе цялата тежест във връзка с ползването й. В подкрепа на това становище е и разпоредбата на § 1, т. 2а ДР ЗЕ, която предвижда, че “битов клиент” e клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Или може да се направи изводът, че поначало собственикът на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия, но ако върху имота има учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, ползвателят се явява клиент на топлинна енергия, а не собственикът.

От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., дело № 50419 от 30.12.1997 г., се установява, че ответникът А. М.

В. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ ателие № 3

5, по ценообразуване № 2, находящо се в гр. С., ...., бл. ..... С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., дело № 008 от 15.03.2017 г. на нотариус В.А., вписана под № ... в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СРС, ответникът дарява гореописания недвижим имот на своята майка Д.Я. В.а, като си запазва пожизнено право на ползване върху имота.

По делото е представена молба-декларация вх. № 703/10.01.1998 г. от ответника до “ФИРМА” АД за откриване на партида за процесния имот на негово име.

По делото не се твърди, а и не са представени доказателства да е настъпило правоприемство между собственика на имота – Д.Я. В.а и ответника, в качеството му на вещен ползвател на имота, както и за прекратяване на вещното право на ползване върху самостоятелния обект – ателие № 5 по някой от предвидените в закона начини. Не се твърди, а и не са представени доказателства да е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и собственика на имота Д.Я. В.а по смисъла, разяснен с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, а именно – подаване на заявление-декларация от страна на собственика за промяна на титуляра на партидата за имота, въз основа на притежаваното от нея право на собственост.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС вещното право на ползване се погасява със смъртта на носителя му. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява правото на ползване върху процесния имот, запазено в полза на ответника с посочения по-горе нотариален акт от 15.03.2017 г., да е погасено с настъпването на смъртта му или с прехвърляне на правото на ползване на трето лице.

С оглед на тези обстоятелства и по горните мотиви съдът приема, че обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение доставяната до имота топлинна енергия, е ответникът, в качеството му на титуляр на вещно право на ползване върху имота, а не собственикът Д.Я. В.а, притежаваща единствено т.н. “гола собственост върху същия”. Не се твърди, а и не бяха представени доказателства собственикът да притежава качеството потребител/клиент на доставената до процесния имот топлинна енергия, поради което и предявените искове срещу титуляра на вещното право на ползване, който е и титуляр на откритата при ищеца партида за имота, се явяват основателни.

Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие 4 и потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. “ФИРМА” ЕАД ежемесечено е извършвала отчети на общия топломер, който е от търговски тип АС и е преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата. Вещото лице установява, че за процесния абонат не се изчислява топлинна енергия за отопление на имот. Изчислена е топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване в имота. Посочено е, че в имота не е монтиран водомер, а изчислението е на база за 1 брой потребител, като за 2020 г. потреблението е коригирано според отчетената разлика по общ топломер. От експертизата се установява още, че за процесния имот топлинна енергия за отопление от сградна инсталация се разпределя според пълния отопляем обем – 80 кубични метра и този на етажната собственост – 9 308 кубични метра. СТЕ установява, че сумата за ТЕ за процесния имот е определена съгласно действаща нормативна уредба и актуални цени на ТЕ за исковия период. Установено е, че технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. При тези данни вещото лице заключава, че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот и период в съответствие с действащата нормативна уредба.