Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1646 от 27.12.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4613/2019
Вид
Решение № 1646
Подписан
27.12.2019
В сила
10.04.2020
Състав
ПЕТЯ КРЪСТЕВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.3, б."а" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ номер

1646, 27.12.2019г., град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, осми наказателен състав, на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав :

Председател : Петя Георгиева

Секретар :

Гергана Стефанова

Прокурор :

…………………. като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 4613 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по повод жалбата на М.Т.И. с ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** против наказателно постановление № 19-0769-002469/10.06.2019г., издадено от началника на група към сектор “ПП” КАТ при ОД МВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление, като се иска неговата отмяна.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок от надлежно легитимирано лице и е допустима.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от правна и фактическа страна следното.

На 26.04.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това че на 26.04.2019г., около 19:35 часа в гр.Бургас, на паркинг на магазин „Джъмбо“, като водач на лек автомобил „*****” с рег.№ ****************, при движение на заден ход ударил паркирания зад него лек автомобил „****“ с рег.№ ******* в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДВП, след което е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие и не е останал на място за установяване на щетите в нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.

От формална страна в акта са налице реквизитите на чл.42 от ЗАНН. При съставянето на акта жалбоподателят не е направил възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.

Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от същия закон - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Налице са законоустановените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е индивидуализирано обстоятелствено и пълно. Актът е съставен в предвидения в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок от установяване на нарушителя, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставяне на акта.

От разпита на свидетелите Д.А. и М.Т., последният очевидец на пътнотранспортното произшествие безспорно се установява, че жалбоподателят, не е съобразил поведението си, като водач на моторно превозно средство с вменените му задължения в чл.40, ал.1 от ЗДвП, а именно преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна визираното нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност в съответствие с чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, предвиждаща глоба 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад.

Показанията на свидетелката С.Г. съдът не кредитира изцяло, а само в частта, кореспондираща с останалите доказателства по делото. Г. е близка роднина - майка на жалбоподателя и според съда показанията и са заинтересовани от изхода на делото и поддържат единствено защитната му теза пред съда.

Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

От събраните доказателства в т.ч. показанията на разпитаните свидетели се установява по безспорен начин, че жалбоподателят след допуснатото пътнотранспортно произшествие не е спрял, за да установи вредите от него, като е напуснал местопроизшествието с управлявания от него автомобил в нарушение разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.

Според цитираната разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Деянието е осъществено от жалбоподателя от обективна и субективна страна. Същият е бил допълнително издирен от органите на „Пътна полиция” при ОД на МВР- Бургас.

Не е налице хипотезата по чл.28 от ЗАНН.

Констатираното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

В конкретния случай наложените наказания са индивидуализирани към минимума - глоба от 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.

Така индивидуализирани и двете наказания се явяват достатъчни за постигане целите на чл.12 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№ 19-0769-002469/10.06.2019г., издадено от началника на група към сектор “ПП” КАТ при ОД МВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП на М.Т.И. с ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** е наложена глоба в размер на 20/двадесет/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 / един/ месец

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:/п/

Вярно с оригинала:З.К.