Решение № 3294 от 16.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3294 гр.В., 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. М. при участието на секретаря Т.А.. Т. като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20233110114105 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба с предявени претенции на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от страна на ищците М. С. М., с ЕГН ********** от *** и К. С. К., с ЕГН **********, от ***, чрез процесуалния им представител адв. М. К. от АК – В., против ответната страна „**“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.М. и Д.М., с процесуален представител юрисконсулт И. М..

Предявени са искове от главно встъпилото лице на осн. чл.225 от ГПК О. Д. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в ***, чрез процесуалния представител адв. К. К. - АК гр.В., на основание чл.124, ал.1 от ГПК, против М. С. М., К. С. К. и „**“ АД, и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД против „**“ АД.

В първоначалната искова молба ищците М. С. М. и К. С. К. твърдят, че са наследници на Б.Т.К. – бивш жител на гр.В., починала на *** г. в ***, като те са нейни дъщери. След смъртта на бащата на ищците и съпруг на Б.Т.К., последната през 2002 г. сключила нов граждански брак с О. Д. Б. в САЩ, ***. С кончината на Б. К. този брак бил прекратен. Фактът на смъртта на Б.Т.К. бил обявен от съпруга й О. Д. в края на месец август 2021 г. пред службата по гражданско състояние при Община **. През 2001 г. наследодателката на ищците открила банкови влогове в български левове и валута в клон на ответното дружество в гр.В.. След смъртта на Б. К. ищците посетили банковия клон и поискали да получат достъп до банковите влогове на тяхната майка, по сключените от нея договори за откриване на банкови влогове, както и да узнаят съдържанието и размера на валутните и левови авоари. От страна на ответника те получили отказ за достъп до влоговете по разкритите сметки, като им била отказана и информация за размера на 1 средствата. Мотивът за отказ на банката бил, че липсва официален документ от САЩ, **, в който да са посочени наследниците на Б. К., съгласно местния закон; или друг аналогичен документ, съгласно местното законоделество, снабден с апостил и преведен на български език от преводач, чийто подпис да е заверен нотариално.

Ищците считат, че заявеният отказ от ответната страна да им предодтави достъп до банковите влогове на тяхната майка представлява неизпълнение на насрещно договорно задължение, незачитане на правата им и законните им интереси и неправомерно вмешантелство в тяхната имуществена и правна сфера. Изтъкват, че О. Б. не притежава имуществени права върху паричните авоари в лева и валута по влоговете на Б. К..

Средствата по влоговете представлявали лично имущество на Б. К. по правилото на чл.22 от СК. Паричните влогове се считали изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считали лична собственост на съпруга, на чието име те са придобити, независимо от това дали са били придобити по време на брака или в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Ищците твърдят, че претенциите им са относно наличните авоари по сметките на тяхната майка, които възлизали на 15 783, 57 лева и 17576, 85 лева /8986, 90 евро/, които им се дължали ведно със законната лихва за забава. Считат, че от страна на банката е налице неизпълнение на договорно задължение и отправят изявление за разваляне на договора. Предвид тези обстоятелства ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да върне на всяка от тях по 7891, 79 лв., представляща половината от 15 783, 57 лева; 8788, 43 лв, представляща половината от 17576, 85 лв., както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на всяка от тях по 1734, 27 лв., представляваща половината от 3468, 53 лв. – лихва за забава за периода от 28.08.2021 г. до дата на завеждане на исковата молба и 1931, 31 лв., представляваща половината от 3862, 61лв. – лихва за забава за периода от 28.08.2021 г. до дата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

В хода на делото, с молба от 31.05.2024 г., както и на насроченото съдебно заседание на 13.07.2026 г., ищците са заявили увеличение на исковете, като претендират ответната страна да бъде осъдена да заплати на всяка от тях сумите от по: 23480, 04 лв., равняваща се на 12005, 15 евро, представляваща сума по Разплащателна сметка в лева № ***; 4493, 45 евро, представляваща сума по Разплащателна сметка в евро № ***. Претендират и първоначално заявените суми на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на които не са заявили изменение на исковете. Ищците претендират да им бъдат платени и направените по делото разноски.

В представения писмен отговор ответната страна твърди, че счита исковите претенции за неоснователни. Твърди, че Б. К. е била клиент на банката, като към датата на подаване на отговора тя е титуляр на: Разплащателна сметка в лева: ***, с наличност към 12.12.2023г. - 46 960,07 лв. , открита на 28.12.1999 г.; Спестовна сметка в евро: ***, с наличност към 12.12.2023 г. - 8 923,40 евро, открита на 29.07.2019 г. и Спестовна сметка в долари: ***, с наличност към 12.12.2023 г. - 6.25 USD, открита на 02.08.2019 г. На 25.08.2021 г. ищцата М. М. депозирала пред ответната страна заявление, с което уведомила банката, че 2 е наследник на Б. К. по силата на наследствено правоприемство по чл.5 ЗН, но не представила удостоверение за наследници на наследодателката си, а представила такова, издадено на името на С.Б.К. - неин баща, в което фигурирало името на неговата преживяла съпруга. До датата на заявлението на ищцата пред банката преживелият съпруг на Б. К. - О.

Б. не манифестирал пред българските власти акта за настъпилата й смърт по българското законодателство и не предоставил копие от акта за нейната смърт. Той се явил пред банката месец септември 2021 г. и представил удостоверение за наследници изх.№ *** г., издадено въз основа на акт за смърт № *** г., съставен в гр.В., район **, в което било удостоверено, че Б. К., след смъртта си е оставила следните наследници по закон: О. Д. Б. - съпруг; М. С. М. дъщеря и К. С. К. - дъщеря. По-късно Б. представил и удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №*** г., съставен в ** в което удостоверение било посочено, че Б. К. е сключила граждански брак на ** г. в САЩ с О. Д. Б..

Последният предоставил и документ, издаден от **, в който се удостоверявало сключването на граждански брак с Б. К. на ** г., както и документ, издаден от здравните служби на **, в който се удостоверявало настъпването на смъртта на Б. К. на **г. в **, САЩ. Банката не изплатила на О. Б. припадащата му се част от паричните влогове на Б. К., тъй като те били блокирани вследствие заявлението на ищцата М.. Предвид това ответната страна уведомила ищцата М. М., че счита, че починалата е имала обичайно местопребиваване в САЩ по смисъла на чл.89, ал.1 от КМЧП, поради което за разпределението на сумите по влоговете следва да се приложи американския закон, като наследниците и техните дялове следва да бъдат определени съгласно приложимото американско право. Ответната страна заявява, че следва да извърши изплащане единствено, ако претендиращите наследници се явят заедно и получат заедно сумите по влоговете, без банката да бъде обвързана с разпределяне на дяловете между всички претендиращи лица. Впоследствие ищците депозирали в банката ново заявление от 25.11.2022 г. в което изразили несъгласие със становището на ответника.

Към това заявление ищците приложили и удостоверение за наследници изх.№*** г., удостоверяващо че С.Б.К. е починал на ** г. и е оставил за наследници по закон ищците и Б.

К..

Ответната страна счита, че ищците не представят годни доказателства за смъртта на своята праводателка и качеството си на наследници на Б. К., тъй като удостоверението за наследници на С.К. не може да служи, за годно доказателство относно смъртта на Б. К., доколкото в него е посочена като преживяла съпруга, кръга на нейните наследници по закон, както и относно факта, че тя е праводател на ищците. Твърди, че тя е починала в САЩ, като съгласно акта за смърт, изготвен от американските органи, тя е оставила преживял съпруг, който е в кръга на лицата, имащи право да наследят Б. К.. Ответната страна заявява, че в настоящия случай по въпроса за наследяването е приложим не българският, а американският закон, на **, който на основание чл.89 от КМЧП трябва да бъде приложен като правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Също така съгласно приложимото право следва да бъдат определени моментът и мястото на откриване на наследството, кръгът и редът на наследниците и техните наследствени дялове, способността да се наследява, поемането на 3 задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците, приемането и отказа от наследство (ако има такъв), сроковете за приемане на наследството, разполагаемата част, както и условията за действителност на завещанието, ако има такова, съгласно разпоредба на чл.91 от КМЧП. Страната счита, че липсата на данни за тези обстоятелства поставя банката в невъзможност да изпълни задължението си за плащане на правоприемниците по договорите за паричен влог. По тези съображения ответната страна моли съда да отхвърли предявенвите претенции като неоснователни и да присъди в полза на банката направените разноски по делото.

Главно встъпилото лице О. Д. Б. твърди в предявената от него искова молба, че е сключил граждански брак с Б.Т.К. в САЩ, ***, на ** г. Твърди, че гражданският брак е прекратен със смъртта на К., която е починала в САЩ в ** на ***, където обичайно са пребивавали двамата съпрузи. През месец август 2021 г. Б. се върнал и установил в България. Твърди, че той е наследник на починалата К. и поради това притежава правото да претендира изцяло вложените от нея в банката суми. Счита, че с оглед мястото на смъртта на титуляря на сметките и откриването на наследството, наследяването следва да се уреди от правото на държавата, в която наследодателят К. е имала обичайно местопребиваване към момента на смъртта си, а именно САЩ, ***. В САЩ наследяването се уреждало чрез завещание, а при липса на токова починалият се наследявал от неговия най-близък роднина.

Когато починалият бил семеен, неговият най-близък роднина се явявал преживелият съпруг.

Б. К. не оставила завещание нито в САЩ, нито в България. Затова главно встъпилото лице предявява спрямо ищците и ответната страна установителни искове, с искането да бъде признато за установено спрямо всяка от първоначалните страни по делото – ищците М. С. М. и К. С. К., че главно встъпилото лице е титуляр на следните вземания към „**“ АД: по Разплащателна сметка в лева № *** - сума в размер на 23 480, 04 лв.; по Разплащателна сметка в евро № *** - сума в размер 4 461,70 евро и по Разплащателна сметка в щатски долари № *** - сума в размер на 3,13 долар; както и да приеме за установено спрямо и „**“ АД, че той е титуляр на сумите представляващи пълния размер на паричните средства по банковите влогове, притежавани приживе от Б.Т.К., като преживял съпруг, най-близък неин роднина, както следва: по Разплащателна сметка в лева № *** - сума в размер на 46 960,07 лева; по Разплащателна сметка в евро № ***, - сума в размер на 8 923,40 евро и по Разплащателна сметка в щатски долари № ***, - сума в размер на 6,25 долара. Предявява и осъдителен иск спрямо банката, с искане да бъде осъдена „**“ АД да заплати на О. Д. Б. сумите по Разплащателна сметка в лева № ***, с налични авоари към 12.12.2023 год. в размер на 46 960,07 лева; по Разплащателна сметка в евро № ***, с налични авоари към 12.12.2023 год. в размер на 8 923,40 евро и Разплащателна сметка в щатски долари № ***, с налични авоари към 12.12.2023 год. в размер на 6,25 долара. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ищците и главно встъпилото лице са наследници на Б. К., то да приеме за установено спрямо двете ищци и банката, че О. Д. Б. е титуляр на вземанията към банката в размер на 1/3 от пълния размер на паричните средства по банковите влогове, както и да осъди банката да му изплати 1/3 от сумите по посочените по-горе сметки. Главно 4 встъпилото лице претендира и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.