Решение № 1362 от 08.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. Пазарджик, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело № 20235220102999 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение.

Ищецът „**я“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „**,, твърди да е изправна страна по няколко облигационни правоотношения с ответника Д. З. К. с ЕГН ********** от с.**, произтичащи от следните договори:

В изпълнение на договор за мобилни услуги от 17.02.2021г. със срок на действие 24 месеца, ищецът твърди да е предоставил на ответника мобилни услуги с предпочетен номер +** по програма „Тотал +“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 52.99 лв. за целия срок на договора, а след неговото изтичане – 57.99 лв. Твърди, че ответникът не е заплатил абонаментните такси за отчетния период 05.03.2021г. – 04.06.2021г. в общ размер на 194.42лв. Твърди, че поради неизпълнението ответникът дължи и неустойка по чл.2 от раздел ІV в размер на 159.43 лв.

Към този предпочетен номер страните сключили и договор за лизинг от 17.02.2021г., в изпълнение на който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване устройство „Huawei P Smart 2021 128 GB “ на 1 преференциална лизингова цена от 206.77лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 8.99 лв. Твърди, че ответникът не е заплатил лизинговите вноски в размер на 197.78лв. Поради неизпълнението същият дължи и неустойка по чл.12 от Общите условия към договора за лизинг в размер на 257.12лв., представляваща разликата между стандартната и преференциалната цена на устройството.

Пак към този предпочетен номер страните сключили и втори договор за лизинг от 17.02.2021г., в изпълнение на който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване базови аксесоари срещу заплащането на 23 месечни лизингови вноски по 2.27 лв. Твърди, че ответникът не е заплатил лизинговите вноски в размер на 49.94лв.

В изпълнение на договор за мобилни услуги от 17.02.2021г. със срок на действие 24 месеца, ищецът твърди да е предоставил на ответника мобилни услуги с предпочетен номер +** по програма „Интернет + 16.99“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 16.99 лв. Твърди, че ответникът не е заплатил абонаментните такси за отчетния период 05.03.2021г. – 04.06.2021г. в общ размер на 51.87лв. Твърди, че поради неизпълнението ответникът дължи и неустойка по т.9 от договора в размер на 42.48 лв.

Към този предпочетен номер страните сключили и договор за лизинг от 17.02.2021г., в изпълнение на който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване устройство „ZTE MF971RS“ на преференциална лизингова цена по т. 5 от договора. Поради неизпълнение на договора за мобилни услуги ответникът дължи и неустойка в размер на 89.34лв., представляваща разликата между стандартната и преференциалната цена на устройството.

Ищецът твърди, че задълженията на ответника по всички договори са в размер на 1042.38 лв. и са отразени в следните фактури:

- фактура №7318306701 от 05.04.2021г., съставена за отчетния период на потребление от 05.03.2021 г. до 04.04.2021 г., на стойност 98.41 лв. /от които дължими 66.58лв. поради частично плащане от 3.58 лв./, с падеж до 20.04.2021 г., включваща 16.99 лв. – абонаментна такса за номер **, 70.16лв. – абонаментна такса и използвани услуги за номер **, 8.99лв. – лизингова вноска за номер ** и 2.27 лв. – лизингова вноска за номер **;

2

- фактура №7319528029 от 05.05.2021г., съставена за отчетния период на потребление от 05.04.2021 г. до 04.05.2021 г., на стойност 93.52 лв., с падеж до 20.05.2021 г., включваща 17.89 лв. – абонаментна такса за номер **, 64.37лв. – абонаментна такса и използвани услуги за номер **, 8.99лв. – лизингова вноска за номер ** и 2.27 лв. – лизингова вноска за номер **;

- фактура №7320995505 от 05.06.2021г., съставена за отчетния период на потребление от 05.05.2021 г. до 04.06.2021 г., на стойност 91.72 лв., с падеж до 20.06.2021 г., включваща 16.99 лв. – абонаментна такса за номер **, 63.47лв. – абонаментна такса и използвани услуги за номер **, 8.99лв. – лизингова вноска за номер ** и 2.27 лв. – лизингова вноска за номер **;

- фактура №********** от 05.08.2021г., съставена за отчетния период на потребление от 05.07.2021 г. до 04.08.2021 г., на стойност 762.31 лв., с падеж до 20.08.2021 г., включваща 42.48лв. – неустойка за номер **, 89.34 лв. – сума за мобилно устройство за номер **, 159.43 лв. - неустойка за номер **, 170.81 лв. – лизингови вноски за номер ** и 43.13 лв. – лизингови вноски за номер **, 257.12 лв. - сума за мобилно устройство за номер **.

Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №752/2023г. на РС – гр.Пазарджик., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение в размер на 1042.38 лв., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът, чрез особен представител по чл.47, ал.5 ГПК, оспорва сключването на договорите, предоставянето на мобилните услуги и получаването на лизинговите вещи от ответника. Оспорва автентичността на подписите, положени от името на ответника във всички договори и допълнителни споразумения. Оспорва представените от ищеца фактури при твърдение, че същите не установяват количеството и стойността на услугите и в тях фигурират задължения по застрахователни правоотношения, които не са част от процесните договори.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в 3 чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

По иска за абонаментни такси и лизингови вноски:

За основателността на този иск ищецът следва да докаже наличието на договор за далекосъобщителни услуги, по който е предоставил на ответника договорените услуги, размера на абонаментните такси за съответния период и тяхната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането на изпълнението /ако твърди такова/.

Установява се от представените от ищеца писмени доказателства: договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** от 25.08.2020г., изменен с допълнително споразумение към него от 17.02.2021г., както и два договора за лизинг от 17.02.2021 г., че ищецът се е задължил да предостави на ответника за срок от 24 месеца мобилни услуги по програма „Тотал +“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя в размер на 52.99 лв. за целия срок на договора, а след неговото изтичане – в размер на 57.99 лв. При подписването на допълнителното споразумение от 17.02.2021 г., ищецът е предоставил на ответника ползването на мобилно устройство „Huawei P Smart 2021 128 GB“ на преференциална лизингова цена от 215.76 лв. /при стандартна цена на устройството без абонамент - 589.90 лв./, платима на 23 месечни лизингови вноски по 8.99 лв. и една последва вноска от 8.99лв., даваща право на ползвателя да придобие лизинговата вещ, при условия и срок, уговорени в договора за лизинг. Ищецът е предоставил на ответника и ползването на пакет от базови аксесоари /общо 4 бр./ срещу лизингова цена от 57.57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 2.27 лв. и една последва вноска от 2.27лв., даваща право на ползвателя да придобие лизинговите вещи, при условия и срок, уговорени в договора за лизинг.

Представен е и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** от 17.02.2021г. със срок на действие 24 месеца, с който ищецът се е задължил да предостави на ответника електронни съобщителни услуги по програма „Интернет + 16.99“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от 4 потребителя в размер на 16.99 лв. за целия срок на договора. В договора е посочено, че ищецът е предоставил на ответника ползването на мобилно устройство „ZTE MF971RS“ на преференциална лизингова цена от 19.99 лв.

/при стандартна цена на устройството без абонамент - 149.99 лв./. Не е представен договор за лизинг на това устройство, регламентиращ начина и срока за плащане на лизинговата цена от 19.99 лв., но същата не е включена в представените месечни фактури и не е предмет на вземането по заповедта за изпълнение.

Всички гореизброени договори са сключени при общи условия. Цената на мобилните услуги е уговорена като месечен абонамент. В чл.26 и 27 от ОУ е предвидено нейното заплащане да става въз основа на издадената фактура и в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаване.

Предвидено е издаването на фактурите за задълженията на потребителя да става ежемесечно до 5-то число на месеца. Указано е, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задълженията за заплащане на дължимите суми.

Съдът счита, че процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг са действителни и валидно обвързват страните по тях. Договорите за мобилни услуги имат минимално изискуемото съдържание по чл.228, ал.1 ЗЕС. Всички представени договори са подписани от страните по делото.

Оспорването от особения представител на ответника относно автентичността на договорите е неоснователно. Съдът въз основа на прието заключение от вещо лице е приел с определение по чл.194, ал.2 ГПК, че това оспорване не е доказано, а договорите са истински.

Страните са уговорили заплащане на мобилните услуги да става по предварително фиксирана цена /абонамент план/, която не зависи от конкретното потребление. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия.

Според Раздел IV, т.23, б. „б“ потребителят дължи цена за месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план.

5

Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса /вж. решение №196 от 03.06.2024 г. по в. гр. д. №264/2024 г. на ОС – Пазарджик/. По тези съображения съдът приема, че ищецът е изпълнил договорите за мобилни услуги, като е предоставил достъп до мобилната мрежа на ответника, поради което за ответника е възникнало задължението да заплаща уговорения абонамент.

Изпълнението на сключените между страните договорите за лизинг от страна на ищеца и предаването на лизинговите вещи на ответника също се установява от съдържанието на самите договори, в които е посочено, че с тяхното подписване от лизингополучателя същият потвърждава нейното получаване. С изпълнението на договорите от страна на ищеца за ответника е възникнало задължението да заплаща посочените в тях лизингови вноски.

Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.03.2023 г., всички претендирани от ищеца абонаментни такси и лизингови вноски са с настъпил падеж. Поради това за тяхната изискуемост е без значение дали договорите са прекратени едностранно от ищеца преди техния краен срок.