Определение № 776 от 12.07.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. Русе, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска

Членове:

Антоанета Атанасова

Виржиния К. Караджова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20244500500524 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. рег. № 9246/22.05.2024 г. на К. Е. Е. чрез адв.

Н. Р. против действията на ЧСИ рег. № 832 по изп. д. № 1240/2020 г., изразяващи се в налагане на възбрана на 18.11.2020 г., насрочване на опис за 19.06.2024 г., оценка и публична продан на недв. имот с идентификатор ***. Жалбоподателят твърди, че знаел за образувано при ЧСИ И.Х. изп. д. № 2877/2012 г., по отношение на което имал качеството на трето лице. За образуваното обаче изп. дело № 1240/2020 г. узнал едва с получаване на уведомление изх. № 6636/14.05.2024 г., че по искане на взискателя било насочено изпълнението към притежаван от него недв. имот с идентификатор ***, по което отново се оказало, че имал качеството на трето лице. Заявява, че е собственик на този имот, както към момента на налагане на възбраната, така и към насрочените опис, оценка и публична продан. Имотът бил в негово владение и върху него никога не е учредявана ипотека в полза на взискателя по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Според жалбоподателя, посочените в уведомителното писмо на ЧСИ договорни ипотеки са учредени в полза на банка върху поземлен имот ***, но не касаят построената в същия сграда с идентификатор ***, в която се намира притежавания от него имот. Намира, че той не обезпечава вземането по изп. д. № 1240/2020 г. и поради това предприетите спрямо него принудителни изп. действия са незаконосъобразни и следва да се отменят.

По реда и в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя по изп. дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД в които се взема становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, тъй като не се установява жалбоподателят да е собственик на имот с идентификатор ***. В случай, че се приеме че жалбата е насочена против предприетите принудителни действия към 1 имот с идентификатор *** се изразява отново становище за нейната недопустимост по подробно изложени съображения.

Останалите насрещни страни не са депозирали писмени възражения.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие, с които намира жалбата за неоснователна.

На 11.07.2024 г. е постъпила молба – уточнение от жалбоподателя вх. рег. № 7887, с която заявява, че е допуснал техническа неточност при изписване на идентификатора на притежавания от него недв. имот в подадената от него жалба.

Правилният идентификатор на имота бил ***. Заявява, че жалбата му следвало да се счита подадена против действията на ЧСИ по изп. д. № 1240/2020 г., насочени против имот с идентификатор ***. Иска съдът да се произнесе и по искане с правно основание чл. 438 ГПК за спиране на принудителните действия против така уточнения имот.

Въззивният съд като съобрази изложените в жалбата доводи, както и данните по изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Изп. дело № 1240/2020 г. по описа на ЧСИ И.Х. е образувано по молба на взискателя „ОББ“ АД /правоприемник на „СИБАНК ЕАД“ /против „Рали 2003“ ЕООД, „Сититайм“ ЕООД, „Ту Вис“ ЕООд и „Младост сити“ЕООД за събиране на парични задължения. По искане на взискателя съдебният изпълнител е наложил възбрана на недв. имоти, ипотекирани в негова полза, съгласно учредени договорни ипотеки от 24.11.2008 г. и 07.10.2009 г. С ипотеката от 24.11.2008 г. е ипотекиран поземлен имот ***, ведно с находящите се в него сгради и самостоятелни обекти.

Впоследствие длъжникът „Рали 2003“ ЕООД е извършил разделяне на този недв. имот и находящите се в него сгради. Така са обособени 11 поземлени имота с прилежащите към тях сгради, които вече са били предмет на втората ипотека от 07.10.2009 г., в т. ч. поземлени имоти с идентификатор *** и ***. В акта за тази договорна ипотека е уговорено, че тя обхваща и всички приращения и подобрения в ипотекираните имоти. На 26.01.2010 г. „Рали 2003“ЕООД прехвърля тези два поземлени имота на „Пропърти къмършъл“ ООД. Това дружества се снабдява с разрешение за строеж и построява в тях сгради с идентификатори *** и ***, в които са обособени самостоятелни обекти, прехвърлени от „Пропърти къмършъл“ ООД на трети лица. Един от тези самостоятелни обекти, а именно имот с идентификатор *** е прехвърлен през 2012 г. на Е.К. Е., който го купил в полза на жалбоподателя К. Е.. С молба вх. рег. № 13000/03.10.2019 г. на СВ Русе е подновена ипотеката, учредена с нот. акт № 69 от 2009 г.

На 02.08.2023 г като взискател по делото е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на основание представен договор за цесия. По негово искане е насрочен опис на част от възбранените имоти, един от които е и имот с идентификатор 2

***, собственост на жалбоподателя К. Е., на когото ЧСИ уведомление, съобразно разпоредбата на чл. 173 ЗЗД.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

От материалите по приложеното изп. дело безспорно се установява, че липсва насочено принудително изпълнение към имот с идентификатор ***, поради което жалбата се явява недопустима поради липса на правен интерес у жалбоподателя.

С подадената молба-уточнение от 11.07.2024 г. същият е заявил, че е допуснал техническа неточност в изписване на идентификатора и същият следвало да се чете като ***. При внимателен прочит на първоначално подадената жалба, в т. ч. и допълнение към нея от 22.05.2024 г. се установява, че никъде не е посочен такъв имот. Липсва някакво по-подробно описание, напр. площ, граници и пр., което би позволило констатиране на допусната техническа грешка. Обратно, изрично е искането за спиране на действията относно имот с идентификатор ***.

Изрично е посочено също така, че се обжалва насочване на изпълнението срещу този имот. На практика с молбата-уточнение жалбоподателят подменя предмета на спора.

Но дори и да се приеме за допустимо подобно уточнение, то жалбата отново се явява недопустима.

За да обоснове допустимостта й, въззивникът се позовава на хипотезата на ал. 4 на чл. 435 ГПК, съгласно която "Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната".

Настоящият жалбоподател, обаче, не попада в кръга субекти, посочени в нормата, т. е. няма качеството на трето лице.

Придобиването от жалбоподателя на самостоятелния обект с идентификатор *** е станало през 2012 г. след като е била вписана ипотеката върху поземлен имот *** през 2009 г., върху който е била построена сградата, където се намира обекта, собственост на жалбоподателя. Доколкото, видно от акта за договорна ипотека, е уговорено, че тя обхваща и всички приращения и подобрения в ипотекираните имоти, съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение към собствения на жалбоподателя имот, на основание чл. 173 ЗЗД.

При това положение въззивникът няма качеството на трето за изпълнението лице, а става длъжник по изпълнението, макар и с ограничена до обезпечението отговорност /така в TP по т. д. № 4/2017г на ОСГТК на ВКС/.

3

Дори да се разгледа хипотезата на ал. 2 на чл. 435 ГПК, визираща обективните предели на правото на жалба за длъжника, то настоящият случай не попада под нито една от изрично изброените 7 хипотези.

В обобщение, жалбата се явява недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено.

Неоснователно поради това се явява и искането за спиране на изпълнението против самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Е. Е. с правно основание чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителните действия по № 20208320401240 по описа на ЧСИ И.Х. с рег. № 832 на КЧСИ с район на действие ОС Русе по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. рег. № 9246/22.05.2024 г. на К. Е. Е. чрез адв. Н. Р. против действията на ЧСИ рег. № 832 по изп. д. № 1240/2020.

ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното в. гр. д. № 524/2024 г. по описа на Окръжен съд Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на ЧСИ И.Х. по изп. дело № 1240/2020 г. относно произнасянето по искането с правно основание чл.

438 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4