Решение № 411 от 04.04.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ /04.04.2022 год., гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД, ХХVІ състав, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1574 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.38 ал.7 от Закона за защита на личните данни вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалби от М.Т.А. ***, чрез адв. Б.Д. ***, и от нотариус О.С., регистриран в Нотариалната Камара на Република България под № 196 с район на действие Варна, против Решение №ППН-01-559/2018 от 07.03.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

М.А. оспорва решението в частта, с която изцяло е отхвърлена жалбата й против адв.Г.З.

***, и в частта, с която на нотариус О.С. е определен размер на административното наказание – глоба под нормативно установения минимум от 10 000лв. Твърди незаконосъобразност на решението поради противоречието му с материалноправни норми – тези от националното законодателство – ЗЗЛД, и от международни норми – Регламент 2016/679 на ЕП и на Съвета (Регламента), в сила при произнасяне на оспореното решение, евентуално – Директива 95/46/ЕО (Директивата), действала при неправомерната обработка на лични данни. Твърди се и противоречие с целта на закона – чл.1 ал.1 и ал.2 от ЗЗДЛ, чл.1 от Регламента и чл.1 от Директивата, предвиждаща осъществяване на законовата защита с цел наказанието спрямо нарушителите да е ефективно, пропорционално и възпиращо – тя не е постигната с оспореното решение, което накърнява правата и законните интереси на жалбоподателката и застрашава обществения интерес. Оспорва се извода на административния орган, че адвокатът не е администратор на лични данни, като се сочи, че интересът на адвоката и клиентите му нямат приоритет над законните интереси и основните права и свободи на други физически лица, чиито лични данни те биха пожелали да използват. Изтъква, че адвокатът разполага с възможността по чл.186 от ГПК да се снабди с необходимата му информация със санкцията на съдебния състав в производството, в което желае да ползва същата, но няма право да се снабдява и да разпространява личните данни на други 11 физически лица, поради което отказът на КЗЛД да го санкционира е незаконосъобразен. По отношение на решението в частта, с която е наложена санкция на нотариуса, освен изложените аргументи за несъразмерност и неадекватност на наложената му санкция под специалния законов минимум жалбоподателката излага и факта, че е поискала от Комисията да уведоми за случая министъра на правосъдието и инспектората към МП в качеството им на контролиращи органи по чл.80б от ЗННД, както и Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на контролен орган по чл.10 от Наредбата за достъп на нотариусите до НБД „Население“, което дори не е коментирано в оспореното им решение, и в тази връзка – Комисията не е разпоредила временно ограничаване обработването на данни от нотариуса. С тези съображения се настоява за отмяна на решението в обжалваните му части, като съответно и на адвоката, и на нотариуса бъдат наложени адекватни глоби в размер между 10 000лв. и 100 000лв, като съдът се произнесе и по искането на жалбоподателката достъпът на нотариуса до НБД „Население“ да бъде временно ограничен. В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез пълномощника си адв.Б.Д. *** поддръжа изцяло жалбата си по изложените в нея аргументи, настоява за уважаването й и претендира присъждане на сторените в производството разноски, оспорвайки при това жалбата на нотариус О.С.; подробни съображения са развити и в представените писмени бележки.

Жалб.О.С. оспорва Решение №ППН-01-559/2018 от 07.05.2019г на КЗЛД в частта му по т.2 и т.3, с която жалбата на М.А. против него е обявена за основателна и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000лв. за нарушение по чл.4 ал.1 от ЗЗЛД, съотв. чл.6 §1 от Регламент 2016/679. Твърди, че оспореният ИАА е нищожен като формиран от некомпетентен орган, от незаконен състав и след преклузията по чл.38 от ЗЗЛД; че с него е приключена неприложима процедура – тази по чл.38 от ЗЗЛД вместо тази по чл.43 и сл. от ЗАНН; че с един ИАА, каквото представлява решението на КЗЛД, му е наложена санкция, което е допустимо само в производства по ЗАНН; че обвинението против него е некоректно, което затруднява разбирането в какво се състои нарушението му – в тази насока се позовава на решението на ЕСПЧ по делото „Енгел“ и твърди, че в случая съществено е нарушено правото му на защита; че в решението на КЗЛД липсват задължителни реквизити, а наличните такива водят до объркване; че с решението му се вменява нарушение по текстове, каквито не са съществували към датата на извършването му, както не е съществувала и процедурата за налагане на наказание, като е придадена обратна сила на наказателен закон, влошаващ положението му, което е недопустимо; че решението страда от вътрешна противоречивост, вкл. с правилата на формалната логика, като сочи, че не е извършил нарушение, понеже е предал данните на длъжностно лице - адвокат, което има право на достъп до тях и ги е получило от него на законно основание; че М.А. е ищец по гражданско дело, производството по което е публично, и е логично в хода му личните данни на участниците в него да станат достояние на множество хора, и в този смисъл – че тя е дала съгласие за третиране на данните й по този начин, понеже Регламентът не изисква то да е изрично, като с тези аргументи обосновава тезата си за липса на извършено от него нарушение. Претендира отмяна на Решението на КЗЛД в оспорените му части, както и присъждане на разноски. В съдебно заседание по същество жалб.С. се представлява от адв.Г. Г. от АК – Варна, който поддържа жалбата си и настоява за уважаването й, оспорва тази на М.А. и поддържа искането си за присъждане на разноски. В допълнение сочи, че проведеното против нотариуса административно производство с елементи на наказателно такова е изначално недопустимо поради това, че той има т.нар. функционален имунитет и подлежи на санкция по специален ред и пред специален орган – Камарата на нотариусите, а не от КЗЛД – административен орган извън йерархията на гилдията му; подробни мотиви в подкрепа на тезата си адв.Г. развива и в писменото си становище по делото.

Ответната

КЗЛД чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Д.А. са депозирали писмено становище, с което оспорват и двете предявени жалби. Досежно тази на М.А. сочат, че размерът на наложената на нотариуса санкция е определен от Комисията съобразно правомощията им по чл.58 §2 от Регламент 2016/679 и по реда на чл.83 §5 б.“а“ от Регламента, където липсва посочен минимум. Твърди също, че размерът й е съответен на тежестта на нарушението предвид факта, че независимо от неправомерното обработване на лични данни, нотариусът е извършил справката и е предал данните на друг администратор, който може да ги обработва за изпълнение на професионалните си задължения, с каквато цел информацията е била използвана.

Липсата на наложено на адвоката наказание е обяснена с факта, че той само е поискал справката с личните данни от нотариуса, не ги е обработвал сам, и е ползвал така получената информация за изпълнение на професионалните си задължения. Досежно жалбата на О.С. ответникът оспорва всяко едно от твърденията в жалбата и излага конкретно мотивирани съображения за тяхната неоснователност. Настоява за отхвърляне и на двете жалби, като прави и възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения в случай, че такива се претендират и са в размери, надвишаващи минимумите по Наредба №1/09.07.2004г, предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на случая.

Заинтер. страна адв.Г.З. участва лично в откритото съдебно заседание и оспорва жалбата на М.А. с аргумент, че спрямо него това производство е недопустимо, в какъвто смисъл е и възражението му пред КЗЛД. Твърди също, че по силата на Закона за адвокатурата всеки адвокат има право на достъп, вкл. и до личните данни на страните в процеса, в който е ангажиран. Точно такъв е и конкретния казус, в който справката му е била необходима във връзка с гражданското дело, страна по която е била и М.А.. Тази справка е станала достояние само на страните и на съда по делото, поради което заинтер. З. счита, че не е извършил никакво нарушение и настоява за отхвърляне на неоснователната жалба; счита също така, че Регламентът не е приложим в случая, понеже приложението му е започнало два месеца след като е поискал такава справка – както изрично е посочено в самото обжалвано решение на КЗЛД.

След преценка на събраните в производство релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалб.М.А. била ищец по гр.д. № 6392/2017г по описа на РС – Варна, 31 с-в, с предявен иск по чл.49 от ЗЗД за репарация на причинени имуществени вреди, с ответник И.И.М., чийто пълномощник бил заинтер.страна адв.Г.З.. Видно от съдържанието на приложената на л.61 по адм. преписката молба, с нея на 13.02.2018г адв.З. поискал от жалбоподателя и заинтер.страна в настоящото производство нотариус О.С. да му бъде издадена справка от НБД „Население“ за М.Т.А. и Р.Х.Д.(неин бивш съпруг), с посочване, че справката му е необходима по гр.д. №6392/2017г на ВРС.

Уважавайки молбата, нотариус С. издал на адв.З. три справки от НБД „Население“ (л.39 – лице и гръб, и л.40 по адм. преписка), съдържащи пълните данни на А., данни за семейното й положение, и тези на бившия й съпруг. В проведено на 13.02.2018г открито съдебно заседание по делото адв.З. представил тези справки и същите били приети като доказателства по делото. По този повод (и доколкото адв.З. не бил искал издаване на съдебно удостоверение по висящото производство, за да се сдобие с такава информация), жалб.А. депозирала жалба от 19.02.2018г до РП – Варна, в която изложила гореописаните факти, а в допълнение посочила, че от съдържанието на справките се вижда, че са направени на 13.02.2018г, но без данни за лицето, което ги е изготвило – обстоятелство, възприето от А. като незаконен достъп до личните й данни, на който категорично се противопоставила, и поискала незабавна проверка за установяване на лицето, предоставило личните й данни на адв.З., с оглед евентуално извършено престъпление от общ характер. С постановление от 17.05.2018г прокурор при ВРП отказал да образува ДП и прекратил преписката поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. С постановление от 18.07.2018г прокурор в ОП – Варна отменил предходното и върнал преписката на РП – Варна за изготвяне на мотивиран прокурорски акт. С постановление от 12.10.2018г прокурор при РП – Варна повторно отказал образуването на ДП поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по НК. В тази насока са изложени мотивирани съображения за липса на престъпление по чл.145 от НК, чл.145а от НК, чл.146 - чл.148 от НК, чл.284 от НК, извършено било от нотариуса или от адвоката, и било цитирано вече образуваното производство пред КЗЛД, която е компетентна да установи евентуално нарушение на ЗЗЛД от единия или от другия.

Същевременно с постановление от 03.12.2018г образуваната пр.преписка №12640/2018г на РП – Варна по жалба от нотариус О.С. против М.А. с оглед данни за извършено престъпление по чл.286 от НК (набеждаване в престъпление пред компетентен орган на власт) била изпратена на РП – София по компетентност. От доказателствата по делото се установява, че ОП – Варна наблюдава ДП №26/2019г на ОСО, образувано на 06.02.2019г за престъпление по чл.360 от НК.

Началото на настоящото административно производство е поставено със жалба рег.№ППН-01-559/11.07.2018г от М.А. до КЗЛД, в която са описани гореизложените обстоятелства, с твърдения, че с разпространяването на личните й данни, тези на децата й, на починали нейни роднини и на бившия й съпруг, също покойник, представлява престъпление и злоупотреба с човешките й права за защита на личните данни на децата, близките й и лично нейните, и е поискала съдействие от Комисията. С писма на осн.чл.26 от АПК нотариус С. и адв.З. били уведомени на 20.09. и на 21.09.2018г за постъпилата в КЗЛД жалба от М.А. за неправомерно обработване на личните й данни, и на осн.чл.34 ал.3 от АПК им е указан 7-дневен срок за изразяване на становища и представяне на доказателства. С уведомление от 25.09.2018г (л.62 по адм.преписка) нотариус С. посочил, че в служебното си качество разполага с достъп до НБД, че е издал поисканите му справки на адв.З. в качеството му на процесуален представител в съдебното производство, образувано по иск от А., т.е. в качеството му на администратор на лични данни, който не се нуждае от специални регистрации или разрешения за достъп до такива данни, но на когото се дължи уважение и съдействие като на съдия; че в качеството си на инициатор на съдебно производство А. се е съгласила личните й данни да станат известни на множество хора (съдебен състав, насрещна страна, процесуални представители, секретар, публика и пр.), т.е. с това третиране на данните й, поради което счита жалбата за неоснователна, както и че производството по нея следва да бъде прекратено. Със своето становище от 01.10.2018г (л.60 по делото) адв.З. изложил аналогични съображения – че в качеството си на пълномощник на ответника в производство, в което А. е ищец, той има право на достъп до данните по делото, вкл. и до нейните лични данни; че е поискал от нотариус С. справка от НБД „Население“ за жалбоподателката и бившия й съпруг, тъй като по гр.д.№6392/2017г на ВРС не било установено дали А. изобщо има качеството на наемател на жилище, находящо се на посочен адрес в гр.Варна, за което бившият й съпруг бил сключил договор за наем с Община Варна, и за установяване именно на тези факти по делото, както изрично бил посочил в молбата до нотариуса. Адв.З. формулирал и възражение за недопустимост на жалбата на М.А. предвид факта, че жалбата против него е предявена в качеството му на ФЛ – адвокат, който не е администратор на лични данни по см.чл.3 от ЗЗЛД, и е поискал прекратяване на производството в тази му част поради липса на пасивно легитимирана страна в административното производство.