Решение № 327 от 27.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова в присъствието на прокурора Ирена Димитрова Ганчева (АП-София) като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване № 20211000600997 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.

Постъпило е искане от зам. главен прокурор (оправомощен от главния прокурор със заповед № РД-05-2211/28.06.2021 г.) по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на н.о.х.д. № 4934/2020 г. на РС – София.

В искането се излагат доводи за съществено нарушение на процесуалните правила и за нарушение на материалния закон – възобновителни основания по чл. 348, ал. 1, т.

1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че нарушението е налично, тъй като съдът е одобрил споразумение, по което в нарушение на чл. 49, ал. 2 от НК е било наложено наказание лишаване от правоуправление за срок по-малък от срока на наказанието лишаване от свобода. Поддържа се, че по този начин е допуснато нарушение на материалния закон, но и съществено процесуално нарушение, тъй като в рамките на правомощията си по член 382, ал. 5 от НПК съдът не е предложил на страните промени в проекта за споразумение.

Иска се след възобновяване САС да отмени определението, с което е одобрено споразумението и да върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

1

Участващият в производството пред САС прокурор изразява становище за основателност на искането и пледира съдът да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.

В производството пред САС осъдената М. Д. Г. не се явява.

Упълномощеният й защитник - адв. Г.М., не споделя съображенията на главния прокурор в искането за възобновяване, което смята за неоснователно. Моли апелативния съд, ако уважи искането, да възобнови наказателното производство частично - единствено по отношение на наказанието лишаване от правоуправление, тъй като в другата част порок в акта на съда за одобрение на споразумението не е допуснат.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

Искането е допустимо - то касае влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред, изхожда от активно легитимирано лице -надлежно оправомощен заместник на главния прокурор, и е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, който е започнал да тече от 5.5.2021 г. - датата, на която споразумението е одобрено.

Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:

С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 4934/2020 г. на СРС, НО осъдената М. Д. Г. се е признала за виновна в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 3 от НК, за деяние, осъществено в периода от 11.04.2018 г. до 26.04.2018 г., като се е съгласила да й бъде наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода – отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години – и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Определението, с което е одобрено споразумението е влязло в сила на 5 май 2021 г.

Посоченото в искането за възобновяване оплакване се свежда до твърдение за нарушение на материалния закон - конкретно на нормата на чл. 49, ал. 2 от НК, с обосновка, че наказанието лишаване от права е в по-малък срок от наказанието лишаване от свобода, което пък противоречи на цитираната по-горе разпоредба и на съдебната практика.

Оплакванията са основателни.

Съгласно чл. 49, ал. 2 от НК, когато лишаването от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК се налага заедно с лишаването от свобода, неговият срок може да надвишава срока на последното най-много с три години. Законът изрично определя максималния срок, до който може да бъде лишен осъденият от определени права, но не съдържа предписания досежно минималната му продължителност. Този въпрос е изяснен в съдебната практика, включително и в задължителната такава. Изхождайки от целите на наказанието и от съображения, че законодателят е вложил смисъл в нормата на чл. 49, ал. 2 от НК на осъдения да не се даде възможност да упражнява права, които са му 2 отнети за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдилищата приемат, че не е допустимо наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да бъде в по-малък размер от наказанието лишаване от свобода (В този смисъл е Тълкувателно решение №61/30.12.1980г. по н.д. № 56/1980 на ОСНК на ВС и постоянната съдебна практика, обективирана в Решение №66/1988г. на ВС, Решение № 23/1988 на ОСНК, Решение № 75/1986 на ВС, Решение №70/1997г. на ВС, ІІІ н.о., Решение № 10 от 18.01.2010г. по н.д. № 671/2009 г., Н. К., ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 371 от 27.10.2009 г. по н.д. № 395/2009 г., Н. К., ІІ н.о. на ВКС, Решение № 23 от 13.06.1988 г. по н.д. № 19/88 г. на ВС, Решение № 463 от 10.07.2003 г. по н.д. № 266/2003 г. I н.о. на ВКС, Решение № 578 от 28.01.2011 г. по н.д. № 511/2010 г., Н. К., ІІ н.о. на ВКС и др.).

Това принципно положение няма основание да бъде по-различно в случаите, в които подсъдимите, респ. осъдените не търпят ефективно лишаване от свобода поради прилагане на чл. 66 от НК. В тази връзка следва да се посочи нормата на чл. 49, ал. 3 от НК, в която е указано, че макар срокът на лишаването от права да започва да тече от датата на влизането в сила на присъдата, осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. За случаите с приложение на чл. 66 от НК това означава да е изтекъл изпитателният срок, в рамките на който осъденият да не е извършил друго престъпление, което да налага изтърпяване на отложеното наказание.

В конкретния случай районният съд се е отклонил от изложените дотук принципни разрешения. Допусната незаконосъобразност по отношение на размера на наказанието лишаване от правоуправление не е била констатирана преди да се пристъпи към одобрение на споразумението и съдът не е предложил промени в неговия проект с каквато възможност е разполагал по силата на чл. 382, ал. 5 от НПК. По този начин е допуснато и нарушение на процесуалния закон, което е отстранимо по пътя на възобновяването, в каквато насока е искането, станало повод за образуване на настоящото дело.

От изложеното следва, че доводите, наведени в искането на главния прокурор, са основателни по развитите в тяхна подкрепа съображения. Тъй като е налице възобновителното основание на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, определението за одобряване на споразумението и прекратяване на наказателното производство следва да се отмени, а производството по делото да се възобнови за новото му разглеждане от друг състав на същия съд.

Противно на защитата САС не счита, че може да възобнови производството частично - само досежно наказанието лишаване от правоуправление, където всъщност е и допуснат и установен от съда по възобновяване порок на материалния и процесуален закон.

Приключването на делото със споразумение е уредено в диференцирана процедура, съдържаща точно определени правила. На прокурора и на защитника в процеса е предоставена възможност да изразят съгласие по изброените в разпоредбата на чл. 381, ал. 5 НПК въпроси и да представят в писмен вид споразумението за одобряването му от съда, след като то е подписано и от обвиняемия/подсъдимия, декларирал, че се отказва от разглеждането на делото по общия ред. Съгласно регламента на законовата процедура, ако съдът констатира потребност от промени в споразумението, то той е длъжен да ги предложи на страните, които ги обсъждат и изразяват съгласие или не по тях, а съдържанието на окончателното споразумение се вписва в протокола и се подписва от прокурора, защитника и подсъдимия. Едва тогава съдът се произнася с 3 определение, с което решава дали да одобри или да не одобри споразумението, подписано от страните, изразили съгласие по релевантните фактически и правни въпроси, сред които се включва и този за наказанието. Разпоредбите на закона не оставят съмнение в тълкуването, че ако страните не се съгласят и откажат да впишат в споразумението предложени от съда промени, то те няма как да бъдат вписани. Съдът не може да им ги „натрапи“ служебно, нито може да премахва, допълва и пр. клаузи по свой почин. Съдът не може да стори това и с определението, защото негов предмет се явява подписаното от страните споразумение в цялост и във вида, в който те се съгласяват да го подпишат. Казано накратко – съдът може изцяло да одобри или да не одобри споразумението, но не може да го одобрява в някои части, а в други не, подменяйки волята на страните. Когато се констатира материалноправен проблем с определянето на наказанието или пък такъв с квалификацията и страните не са се съгласили на промяна в споразумението, въпреки направените от съда предложения, то същото, като противоречащо на закона, не може да се одобри. Споразумението обаче не може да бъде одобрено със съдържание, коригирано служебно от съда и пряко волята на овластените за подписването му. Както първостепенният съд не може да замества изискуемото от закона съгласие между страните, така и съдът в производството по възобновяването не може да стори това. В такъв смисъл са и Решение № 253 от 25.07.2013 г. по н. д. № 714/2013 г., Н. К., ІІІ н.о. на ВКС., Решение № 111 от 09.04.2014 г. по н.д. № 2313/2013 г., Н. К., ІІ н.о. на ВКС, Решение № 444 от 28.11.2013 г. по н.д. № 1824/2013 г. , Н. К., ІІ н.о. на ВКС.

С оглед изложеното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. №4934/2020 г. на СРС, НО, 101 състав ОТМЕНЯ постановеното по делото определение от 05.05.2021 г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на разпоредително заседание.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4