Решение № 334 от 12.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Плевен, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430104089 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. във вр. с чл.99 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** против Е. Р. Ц., ЕГН **********.

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава претенциите си: Твърди се, че на 14.11.2019 година ответника Е. Ц. сключил Договор за потребителски кредит № *** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 218 лв. в срок до 16.11.2020 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,83 %. В чл.33, ал.2 от Общите условия било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от 1

Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Твърди се, че ответника Е. Ц. не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към ответника по процесния договор на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес.

Въпреки това не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. При условия на евентуалност се навеждат доводи, че уведомяването на ответника за цесията следва да се счете за извършено с връчване на исковата молба.

Излага се, че процесните вземания били претендирани от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№6467/2024г. по описа на ПлРС била издадена съответна заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за предявяване на установителен иск за съществуване на вземанията му.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването на следните вземания на ищеца спрямо ответника, произтичащи от процесния договор и присъдени в заповедното производство: 1) главница в размер на 1000 лв.; 2) законна лихва за забава върху главницата в размер на 295.93лв. за период от 16.11.2020 г. до 02.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът Е. Ц., чрез назначения особен представител адв.И. Н. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Счита, че не са налице доказателства за осчетоводени плащания от кредитополучателя.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

2

Процесните вземания са претендирани от кредитора по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№6467/2024г. по описа на ПлРС, в което съдът е издал заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК са дадени указания на кредитора за възможността да предяви иск за устновяване съществуването на вземанията му.

Искът в настоящото производство е предявен в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.

№6467/2024г., поради което е допустим и следва да се разгледа по същество.

От представеното копие на Договор за паричен заем кредирект №*** от 14.11.2109г. е видно, че същия е бил сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и ответника Е. Р. Ц., в качеството на заемател.

Договорът е бил сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя.

От приложената разписка за извършено плащане от 14.11.2019г. е видно, че уговорената главница от 1000лв. е била платена на креситополучателя, с оглед на което следва да се приеме за установено възникнало облигационно правоотношение между ответника Е. Ц., в качеството на заемател и „Сити Кеш” ООД, в качеството на заемодател по процесния договор за кредит от 14.11.2019г.

Видно е, че съгласно договора на ответника е бил предоставен заем от 1000 лв., който е следвало да се върне на 12 погасителни вноски за период от 16.12.2019г. до 16.11.2020г. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.05 %, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 48.11 %.

Според обективираното в чл. 6.1 от договора заемателят се задължил в 3 тридневен срок от усвояването на заемната сума да предостави на заемодателя обезпечение по начина и реда, отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените).

От представения препис на приложимите Общи условия, действали към момента на сключване на процесния договор, е видно че поръчителят, който е следвало да осигури ответника е било необходимо да отговаря кумулативно на следните условия: да има доход в размер най-малко на 7 пъти размера на МРЗ за страната, при двама поръчители – всеки от тях да има доход в размер на поне 4 пъти МРЗ; да не са поръчители по други договори за заем със същия заемодател, както и да отговарят на рведица други условия.

Видно е, че в чл.6.2 от процесния договор е била регламентирана неустоечна клауза, предвиждаща, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 1341,72 лв., платима разсрочено с вноските по погасителния план.

Установява се, че на 13.01.2022 г. е бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Сити Кеш“ ООД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по силата на който цесионера е придобил от цедента вземания, индивидуализирани в Приложение, сред които и вземанията срещу ответника по процесния договор

Видно е от обективираното в чл.4.3 от Договора за цесия, че цедента е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията спрямо тях от името на цедента.

От приложената счетоводна справка, издадена въз основа на счетоводните записвания на кредитодателя „Сити Кеш” се установява, че е осчетоводил по процесния договор задължения за уговорена главница, възнаградителна лихва, неустойка и такси.

Установява се също така, че на 05.12.2019г. кредитополучателя е внесъл на каса 200 лв. и същите са били осчетоводени за погасяване на неустойка в размер на 166,62лв. и договорна лихва в размер на 33,38лв.

Ищецът признава в писменото си становище от 26.02.2026г., че по сметка на цесионера е постъпило плащане на сума в размер на 70 евро, за която твърди, че била отнесена за погасяване на законна лихва върху главницата. При това не е уточнено кога е било извършено плащането и не е 4 индивидуализирано по размер и период приетото за погасено вземане за законна лихва върху главницата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установи се от обсъдените по-горе доказателства възникнало между ответника, в качеството на заемополучател и „Сити Кеш” ООД, в качеството на заемодател правоотношение по силата на сключен между тях Договор за паричен заем кредирект от разстояние по реда на ЗПФУР с №*** от 14.11.2019г.

С оглед установеното от представената разписка за извършено плащане от „Сити кеш“ ООД в полза на Е. Ц. от 14.11.2019г., съдът приема, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение, да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 1000лв. При това в тежест на заемателя е възникнало задължението да върне сумата по уговорения начин и срок.

Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания, съдът намира, че следва да се занимае на първо място с валидността на договорните клаузи. При претенцията за реалното им изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да извърши първо преценка относно съществуването на задълженията. Тази преценка неминуемо включва обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението, чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.).

Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,11%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираната в чл.6.2 от Договора неустойка.

Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C 714/22, сезирания с настоящия спор съд изследва дали предвидената неустойка попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, 5 буква и).

За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84).

Настоящият съдебен състав приема, че в случая регламентираното като неустойка задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора сума за непредоставяне на обезпечение представлява точно такъв разход, свързан с договора и известен на кредитора още при сключването му.

На първо място, съдът намира, че постигането на съгласие по клаузите на чл.6.1 и чл.6.2 от Договора е условие за сключването му и предоставяне на заемната сума. Касае се за клаузи, които са част от бланкови договори по предоставяни от финансовата институция кредити и не се установява от доказателствата по делото да е имало възможност за заемополучателя да влияе върху съдържанието на процесния договор, изключвайки тези клаузи.

В същото време, разглеждайки предвидените обезпечения, съдът счита, че предвидените изисквания, на които следва да отговарят поръчителите са реално неизпълними – поставено е изискване за осигуряване на поръчители, които получават месечен доход, надхвърлящ многократно размера на минималната работна заплата за обезпечаване на кредит, който е в размер на по-малко от две минимални работни заплати (560лв. към разглеждания момент). И в същото време отговарящи на редица други условия. На следващо място - предоставянето на безусловна банкова гаранция, е очевидно неизпълнимо условие за кредитополучател, молещ за заем в размер на 1000лв.

В случай, че би могъл да осигури такава банкова гаранция, той би получил кредит от банка, а не би се обърнал за услуга към небанкова институция.