Определение № 1669 от 20.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1669 гр. София, 19.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20238002902161 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца Д. Г. Г. и на ответника ЗД “Бул инс“ АД срещу решение № 818 от 14.06.2023 г. по гр.д. № 2778/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Касаторът, Д. Г. Г., обжалва въззивното решение в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 262092 от 25.06.2022г. по гр.д. № 2303/2021 г. по описа на СГС, в частта, с която искът му с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен срещу ЗД „Бул инс” АД за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. претендирано застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.09.2019 г. в гр. София. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на допуснатата от въззивния съд експертиза. Сочи, че процесуалното нарушение е довело до неизясняване на релевантните за спора факти. Излага, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е мотивирал определението си, с което е отменил първоначалното си определение по допускане на съдебната експертиза. Изтъква, че са нарушени основни принципи на гражданския процес: за служебното начало и за търсене на обективната истина. Сочи, че останалият неизяснен въпрос по делото касае специални знания в областта на медицината, поради което съдът е бил длъжен за изясняването му да събере заключение по СМЕ. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и да бъде постановено друго, с което искът му да бъде уважен за пълния предявен размер от 40 000 лв.

1

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е съдът при констатирана нужда от установяване на факти и изясняване на делото от фактическа страна да назначи експертиза при наведено оплакване от жалбоподателя?

2. Длъжен ли е съдът, когато по делото са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, да назначи експертно заключение?

3. В случаите, когато събраните доказателства не са достатъчни, за да установят твърдените факти от страната, която носи доказателствена тежест, следва ли съдът служебно да назначи експертиза или да постави допълнителни въпроси към вече допуснатата?

4. Следва ли, когато въззивният съд установи, че изготвената експертиза в хода на първоинстанционното производство е непълна, неясна или необоснована, служебно да допусне допълнителна или повторна експертиза за решаване на релевантните за правния спор факти?

Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по решение № 50127 от 01.12.2022 г. по гр.д. 1189/2022 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 60194 от 03.12.2022 г. по гр.д.

3345/2020 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и решение № 118 от 27.06.2013г. по гр.д. 752/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, по първия поставен въпрос; с решение № 133 от 19.11.2020 г. по т.д. 2306/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, по втория въпрос; с решение № 59 от 24.04.2020 г. по т.д. 3624/2019 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, по третия въпрос; и с решение № 43 от 27.05.2021 г. по т.д. 200/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I I ТО, решение № 225 от 13.12.2019 г. по гр.д. 1566/2019 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, по четвъртия въпрос, с което обосновава допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Излага, че решението, в обжалваната от него част, е очевидно неправилно, и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът, ЗД „Бул инс“ АД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на въззивното решение в обжалваната от ищеца част.

Касаторът, ЗД „Бул инс“ АД, обжалва въззивното решение в частта, с която въззивният съд след потвърждаване и отмяна на първоинстанционното решение № 262092 от 25.06.2022 г. по гр.д. № 2303/2021 г. по описа на СГС, е уважил предявеният от Д. Г. Г. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над сумата 1 000 лв. до сумата 15 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.09.2019 г. в гр. София, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 07.11.2019 г. до окончателното заплащане. Поддържа, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния 2 закон – нормата на чл. 52 ЗЗД, и задължителната практика по ППВС 4/1968 г. по нейното тълкуване. Сочи, че определеният размер на обезщетение за доказаните по делото търпени от ищеца неимуществени вреди е прекомерно висок и само формално съдът се е позовал на критериите, които формират понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД. По тези доводи моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и постановено друго, с което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде отхвърлен за горницата над 1 000 лв. до присъдения размер от 15 000 лв. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следния въпрос, който сочи като значим за предмета на делото: Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане.

Поддържа, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика по ППВС 4/68г., с което обосновава допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Излага, че решението, в обжалваната от него част, е очевидно неправилно, и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по тази жалба, Д. Г. Г., не депозира писмен отговор.

Третото лице помагач на страната на ответника, ЗК „Лев инс“ АД, не депозира писмен отговор и не взема становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с решението в обжалваната му част и досежно спорните между страните обстоятелства относно търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, е кредитирал заключението по приетата от първоинстанционния съд комплексна съдебно-медицинска експертиза като обективно и компетентно дадено и е приел, че на ищеца са причинени следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от сътресение на главния мозък; контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челна област на главата; разкъсно-контузна рана на десния клепач на окото, както и травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от контузия на шията (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб). Относно твърденията за счупване на втори шиен прешлен е отчел извода на вещите лица, даден след подробен анализ на представената по делото медицинска документация (вкл. изследвания), че промените се дължат на анатомичен вариант - непълно 3 срастване на дъгите на втори шиен прешлен с тялото на прешлена, което може да е едностранно или двустранно.

Посочил е, че след инцидента Д. Г. Г. е транспортиран с екип на център за спешна медицинска помощ - гр. София до спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна” АД, гр. София, където е постъпил за лечение в Клиниката по неврохирургия; при постъпването е бил в леко увредено общо състояние, в съзнание, контактен, ненапълно адекватен, сомнолентен (сънлив); оценен по Глазгоу кома скала /ГКС/ на 12 т. (от 15 т. максимално); от компютърна томография без контраст на главния мозък не са установени контузионни промени в мозъчната тъкан, травматични кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка (епидурален) или под нея (субдурален), както и под меките мозъчни обвивки (субарахноидален); неврологичният статус от постъпване и през периода на болнично лечение е без данни за отпадна неврологична симптоматика; раната на десния клепач е обработен хирургично от специалист лицево-челюстна хирургия; за болките в шиен отдел е поставена мека шийна яка. Отчел е, че ищецът е изписан на втория ден от постъпването в ясно съзнание, Глазгоу кома скала (ГКС): 15т. - максимален брой, без данни за отпадна неврологична симптоматика; за контузията на шийния сегмент на гръбначния стълб (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб) предписания му лечебен план включва: мека шийна яка за период от 5-7 дни за ограничаване движенията в отдела.

Обобщил е, че по своя вид и тежест описаните травматични промени при Д. Г. Г. имат следната медико-биологична характеристика: сътресението на главния мозък, протекло с количествена промяна в яснотата на съзнание (зашеметяване, объркване), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома), което реализира самостоятелно медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето неопасно за живота, и контузията на шията (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб), без компютъртомографски данни за счупване на тела и израстъци, и разместване (луксация) и без клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък, което също покрива медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Подчертал е, че възстановителният период за сътресението на главния мозък, при правилно проведени лечение и режим, е в границите на 3-5 седмици; лечението обичайно приключва успешно, усложнения не се очакват; възстановителният процес при контузия на шията (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб) е индивидуален; възстановяването по литературни данни при 60% от пострадалите настъпва до третия месец. Допълнил е, че по делото няма приложена медицинска документация за настъпили усложнения от претърпените от ищеца травматични увреждания, поради което е счел, че лечението е приключило успешно. Отчел е заключението на експертите, че сътресението на мозъка и контузията на шията причиняват болеви усещания с най-голяма интензивност в първите 15 - 20 дни, с постепенно отзвучаване, 4 като след контузия на шията в бъдеще може да се очаква ускорение на дегенеративния процес в отдела, който е с начало втората декада от живота, а обичайният период за оздравяване на мекотъканните травматични увреждания е 4-8 седмици. /до 2 месеца/

В отговор на доводите по жалбата на въззивника Г. въззивният съд е посочил, че макар вещите лица в приетата КСМЕ да отричат наличието на фрактура на С2 шиен прешлен, при дадените обяснения в о.с.з. единодушно са заявили, че провеждането на актуална компютърна томография - скенер на ищеца, ще даде категоричен отговор на този спорен и значим за предмета на делото въпрос. Изтъкнал е, че затова е допуснал допълнителна СМЕ, която е заличена след представяне в заверен препис на разчитане на магнитнорезонансна томография на цервикални прешлени от 01.02.2023 г., проведена в МДЛ „Спектър“ ООД, във връзка с приложения по делото компакт диск с молба от 15.02.2023 г. Подчертал е, че в извършеното от специалист разчитане на магнитнорезонансната томография изрично е посочено - състояние след стабилна амиелична фрактура в тялото на С2, като тялото на С2 е със запазена цялост, без данни за костнономозъчен едем; изправена цервикална лордоза, без данни за кифотична трансформация; не се визуализират изразени предни ръбови остеофити; С2-СЗ- интервертебралният диск се представя със запазена височина, форма и сигнален интензитет.