Решение № 899 от 08.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Варна, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Х.а - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно наказателно дело № 20243110201223 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.

Т. Д., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител адв. Ж. Г. от АК гр. Варна против Наказателно постановление № 24-0460-000266, издадено на 11.03.2024г. от ВПД Началник група в ОД МВР-Варна, РУ 05 „*“, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се изцяло фактическата обстановка описана в него.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява в две поредни заседания от адвокатите Г. и Бончев. Същите поддържат жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото адв.Б. пледира за отмяната на НП, тъй като счита, че възз. не бил установен да управлява от полицейските служители. .

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Т. Д. е правоспособен водач на МПС, като притежава СУМПС №286376270, валидно до 08.02.2029г. за категории С, В, М, АМ, ТКТ, В1, С1.

На 17.02.2024г., около 21:30 часа възз.Д. и негов познат, неустановен по делото , посетили магазин „*“, находящ се в гр. Варна, на ул.“*“. По това време в магазина били на работа св. Г. Р. и негова колега. Доведеният от Д. клиент влязъл с ритник в магазина, започнал да крещи, да заплашва и ругае. Тъй като магазинът се охранявал от СОД „*“ служителите в него решили да сигнализират охранителната фирма. На сигнала се отзовали свидетелите П. Д. и И. Х.. Малко преди тяхното пристигане в обекта, възз. и спътника му си тръгнали, като св.Р. успял да заснеми автомобила, с който потеглили. Св.Р. показал снимката на охранителите и те видели, че се касае за черен лек автомобил „Смарт“. Извършили обход в района, но не го открили.

Междувременно, около 22:00ч. възз.Д. се върнал в магазина, като този път бил сам.

Закупил водка, след което отново потеглил с автомобила си. Св.Р. останал с впечатление, че възз. е употребил алкохол. За появата на Д. в магазина отново били сигнализирани служителите на СОД. Същите извършили обход в района. В една от улиците, в близост до магазина те засекли черен автомобил „*“. Понеже улицата била тясна, двата автомобила не могли да се разминат и служителите на охранителната фирма попитали водача дали той е бил по-рано в магазина. Възз. отговорил утвърдително и тогава бил помолен от охранителите да ги придружи до магазина.

Възз. се съгласил и управлявайки лекият автомобил „*“ с рег.№В * ТМ последвал екипа на СОД по ул.“*“ до магазин „*“. На служителите на СОД им направило впечатление, че в автомобила на възз. има алкохол, като той изглеждал употребил алкохол. За случая били уведомени и органите на полицията. На място пристигнал екип на Пето РУ-Варна в състав свидетелите С. Г. и И. И.. От заварените на място лица органите на реда се осведомили за случилото се. Установили самоличността на Д. чрез документи за самоличност. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 , като му разяснили и последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, възз.Д. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на алкохол, като заявеният от него отказ бил възприет както от св.И., така и от свидетелите Р., Д. и Х.. Предвид отказа на водача, св.Г. издал на възз.талон за медицинско изследване №0172770, в което вписал, че той отказва да бъде изпробван за алкохол с Алкотест дрегер, както и че трябва да се яви МБАЛ Св.Анна. В талона било вписано още, че отказът е направен в 22.20ч., както и че възз. следва да се яви във МБАЛ Св.Анна до 120 мин от часа на връчване на талона-връчен в 23.30ч. Възз. подписал талона за изследване.

2

При така установеното, още същата вечер св.Г. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на св.Р..

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 11.03.2024г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване, писмо от Пето РУ при ОД на МВР – Варна УРИ 460000-6459 от 29.05.2024г. ведно с копие от докладна записка изготвена от мл. инсп. И. И., копие от обяснение от Г. С. Р., заверено за вярност копие от информационна карта за дейността на наряда № Г 0084897 от 17.02.2024г. и копие от доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на АП-547 от 17.02.2024г. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротИ.речиви.

Като непротИ.речиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите С. Г. и И. И. –очевидци на отказа за тестване с Алкотест дрегер. Съдът не намери опора в обстоятелствата по делото , за да не се довери изцяло на показанията на свидетелите Г. Р., П. Д. и И. Х.. Тримата свидетели са случайни очевидци на събитията, които съобщават. За тях не се събраха данни, така щото да се счита, че те са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, или пък между тях и въззивиника да има отношения пораждащи съмнение в безпристрастността им. Техните показания са взаимно допълващи се. Несъществените разминавания в показанията на Д. и Х. са напълно житейски логично оправдани. Все пак се касае за охранители , които ежедневно се сблъскват с подобни прояви. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедлИ.стта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 13.03.2024. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по 3 същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство Алкотест дрегер.

Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на 4 алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „*“ с рег.№В * ТМ на 17.02.2024г, около 22:00 ч. на ул.“*“ до №111 посока к.к. Златни пясъци и отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и не изпълнение предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за мед.изследване и вземане на биологични проби за хим. Лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

Същите фактически обстоятелства, без посочване, че не е изпълненил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за мед.изследване и вземане на биологични проби за хим. лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че за лицето не е постъпила кръвна проба за изследване.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН.

За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното нарушение от Д. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и много други.