Решение № 8851 от 29.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8851 гр. С, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело № 20221110146489 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ф-ма“ АД против “ф-ма” ООД, с ЕИК: *****, за установяване съществуването право на вземания на ищеца от ответника за сумата от 1 418,19 лева (хиляда четиристотин и осемнадесет лева и 19 стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес гр. С, ж.к.“И В“, ул.“Б“ №7, бл.7, заведение за периода от 18.07.2018 г. до 17.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 254,87 лева (двеста петдесет и четири лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 18.08.2018 г. до 17.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав.

Ответникът “ф-ма” ООД не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, но във възражение по ч.гр.д. № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав е направил възражение за изтекла погасителна давност, което следва да се разгледа.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към делото е приложено ч.гр.дело № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав, от което се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на „ф-ма“ АД /ищец по делото/ срещу “ф-ма” ООД /ответник по делото/. На 11.02.2022год. в полза на „ф-ма“ АД била издадена заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане от 29.07.2022год. съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения съдебен акт е връчено на заявителя на 29.07.2022г. и в законоустановения срок – на 29.08.2022г. е подадена искова молба, поради което предявените искове се явяват допустими на това основание.

По исковете в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ответника определено количество вода, както и обема на реално доставените на ответника В и К услуги в размер на процесната стойност.

От страна на “ф-ма” ООД не се оспорва качеството му на потребител по отношение на имота на адрес гр. С, ж.к.“И В“, ул.“Б“ №7, бл.7, заведение, за периода от 18.07.2018 г. до 17.10.2021 г., като не се оспорва и количеството доставена и отведена вода, нито нейната стойност.

Поради липсата на оспорване, съдът приема за установено по делото, че ответника “ф-ма” ООД има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период, като страните по него са били обвързани от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, респ. дружеството се явява задължено лице за заплащане на доставените и потребени В и К услуги за исковия период.

Отново поради липса на оспорване следва да се приеме, е предявените искове са доказани и по размер.

От страна на ответника е направено единствено възражение за погасяване на вземането по давност. Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на ищеца съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.

С оглед на обстоятелството, че заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено в съда на 27.01.2022г. съдът намира, че обхванати от три 2 годишна давност са вземанията, възникнали преди м.01.2019г., това е така поради обстоятелството, че вземането за м.12.2018г. е станало изискуемо на 31.01.2019г. и с оглед датата на подаване на заявлението не се явява погасено по давност. Видно от представена от ищеца справка, която не е оспорена от “ф-ма” ООД вземанията за главница за периода, обхванат от погасителна давност са в размер на 291,76лв., а лихвата за този период е 3,91лв.

Доколкото претенциите не са оспорени по размер, то от общия размер, въведен със заявлението по чл.410 ГПК следва да се извадят сумите по справка – за периода, обхванат от погасителна давност и исковете да се уважат за сумите 1126,43лв. главница и 250,96лв. за мораторна лихва.

По разноските:

Поради частично уважаване на претенциите, следва да се преизчислят разноските, дължими по ч.гр.д. № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав, като дължимите разноски за държавна такса се намалят до 27,54лв., а юрисконсултското възнаграждение следва да се намали до 41,16лв.

От страна на “ф-ма” ООД е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав, като следва да се присъди такова съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 17,67лв.

Поради ниския размер на дължимото възнаграждение, същото следва да се присъди по компенсация, като с размера му се намали задължението за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав – до размер на 23,49лв.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в общ размер на 142,65лв. за заплатена държавната такса, заплатен депозит за работа на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, при взет предвид минимален размер от 100лв.

Така мотивиран Софийският районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б П С” №1, сгр.2А против “ф-ма” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к. "О 2", бл.230, вх.Г, ет.6, ап.98, че “ф-ма” ООД дължи на ищеца сумата 1126,43лв., представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес гр. С, ж.к.“И В“, ул.“Б“ №7, бл.7, заведение за периода от 18.07.2018 г. до 17.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 250,96лв., 3 представляваща мораторна лихва за периода от 18.08.2018 г. до 17.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 4227/2022г. по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване съществуване на задължение за главница за сумата над 1126,43лв. до пълния предявен размер от 1418,19лв. и за установяване съществуване на вземане за мораторна лихва за сумата над присъдения размер от 250,96лв. до пълния предявен размер от 254,87 лева, поради погасяване на задължения по давност.

ОСЪЖДА “ф-ма” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к. "О 2", бл.230, вх.Г, ет.6, ап.98 да заплати на "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б П С” №1, сгр.2А разноски по “ф-ма” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к. "О 2", бл.230, вх.Г, ет.6, ап.98 в размер на 27,54лв. за заплатена държавна такса и 23,49лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в общ размер на 142,65лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4