Решение № 309 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20261001000073 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“-ЕООД - ответник в първата инстанция чрез пълномощника му адв.М. М. против решение №1508 от 28.10.2025 г. на СГС, ТО, VI-5 състав, постановено по т.д.№ 206/2025 год., с което е прекратено на основание чл.517,ал.4 от ГПК търговско дружество „ЕКСКЛУЗИВ ЕР КАРС“-ЕООД по иск на „ГРАНД КЪМПАНИ“-ЕООД и в тежест на ответника са присъдени разноски в размер на 1 080 лева.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че исковата претенция се основава на Решение от 12.04.2024г. по ВАД №4/2023г. на Софийски арбитражен съд, за което се твърди, че е влязло в сила. С него ответникът и длъжник Л. Р. е осъден да заплати на ищеца „ГРАНД КЪМПАНИ“-ЕООД съответните посочени в решението суми. Към настоящия момент обаче било образувано ДП №15304/2024г. по прок.пр. №53599/2024г. на СРП по сигнал на Л. Р. с твърдения, че документите, на които е основано арбитражното решение, са неистински. Налице било престъпно обстоятелство, от което зависи както съществуването на вземането на ищеца, така и изхода на настоящото дело.

1

Поради това дружеството поискало от първоинстанционния съд да спре производството на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по прок.пр. №53599/2024г. на СРП. Искането било отхвърлено и делото решено по същество. Това именно правело постановеното решение недопустимо.

Излага и твърдения за нищожност на постановеното арбитражно решение, поради което вземанията спрямо Л. Р. не съществуват. Нищожността като обективен факт не можело да бъде санирана от издадения изпълнителен лист, поради което тази проверка следвало да бъде извършена в рамките на настоящото производство.

Излага доводи, че арбитражното решение било издадено от неарбитруем спор, като арбитражът отказва да приложи разпоредбата на чл.19,ал.1 ГПК, която отрича възможността имуществен спор да бъде решен от арбитражен съд, ако една от страните по него е потребител по см. на §13,т.1 от ДР на ЗЗП. Документите, представени в арбитражното производство обективират сделки, по които ответникът следвало да бъде определен като физическо лице-потребител. Чл.47, ал.2 от ЗМТА изрично определя арбитражните решения, постановени в тази хипотеза като нищожни.

Описаните от ищеца сделки не могат да бъдат квалифицирани като извършени от Л. Р. в търговско качество, а следва да се определят като потребителски договори.

Моли за обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване на производството, а в условията на евентуалност – за отмяната му като незаконосъобразно и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „ГРАНД КЪМПАНИ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.З. С., в който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Твърди, че са налице всички изискуеми процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта и основателността на иска по чл.517,ал.4 ГПК. Подробни доводи са развити в отговора.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана обаче по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Съдът правилно е изяснил релевантните за спора факти и въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към неговите мотиви. В отговор на оплакванията и доводите, изложени във въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

2

СГС е бил сезиран с предявен от „ГРАНД КЪМПАНИ“ЕООД срещу „Ексклузив Ер карс“ЕООД иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.

Ищецът твърди, че с постановено решение от 12.04.2024 г. по в.а.д.

№ 4/2023г. по описа на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, едноличният собственик на капитала на ответното „Ексклузив Ер карс“ЕООД Л. В. Р. е осъден да заплати на ищцовото дружество следните суми - 750 000 лв. главница по Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 08.02.2022 г.; 143 701.25 лв. - законна лихва за забава за периода от 12.02.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 32 780 лв. - разноски за арбитражното и обезпечителното производство.

Въз основа на влязлото в сила решение е издаден Изпълнителен лист от 24.01.2025 г. по ч.т.д. № 122/2025 г. по описа на СГС, TO, VI-21 състав, срещу длъжника Л. В. Р., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 995/2025 г. по описа на ЧСИ М. Б., per. № *** на КЧСИ. В хода на принудителното изпълнение е наложен запор върху дружествените дялове, притежавани от длъжника в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Ексклузив Ер карс“- ЕООД. Ищецът излага твърдения, че вземането към взискателя не е погасено към датата на завеждане на исковата молба, като същият се е снабдил с постановление за овластяването му за предявяване иска.

Претендира да бъде постановено прекратяване на ответното дружество „Ексклузив Ер карс“-ЕООД при условията на чл.517, ал.4 ГПК.

С писмения си отговор ответникът „Ексклузив Ер карс“-ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че арбитражното решение, послужило като основание за издаване на изпълнителния лист срещу длъжника Л. Р., е постановено въз основа на неистински документи , за установяването на който факт е образувано ДП 15304/2024 г. по пр.пр. № 53599/2024 г. на СРП. Излага доводи за недължимост на вземането, предмет на принудителното изпълнение поради нищожност на арбитражното решение на основание чл.47, ал.2 ЗМТА, доколкото е постановено при разрешаване на спор по договор между търговец и потребител, което придава характер на договора на потребителски такъв към момента на сключването му, който момент счита за релевантен за определяне качеството на Л. Р. на потребител.Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът е уважил иска приемайки, че са налице всички предпоставки 3 на чл.517, ал.4 ГПК – ищецът е доказал качеството си на взискател, образувано и висящо изпълнително производство,наложен запор върху всички притежавани от длъжника дружествени дялове, че задължението по изпълнителния лист все още не е погасено - задължението да бъде доказано противното е в тежест на ответника, издадено постановление от съдебния изпълнител, овластяващо ищеца да предяви настоящия иск.

Съдът е приел, че направените от ответника възражения за нищожност на арбитражното решение, както и твърденията за неистинност на документите, въз основа на които е постановено арбитражното решение, са ирелевантни за спора, тъй като не влизат в предмета на доказване на предявения иск.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Поддържаните във въззивната жалба доводи за нищожност, алтернативно недопустимост на арбитражното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, както и наличието на предпоставки за спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК, които съдът е пренебрегнал, като е отхвърлил искането на ответника в тази насока, са били поддържани и с отговора на исковата молба, на които съдът е дал убедителен отговор, чиито мотиви въззивният съд също споделя. Освен това, липсват и представени доказателства арбитражното решение да е обявено за нищожно, респ. изпълнителния лист да е обезсилен на това основание. Тези факти обаче, както бе отбелязано, не са предмет на производството по чл.517,ал.4 ГПК.

Съдът не е допуснал и процесуално нарушение, водещо до недопустимост на постановения съдебен акт, отказвайки да спре производството на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК – поради наличие на престъпни обстоятелства във връзка с представени в арбитражното производство неистински документи, във връзка с които е образувано прокурорска преписка.

В производството по чл.517, ал.4 ГПК посочените факти не са включени в предмета на доказване. Предмет на предявения конститутивен иск по чл.517, ал.4 ГПК е упражняване на уреденото в закона потестативно право за прекратяване на едно търговско дружество, което възниква за взискателя по образувано и висящо изпълнително производство, по което длъжник е лице, което притежава всички дялове от капитала на дружеството.

Съгласно константната съдебна практика, обективирана в редица решения на ВКС по чл.290 ГПК - Р - 60 от 10.07.2012 г. - т. д. 134/2012 г. на I т. о., Р-146 от 7.11.2013 г. по т. д. 1041/2012 г. - I т. о.; Р - 104 от 10.07.2014 г. по т.д.2144/2013 г. - II т. о., Опр. 733 от 11.12.2009 г. по ч.т.д. 811/2009 г.- II т.о. и д р . , абсолютни процесуални предпоставки за предявяването на иска за прекратяване на търговско дружество по чл.517, ал. 4 от ГПК са следните:

1/ищецът да има качеството на взискател;

2/наличие на висящо изпълнително производство;

3/изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до 4

Агенцията по вписванията и вписване на запор върху дяловете на длъжника;

4/овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове;

5/ вземането, предмет на принудителното изпълнение, към момента на приключване на първото заседание по делото да не е удовлетворено.

При наличие на посочените предпоставки, погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл.517, ал.4 от ГПК и неговото отхвърляне. По настоящото дело не са събрани данни за подобно погасяване на дълга по изпълнителния лист, с оглед което претенцията подлежи на уважаване, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

По делото е безспорно установено, че ищецът „ГРАНД

КЪМПАНИ“-ЕООД има качеството на взискател по изпълнително дело № 20258380400995 по описа на ЧСИ М. Б., per. № *** на КЧСИ, чийто длъжник Л. В. Р. е едноличен собственик на дяловете от капитала на „Ексклузив Ер Карс“-ЕООД към момента на образуване на изпълнителното дело.

Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 122/2025 г. по описа на СГС, TO, VI-21 състав, въз основа на решение от 12.04.2024 г. по в.а.д. № 4/2023 г. на Софийски арбитражен съд при Международна асоциация за правосъдие и арбитраж срещу длъжника Л. В. Р..

Същото е висящо и не е прекратено, като в тази насока не са правени възражения от ответника.

От доказателствата по делото е видно, че е налице изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител с Постановление от 31.01.2025г. /л.45/ да предяви иск за прекратяване на дружеството „Ексклузив Ер Карс“-ЕООД. Видно от представеното Запорно съобщение изх.

№ 05745/24.01.2025 г. по изп.д. № 20258380400995 на ЧСИ М. Б., е наложен запор на основание чл.517, ал.1 ГПК върху дяловете, притежавани от съдружника Л. Р. в „Ексклузив Ер карс“-ЕООД, с размер на дяловото му участие 30 000 лв., равняващи се на 100% от капитала. Видно от служебната справка в ТР по партидата на дружеството, запорът е вписан по партидата на дружеството.

Уведомлението по чл.517,ал.1, изр. трето ГПК за вписания запор не е юридически факт, чието наличие да е положителна процесуална предпоставка за предявяване. В този смисъл е Опр.№886 от 18.11.2016 г.-I т.о. на ВКС.

Както изрично е предвидено в чл.517, ал.1, изр. второ, запорът има действие от вписването му. Действително последното изречение на ал.1 предвижда уведомяване на дружеството за вписания запор. Но законът не свързва 5 действието на вписването на запора със съобщаването му на дружеството, а изрично предвижда, че запорът действа от вписването. Още повече, че според разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗТР, вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Щом вписаните обстоятелства имат действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването, то на още по-силно основание това вписване има действие по отношение на самото дружество, по чиято партида вписването е сторено, независимо дали му е съобщено и по друг начин, с нарочно уведомление или не.