Присъда № 3 от 14.01.2025, Районен съд - Чирпан

МОТИВИ към Присъда № 3/14.01.2025 г. по НЧХД № 213/2024 г. по описа на Районен съд - Чирпан

Обвинението е от частен характер.

Частният тъжител Н. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, представлявана. от повереника адвокат Ивайло Драгомиров Соколчев от АК – Пловдив обвинява подсъдимата М. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „И.М. **, с адрес по местожителство: **********, ул. „К.Д. **, представлявана. от защитника адвокат П. Т. К. от АК – Стара Загора за това, че е разгласила пред Ж. В. П. позорно обстоятелство по адрес на частния тъжител Н. И. М., че последната е „дърта курва“, т.е. че открай време безразборно ходи по мъже престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК.

С протоколно определение на съда е приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от Н. И. М., ЕГН ********** против М. Н. Б., ЕГН **********, за заплащане на сумата в размер на 3000 лв., преставляваща обезщетение за причинените на Н. И. М., в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди. Със същия съдебен акт частният тъжител е конституиран и като граждански ищец в наказателното производство.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереник, чрез който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимата и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

Подсъдимата се явява лично и със защитник в съдебно заседание. Не се признава за виновна по повдигнатото обвинение, като защитникът и пледира да бъде оправдана., а приетия граждански иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено от фактическа страна.на следното:

Подсъдимата М. Н. Б. е български гражданин, разведена, неосъждана, със средно образование, не работи, с постоянен адрес: гр. К., ул. „И.М. **, настоящ адрес: с. Б.Д., ул. „К.Д. **, ЕГН **********.

През 2024 г. подсъдимата Б. живеела на семейни начала със свидетеля М.В. В. в къща, която двамата закупили в с. Б.Д..

Подсъдимата Б. се познавала със св. Ж. В. П., сестра. на св. М.В. В., както й със съпруга й св. И. П. П. и техния син - св. П. И. П.. Първоначално подсъдимата била в добри отношения със семейство П.и, но впоследствие свидетелите спрели да общуват с подсъдимата и св. М.В. В. по лични съображения.

Подсъдимата Б. познавала частната тъжителка Н. И. М., синът й И. Т. И., дъщеря й М. Т. В. и снаха й А. Т. И., тъй като в този период свидетелят М.В. В. работел при свидетеля И. Т. И., като му помагал в отглеждането на животни (кози) в село Голям дол, общ. Б.Д..

През пролетта на 2024 г. подсъдимата Б. и свидетеля В. се разделили, като подсъдимата завела дело за домашно насилие срещу свидетеля В. и спрямо последния била издадена ограничителна заповед. Свидетелят И. Т. И. заплатил хонорара на адвоката на св. В. по това дело за домашно насилие.

На 18.03.2024 г. около 8.15 – 8.20 часа, подсъдимата Б. в телефонен разговор със св. Ж. В.

П. (сестра. на свидетеля М.В. В.) и казала да не се занимава с И. Т., тъй като не били хубави хора, водел брат й по проститутки, и брат й ходел по мъже. Казала също така, че майката на И. – Н. е „проститутка, дърта курва“, а сестра. му проститутка. Вечерта св. П. споделила за този разговор със съпруга си – св. И. П. П., който на другата сутрин казал на синът им – св. П. И. П..

След няколко дена св. П. И. П. разказал на приятеля си - св. И. Т. И., че от баща си разбрал, че подс. Б. се била обадила на майка му, като и казала обидни думи за майката на св. И., че е „курва“ и се съмнявала, че св. И. Т. И. и св. В. имали връзка, най-вероятно любовна. На разговора между двамата свидетели присъствал и св. М.В. В..

1

На 18.03.2024 г. докато обядвал с майка си Н. И. М. в дома им в с. Голям дол, общ. Б.Д., св.

И. Т. И. получил обаждане на мобилния си телефон от подсъдимата Б., която го нарекла - „боклук, мръсен долен“.

Свидетелят И. Т. И. и майка му Н. И. М. подали на 19.03.2024 г. жалби срещу подсъдимата до РП - Стара Загора, ТО – Чирпан, въз основа на които била образувана преписка № 2790/2024 г. по описа на РП - Стара Загора, ТО - Чирпан, приключила постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.05.2024 г.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприема, изцяло от показанията на свидетелите Ж. В. П., И. П. П. и П. И. П.. Частично от показанията на свидетелите М.В. В. и И. Т.

И., а също и от относимите писмени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелката П., която е възприела лично от подс. Б., изречените от последната по адрес на тъжителката Н. И. М. думи – „проститутка, дърта курва“.

Показанията на св. П. кореспондират с изцяло с показанията на нейния съпруг И. П. П. и синът й П.

И. П., като съдът не намира противоречия между тях и не са налице взаимно изключващи се твърдения. При проведеното съдебно следствие не се посочиха, респ. събраха данни тези свидетели да са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът дава пълна вяра на показанията им.

Показанията на свидетелите Ж. В. П., И. П. П. и П. И. П. кореспондират с показанията на свидетелите М.В. В. и И. Т. И., в частите им в която същите заявяват, че при проведен разговор между свидетелите И. Т. И. и П. И. П., последният му казал, че от баща си разбрал, че при телефонен разговор между майката на св. П. и подс. Б., последната нарекла Н. И. М. – „курва“.

Свидетелят М.В. В. при снемане на самоличността му в о.с.з. проведено на 31.10.2025 г. заявява, че живее на семейни начала с подс. Б.. Изложеното води до основателно предположение, че с оглед на връзката между тях, св. В. може да е заинтересован от изхода на делото. Поради това съдът дава вяра на показанията на свидетеля, само в частта им, която съдържа неблагоприятни за подсъдимата факти, които се релевантни за делото, а именно, че свидетелят е присъствал на горепосочения разговор между свидетелите П. И. П. и И. Т. И. и е чул от св. П., че подсъдимата в телефонен разговор с майката на св. П. е нарекла Н. И. М. – „курва“. В тази част показанията на св.

П. кореспондират и с показанията на свидетелите П. И. П. и И. Т. И..

Съдът счита, че показанията на св. И. Т. И., в частта им в която свидетеля сочи, че подсъдимата Б. е изрекла обидни думи спрямо него са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело. С оглед на родствената връзка на свидетеля И. с тъжителката, както и със служебно известното на съда обстоятелство, че въз основа на подадена от св. И. тъжба срещу подс.

Б. е образувано НЧХД № 212/2024 г. по описа на РС – Чирпан, което се разглежда от друг съдебен състав, съдът счита, че свидетеля И. е заинтересован от изхода на настоящото дело. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, само в частта им, в която свидетеля заявява, че е научил от св. П., че подсъдимата в телефонен разговор с майката на св. П. е нарекла Н. И. М. – „курва“, тъй като в тази им част показанията на св. И. кореспондират с показанията на свидетелите П. И. П. и М.В. В..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. Т. И. (снаха на тъжителката) и М. Т. В.

(дъщеря на тъжителката) само в частите им, в която свидетелите заявяват, че са научили, че подсъдимата е нарекла Н. И. М. – „курва“, тъй като показанията им в тези им части съответстват на показанията на свидетелите Ж. В. П., И. П. П., П. И. П., М.В. В. и И. Т. И..

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите И. и В., в останалата им част, тъй като от една страна.на констатира противоречие с други гласни доказателствени средства.

В показанията на св. И., в частта им в която сочи, че продавачка на име М. е казала на свекърва й в магазина в с. Б.Д., че подсъдимата е изрекла обидни думи по неин адрес не са правдоподобни и се опровергават от показанията си св. М. Т. Т. (п. в магазина в с. Б.Д.).

Последната заявява, че се намира в нормални човешки отношение с подсъдимата и тъжителката, не знае между тях да е имало конфликт, не е чувала подсъдимата да изговаря обидни думи от спрямо тъжителката в магазина или на друго място. Съдът дава вяра на показанията на св. М. Т. Т., тъй като не се посочиха, респ. събраха данни същата да е заинтересована. от изхода на делото.

Съдът счита, че твърденията на св. В. в частта им в която сочи, че е откарала майка си – тъжителката М. до Бърза помощ в с. Б.Д. за да и бъде оказа. медицинска помощ, тъй като не се чувствала добре заради случая, не са достоверни. Те се опровергават от приетото като писмено 2 доказателство по делото писмо от ЦСМП – Стара Загора, ФСМП – Б.Д. от което се установява, че на 18.03.2024 г. в медицинската документация на ФСМП – Б.Д. няма записА. пациентка с имена Н.

И. М..

С оглед изложеното и като съобрази на родствените връзки на свидетелите И. и В. с тъжителката М., съдът счита, че са И. и В. са заинтересовани от изхода на настоящото дело.

Съдът не дава вяра на показанията на св. Т.С.А., който сочи, че през месец април 2024 г. подсъдимата заявила пред него и свидетелите М.В. В. и Йончо В. В., че тъжителката ходила с мъжа на подсъдимата, както и че след като А. отишъл на работа при тъжителката и казал, че подсъдимата я нарича „курва“. Съдът счита, че показанията на св. А., в тази им част не са достоверни, тъй като на първо място противоречат на показанията на св. Й.В.В., който твърди, че е в добри отношение с подсъдимата и тъжителката, не знае да има конфликт между двете, не е чувал подсъдимата да нарича тъжителката с обидни думи или „курва“. Съдът дава вяра на показанията на св. Й.В.В., тъй като не се посочиха, респ. събраха данни същият да е заинтересован от изхода на делото. Показанията на свидетеля А. не кореспондират и с показанията на М.В. В., който не съобщава за подобен разговор. Както беше посочено св. А. твърди, че лично през месец април – май 2024 г. е казал на частния тъжител, че подсъдимата я е нарекла в негово присъствие „курва“.

Установи се обаче, че св. А. не е бил посочен като свидетел и не е давал обяснения по преписка № 2790/2024 г. по описа на РП - Стара Загора, ТО – Чирпан. Не е житейски логично да не посочиш пред надлежните органи свидетел – очевидец, който ти е съобщил за инкримираното деяние от което си пострадал. Изложеното дотук, както и показанията на св. А., че от много години работи при частния тъжител, като градинар и получава възнаграждение за това обуславя извод за възможна заинтересованост на свидетеля от изхода на делото.

С оглед на така установеното, съдът намери, че подс. М. Н. Б. не е осъществила от обективна и субективна страна.на престъпния състав на чл. 147, ал. 1 от НК.

Клеветата, регламентирА. в чл. 147, ал. 1 от НК, представлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице, изразяваща се в позорни обстоятелства или данни за извършено престъпление, за които деецът знае, че са неистински. И в двата случая целта на дееца е злепоставяне на личността на оклеветения пред обществото чрез засягане на неговата чест и достойнство. Съдебната практика и доктрината напълно еднозначно и устойчиво поддържат разбирането, че предмет на престъплението клевета са твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Клеветата се осъществява чрез разгласяване на твърдения с конкретно съдържание, като те следва да носят информация за конкретно обстоятелство – факт, конкретизиран по време, място, процес. Няма да има клевета, ако твърденията са абстрактни и не става ясно за кое лице или за какви факти се отнасят (В този смисъл Решение № 87 от 24.II.1971 г. по н. дело № 798/70 г., II н.о., Решение № 80 от 9.03.1998 г. по н. дело № 766/1997 г. на II н.о. на ВКС, Решение № 17 от 17.02.2011 г. по н. дело № 641/2010 г. на I н.о. на ВКС, Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. дело № 596/2015 г. на III н.о. на ВКС, Решение № 60 от 27.05.2016 г. на ВКС по н. дело № 106/2016 г. на II н.о. на ВКС).

Основен признак на обективната страна.на на деянието, инкриминирано в чл. 147, ал. 1 от НК, е неговото изпълнително деяние, състоящо се в разгласяване на позорни обстоятелства за другиго или приписване на престъпление.

Разпечатката съдържа 42 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7acaf43-ae36-41ae-8551-8bdbc46c0e26